В следващите седмици в Петя Дикова ще ни разказва различни истории за зависимости като алкохол, хазарт, наркотици, храна, дори секс.

В днешното издание на „Насреща Петя Дикова“ за първи път телевизионна камера е допусната на сбирка на "Анонимни наркозависими".

На сбирката дойдоха около 40 души, поне една трета от тях бяха жени – всички добре облечени, приветливи и отзивчиви. Всички, с които разговаряхме, имаха добри кариери и възможности.

"Наркозависим" – това е мъж или жена, чийто живот е подчинен на наркотиците.

„Ние сме хора в лапите на хронична и прогресираща болест, чийто край винаги е един и същ: ЗАТВОР, БОЛНИЦА или СМЪРТ“, казват наркозависимите.

„Ние сме възстановяващи се зависими, които редовно се срещат, за да си помагат един на друг да останат чисти“, посочват още те.

„Употребата на наркотици за нас беше по-важна от нашите семейства, съпруги, съпрузи и деца.  Ние наранихме силно много хора, но най-вече наранихме себе си“, споделят някои от тях.

Един зависим може най-добре да разбере друг зависим и да му помогне.

“Нека преди да започнем, да почетем с минута мълчание зависимите, които вече не са сред нас, както и тези, които все още страдат извън пределите на "Анонимни наркозависими" – се казва в началото на срещата.

„Моля, ако имате наркотици или принадлежности, свързани с тяхната употреба, да излезете и да се върнете без тях“, отбелязват още организиращите срещата.

Ето още как протича тя:

Всеки има право да се изкаже или да не казва нищо.
Всичко, което чуем или кажем на сбирка, си остава тук.
Това е основен духовен принцип, свързан с анонимността на нашите сбирки.

За доброто като мисия: Свещеник от Варна подаде ръка на наркозависими

Благодаря за сбирките. Иван, зависим.
Здрасти, Ванка!

„Всичко около мен се разпадаше.  Просто взимах, колкото да не се побъркам, да мога да стана от леглото и да изкарам деня. Просто вътре в мен нещо вече не можеше да го понася това нещо“, споделя наркозависим.

„Не можех да понасям да живея и постоянно да завися от някого, и да крада, да лъжа и да манипулирам.  Много е гадно да се живее живот, който просто е въпрос на време да си заминеш, и то по най-гадния начин“, отбелязва мъжът.

„Ние имаме силна съзависимост с моето семейство. И аз така и не успях да уцеля някакво "хубаво" дъно – да остана на улицата, да влезна в психиатрия, да вляза в затвора, избегнах ги всичките тия неща.
Но накрая стана много тежко – вече аз самият не можех да се понасям.  
И реших да се изчистя.   Значи, аз имах една "хубава" употреба 25 години.
И тогава за първи път поисках помощ от семейството ми, да ми помогне.
Изчистих се и трябваше да живея живота вече на чисто“, споделя анонимен участник.

„Не успях, главата ми не беше моята, просто нищо не се получаваше, докато един ден не ме доведоха на сбирка на "Анонимни наркозависими", допълва още той.

„Чувството беше, че не съм сам.  На сбирката беше уникално.  Аз с терапевта ми никога не съм се свързвал толкова, и не ми е помагал, колкото при първата ми сбирка – първия път, когато се върнах тук след като "пробих" наскоро. Примерно, това с обсебването, терапевтът няма да ми го каже, щего каже някой, "пробил' много пъти и знае“, казва участникът в срещата.

Въпреки предразсъдъците: Две села помагат на наркокомуна в Габровско

„Освен че външно може да те обсеби, болестта може и емоционално да те обсеби. Много ме заболя днеска, направо не знам как се сдържах да не посегна. Но се сдържах и се оправям, защото съм силен и си казвам, че мога.  Това не ми харесва – като ме хванат в крачка, трябва да си призная. Защо продължавам да лъжа, Господи? Искам да съм честен, но ме мъчи това нещо до ден днешен. И ми става мъчно. Освен че лъжа себе си, лъжа и майка ми. Благодаря, че ме изслушахте“, споделя наркозависим.

„Болестта на мен ми се разви много постепенно. Уж всичко на бъзик, едва ли не.  Просто съвсем спокойно и изведнъж стана ежедневие. От ежедневие стана лудост. От лудост дойде своеволието, предубедеността... Накрая какво стана?  Изгубих си разума. Нашите искаха... Не знаеха какво да ме правят. Искаха да ме вкарат едва ли не в психиатрия“, разказва мъж.



„Не че "едва ли не", а те буквално искаха да ме вкарат в психиатрия.  Някакси бавно се случи едва ли не някакво чудо, аз започнах да си връщам здравия разум, защото нямах.  Не функционирах.  Аз постоянно бях в параноя, че някой ме гони, обаче ето, че дойдоха правилните хора и този път решиха да ме спасят. И сега точно като въстановяващ се зависим мога аз пък да помагам на други хора да може и те да се възтановяват, а не просто да го карат на мускули“, посочва той.



„30 години продължи моята "работа" с наркотиците.  И като ме питаха: "Какво правиш?", "Какво работиш?",  аз все не знаех какво работя. Аз съм си работил зависим.  Обаче ми омръзна вече.  Дойде време да се пенсионирам.  Вече 4 години се опитвам да се пенсионирам. И се връщах пак към работа, толкова бях пристрастен към работата, че от време на време пред мен се отваряше една носталгия.  Аз се опитвам да го иронизирам, но то въобще не е смешно.  Това беше една носталгия по работните места – да мина и да си ги видя – баровете, барчетата, казината, където съм бил.  Но наистина се уморих от живота, от тоя начин на живот, който водех.  Лека полека, доста от приятелите ми, от познатите ми, си заминаха. Днеска сме заедно, работим на едно и също място – в някое казино, в някое барче или някой хотел, в следващия момент чуваш, че човекът е издъхнал по време на "трудов инцидент" – прекалил с веществото.  Харесвам си новия начин на живот и животът на пенсиониран наркоман. Сега се наслаждавам на втората половина от живота си, ако е рекъл Бог“, разказва друг участник в групата.



„Моят стаж в употребата също е доста голям.  И "розовият" ми период е доста голям. Покрай употребата започнах да си изграждам някакви принципи.  Гледайки няколко хора как постъпват в психиатрия си казвах, че аз такива неща няма да правя, нито да посягам към хора, нито към техника, нито към някакви работи. И в последствие развих огромен толеранс. Майка ми ме прави на дъвка, държи ме във въздуха направо. Аз обаче съм казал: "Няма да агресирам!", "Няма да реагирам!" и си мълча. Така издържах 20 години.  Самото състояние не се търпи. И се свързах с това, че нито с наркотици, нито без наркотици, дали ще се срина така или така. Тук чувам  хора, които са се възстановили, имат деца, семейства.. При мен въпреки че година и нещо вече съм чист, нещата не се движат розово. Правя стъпките засега, каквото стане. Благодаря, това исках да кажа“, споделя наркозависим.

Продължи да четеш