Следва среща с една жена, която създава пъстрота в живота на другите чрез ръцете си и чрез събитията, които организира. Радиана Божикова ни среща с нея.
Гергана Дойчинова е създател на арт работилница и фондация за хора в неравностойно положение.
„Цветните стъкла са красиви, уловители на светлина и магията и играта е с цветовете и светлината, когато слънчевите лъчи преминават през тях, те хвърлят много топлина и уют. Беше странно, когато се опитах да направя Богородица и рисувайки, режейки стъклото и си казах едно толкова съвършено творение да бъде създадено от едно несъвършено творение. Наистина бях в един вътрешен конфликт със себе си как може аз, несъвършеният човек, да създам нещо толкова съвършено“, разказва тя.
Дойчинова е химик-инженер по образование, но цветните творения излизат от ръцете ѝ още от детска възраст. След дълго лутане тя успява да открие себе си и мисията си – да създава пъстрота в живота на другите по много начини. Ангелските създания, които изработва са продължение и на силната ѝ вяра.
„Аз израснах в годините на комунизма и в моето семейство не се говореше за църква, не се говореше за вяра. Имаше един повод, в който аз питах вкъщи кой е Бог. Тогава точно в моя живот се случваха някакви неща. Аз започнах да се интересувам повече от вярата и по този път ми помогна моята баба, която е и моя кръстница. Така ме заведе в църквата и аз се приготвих за първо причастие и дори започнах да преподавам вероучение на децата. И това продължи 20 години. Вярата е нещо, с което човек се ражда. Вярата е заложена във всеки един от нас и ние я търсим и бихме казали неведоми са пътищата Божии. За всеки му Бог слага някакъв път, по който той да тръгне по него“, смята Гергана.Често се пита какво би било да живееш без вяра, но никога не е търсила доказателство за вярата си.
„Първото свидетелство за вярата, което дадох го направих публично на първата си младежка среща, в която участвах през 1991 г. в Полша. Тогава организирана, водена от папа Йоан Павел II и на сцената пред 2 милиона, разказах как съм обърнала живота си и как съм срещнала Бог в живота си и как съм го приела. Не съм имала нужда от доказателства, но единствено трудното, което тогава ми беше да разбера какво означава да обичаш Бог в другия. Затова ние не осъждаме хората, а осъждаме постъпките. Не трябва да сме примирими към недобрите постъпки, но същевременно трябва да умеем да обичаме другите хора“, смята Гергана.
Още в студентските години започва работа в благотворителна организация, а днес е създала своя такава за подкрепа на хората в неравностойно положение.
„Моята цел е да организирам събития с хора с увреждания, така, че от една страна те да отидат на места, които са труднодостъпни за тях, но същевременно да бъдат в компанията на други хора. Да се почувстват в една общност, да се почувстват част от цялото“, казва тя.
Благодарение на Гергана десетки хора с увреждания успяват да изкачат планина, да направят спускане в пещера, да се качат на воден тролей, да карат ски или да плуват.
„Всичките тези хора с увреждания, много пъти са ме питали – защо те съществуват сред нас и разбира се аз нямам този отговор. За себе си съм отговаряла, че тези хора съществуват около нас, за да ни накарат да се спрем, да се замислим върху истински стойностните неща. Те ни карат да бъдем просто хора“, смята тя.
В момента за Гергана предстои организацията по състезание за ориентиране и посещение на най-високопланинския язовир „Калин“. А междувременно скоро в ателието „ ще е завършен и нов витраж. Този път цветовете му ще греят в параклис в Малко Търново.
