Има една професия, която не познава сезони и не се съобразява с лошото време. Появява се заедно със „свободна“ България преди близо век и половина.

Днес младите хора не искат да се занимават с това, но професията няма и как да изчезне заради голямата ѝ отговорност. Това е професията на кантонера.

У нас има общо 800 кантонери, като bTV се срещна с двама от тях.

Славе Кръстанов или както всички го наричат „бае Славе“ е на 64 години. Работи като кантонер от 1985 г. и всеки ден минава десетки километри, за да проверява железния път.

„Работата на кантонера е важна, защото следим за безопасността. Ние сме първите хора, които откриваме неизправността по железопътната линия – като например счупена релса“, обяснява Славе Кръстанов.
Не може да сметне колко километра е извървял за изминалите 40 години в професията.

Снимка: bTV

„Не знам. Като сметнеш по 10 км средно на ден ги сложи, ама нали почиваме вторник и сряда понякога. Не знам колко километра са. Може би ще обиколим няколко пъти земното кълбо, сигурно“, пресмята 64-годишният мъж.
Успявал е да предотврати тежки инциденти, след като е намирал срутвания на пътя.

„Спирах два пъти товарни влакове. Счупена релса открих. Преценявам дали може да не мине. По-хубаво да не стои на едно място, а да мине, казвам на машиниста. Вторият път беше цистерните от „Лукойл“, какво имаше не знам, може бензин да е“, разказва още той.

Снимка: bTV

Бае Славе е един от малкото, който има кантон, защото малките постройки от царско време вече са на изчезване.

„Може би останаха на пръсти, на пръсти се броят вече. Изчезнаха почти. Едно време, аз като започнах, имаше още хора, които живееха в тях. Тука беше бай Боре – той живееше с жена си и двете си деца. Сега всичко е оставено на произвола на съдбата“, отчита фактите Славе Кръстанов.  

Бае Славе показва и какво носи в кантонерската си чанта. Освен гаечния ключ, има дневник, в който записва обиколките си, червен флаг и т.нар. петарди, с които се сигнализира на идващ влак за авария на пътя.

Снимка: bTV

„Слага се на дясната релса. През 20 метра се слагат. Едната се слага на лявата релса, а следващата – пак се слага на дясната. Когато ги смачка влака и гърмят. Това е сигнал, че има препятствие. Препятствието е след 20 или 50 метра“, обяснява 64-годишният мъж.

С годините кантонерите са станали по-малко. По данни на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ те са около 800. Средната им възраст е 49 години. Доскоро е имало служител на 18 години. А бае Славе не е оптимист, че скоро ще има нови колеги.

„Млади мераклии няма. Ако има, те ще са сигурно над 45-50 години. Млади няма. Младите само компютъра и лесната работа гледат“, твърди той.

Снимка: bTV

„Малко не съм оптимист за тия работи, защото тук трябва да мине човек. Да си провери пътя. Изкуственият интелект сигурно още е на изпитателен срок и не се знае как се върши таза работа“, разсъждава за бъдещето Славе Кръстанов.  

Във Великотърновското село Куцина за един жп прелез и още 5 километра железопътна линия като за собствен двор се грижи 53-годишния Йордан Йорданов.

„Ей там съм отводнявал прелеза. Тук е пръскано. Напръскал съм си прелеза, за да няма трева. Габарита съм си окастрил, изчистил съм, да има видимост на прелеза. В 8 часа започвам да си правя обиколката. Като я приключа – към 10 часа, взимам си инструмента – косачка ли, пръскачка ли ще бъде и започвам да работя. Трябва да се коси, да се пръска“, разказва 53-годишният мъж.

Снимка: bTV

Когато е на два района Йордан Йорданов прави по 21 километра на ден.

„Вятър да има, сняг да вали, слънце да пече – трябва да се обиколи. Зимно време гледам за скъсани заварки, лятно време в жегите – също. Поне 6-7 пъти ми се е случвало скъсани заварки да намирам през последните години. Случвало ми се е и в жегите да се изруха пътят“, обяснява още кантонерът.

Йордан Йорданов е потомствен кантонер. Дядо му е имал същата професия, а баща му е бил пазач на жп прелез. На времето работил в същата малка къщичка. А Йордан си спомня, как си е учил уроците вътре при баща си.

Снимка: bTV

„Това на времето беше къщичката на прелезопазачите. Тук беше охраняем жп прелез. Беше и денонощен – с бариери. Спускаха бариерите при идването на влак. Отдавна не работи прелеза. Премахнаха го. Малко останаха охраняеми прелези у нас. Повечето са вече автоматизирани“, отбелязва Йордан Йорданов.

А възможно ли е новите технологии да заместят и кантонерите? „Не ми се вярва. Все пак трябва някой да го обиколи района. Как да стане? Трябва да има видео наблюдение постоянно. Нямам идеи дали човекът може да бъде заместен от технологиите“, категоричен е 53-годишният мъж.

Така независимо от времето кантонерите остават онези самотни пешеходци по релсите, които се грижат всички ние да стигнем до вкъщи живи и здрави.