И докато политиците спорят и се опитват да намерят път един към друг, три дами заместник-кметове в район „Панчарево“ се опитват да покажат, че работата в екип е възможна.
Какво събира на едно място „Мисис България“ и юрист, доктор по водородни технологии, и проектант, завърнал се от мисия на ООН в Демократична република Конго. И трите са заместник-кметове в район „Панчарево“.
Короната на „Мисис България“ за Паолина Петракиева не била толкова тежка, колкото работата в местната власт. И въпреки че е пропътувала света, сега живее в Бистрица. А предимството на малкото населено място е, че всеки може да те срещне и да ти каже и доброто и лошото.
“В такова малко населено място имаме обособен площад, съсредоточени са повечето търговски обекти, аптека, много често мога да бъда видяна там. Напоследък ме критикуват, че се прибирам много късно, защото работният ден започва по тъмно и завършва по тъмно“, разказва заместник-кметът по околната среда и климат в район „Панчарево“.
Красотата ще спаси ли Панчарево?
Красотата ще спаси света, ще спаси и Панчарево.
Паолина Петракиева не се срамува, че обикаля до късно вечерта района, за който отговаря, за да е сигурна, че контейнерите за смет са празни.
„Стана нарицателно, моите деца все казват:“ Мама пак е до някоя кофа“. Действително факт е заради климатични условия имаше разпилени кофи, спирала съм колата подреждала съм ги“, добавя тя.
Опасно е за нарушителите, когато трите дами тръгнат на проверка.
„Обикновено по две ходим. Имали сме случай в Кокаляне, правейки една рутинна обиколка, забелязахме нарушители, хвърлихме се с инженер Войнова спряхме колата напречно. Те изсипваха по средата на пътя, до контейнерите, земна маса, абсолютно недопустимо, единият даже ни подгони с една лопата“, разказва Паолина Петракиева.
И лопата и енергия трябва, за да работи местната власт. Доктор по водородни технологии с влечение към ядрената енергетика Даниела Христова казва, че и в администрацията и в АЕЦ „Колзодуй“, където е стажувала, има заряд.
„При АЕЦ „Козлодуй“ ми направи впечатление, че всеки знае какво трябва да направи и той не трябва да прави самоиницаитава, защото е опасно. Докато тук търсим инициативността“, обясни заместник-кметът по образование и социални дейности в район „Панчарево“.
Даниела Христова е можела да остане във Франция, където е специализирала индустриална химия, но се връща в България заради уроците на дядо си.
„Спомням си как се разхождах във Франция, наблюдавах пътното плътно с изненада как не виждам нито една дупка и си казвам: „Как е възможно?“. В България, тогава особено имаше много дупки. Казвам си, че тук ще си живея перфектният живот, всичко е толкова красиво, ама в България, да, с дупки е, а хората, които са дали толкова много от живота си?“, казва тя.
През много дупки и черни пътища минава професионалният път на , която прекарва над три година на мисия на ООН в Демократична република Конго.
„Заминах като инженерен и бюджетен асистент към инженерната мисия на умиротворителната мисия на ООН в Демократична република Конго. Трябваше да изграждаме лагери, да поддържаме района. Понякога сме правили хеликоптерни площадки, тъй като там няма улична мрежа изградена такава и се пътува единствено по въздух“, обясни заместник-кметът по териториално устройство в район „Панчарево“.
В Конго не е имало улици?
В градовете има, но няма междуградска мрежа. Няма магистрали.
В район Панчарево, в който има десет села, хората искат по-добри улици.
„Гражданите се оплакват от абсолютно всичко, което нарушава тяхното ежедневие и ние сме първото място, на което го споделят - дупки, пътища, трафик, неизвозен боклук. Необходимостта от ремонт е изключително голям. В последните години ние полагаме всички усилия“, добави Ирина Войнова.
Години след завръщането си от африканската държава, Ирина Войнова разказва, че в България трябва все така да опитваме сами да подредим дома си. Трите дами казват, че между тях няма ревност. Готови са да свалят токчетата и да помогнат да бъде вдигнато дори дърво от пътя.
