5000-годишна тъкан откриха в пещерата Магурата: Какво показва изследването ѝ?

Археолози откриха тъкан на 5000 години в пещерата Магурата край Белоградчик. Пред екипа ни беше направена и проба на находката в катедрата по Реставрация в Националната художествена академия.

Какво показа изследването и от какво е била част тази тъкан?

Пещерата Магурата край Белоградчик е известна със своите скални рисунки, но в края на миналата година успява да изненада археолозите и с ново откритие – фрагмент от текстил от преди 5000 години.

Снимка: bTV

„Първоначално когато видяхме, всъщност аз видях тези останки, реших, че са въглени. Когато вдигнах първото парченце всъщност видях, че става въпрос за тъкан. От 3 години работим там, 2025 беше третият ни сезон, който се оказа изключително ползотворен за нас, защото намерихме находки, които представляват значителен научен интерес – това са едни фрагменти от текстил, който се датира на 5000 години, тоест това е на около 3000 години преди новата ера“, обяснява д-р Ваня Ставрева, съръководител на археологическите проучвания в Магурата.

За археолозите не се оказва трудно да датират находката.

Откриха най-ранното известно пещерно изкуство в света

Учените посочват, че откритията предоставят важни доказателства за разбирането на ранната човешка миграция в праисторическия континент Сахул

„Със сигурност знаем тези дати, защото произхождат от територията на една постройка от Бронзовата епоха, а пък конкретно текстилните останки бяха в едно вкопаване, имаме и дати C14, обследвани в Университета в Гласгоу, които потвърждават датировката 3300-3100 г. пр. н. е.“, казва още д-р Ставрева.

Снимка: bTV

„Когато намерихме тези находки не бързахме да ги огласим, защото искахме да знаем от какво е изработен този текстил. Възможностите не са много, защото в този период се е ползвала вълна, коноп, лен. Дадохме няколко влакна за изследване в катедрата по Реставрация на Националната художествена академия и там колегите установиха, че става въпрос за текстил, изработен от коноп“, допълва още тя.

Екатерина Стоянова, която е химик и преподавател в катедрата, извършва анализа на пробата.

Снимка: bTV

„Получих тази проба през месец декември, находка от пещерата Магурата. Беше определена като остатък от текстил и текстилните влакна трябваше да бъдат идентифицирани. Идентифицирането се извършва много успешно с оптичен микроскоп и именно по тази причина избрах с този метод да определя вида на нишките, които влизат в текстилната проба. Има няколко начина, по които могат да се идентифицират нишки, може да се направи допълнителен химичен анализ, който показва цветна реакция, обаче в случая пробата беше силно обгоряла, овъглена, тя беше черна и поради тази причина просто нямаше как да потърсим някаква цветна реакция. Но микроскопското наблюдение е един достатъчно надежден метод и по тази причина именно по този начин идентифицирах тъканта“, казва тя.

Археолози откриха селище на 6000 години (ВИДЕО)

Според изследователите обектът дава нови сведения за ранния градски живот в Северна Месопотамия – една от люлките на човешката цивилизация

В присъствието на екипа ни повтаряме пробата и микроскопското наблюдение отново показва – със сигурност става въпрос за коноп.

„Анализирала съм археологически текстил, но мисля, че това е най-старата находка, която попада тук, в тази лаборатория“, казва ни Екатерина Стоянова.

Снимка: bTV

Археолозите имат обяснение и как се е съхранила находката толкова дълго време.

„Това, че е в тъмна и влажна пещера може би е една от причините да се съхрани, защото там микроклиматът е специфичен – с много висока влажност на въздуха, няма почвообразователни процеси, няма климатични промени и може би пък тези други въздействия са причината в останалите обекти на открито в България от този период до момента да няма текстилни останки, но пък има други артефакти, които свидетелстват за тъкачеството в този период – тежести за стан, прешлени за вретено, дъна на съдове, върху които има отпечатъци от рогозки, от тъкани, върху които те са били с още сурова мека глина да съхнат и плетката се е отпечатала“, обяснява д-р Ставрева.

„Това, което ние намерихме, е много просто като плетка, но казахте как го намерихме в тъмнината – ами, тъй като пластовете в пещерите не само в Магурата, са  много тънки – по няколко сантиметра, именно защото няма почвообразувателни процеси, всичко се работи на ръка с фини инструменти, работим само археолози, не използваме работници“, допълва още тя.

Не може обаче да се каже със сигурност част от какво е била тази тъкан.

Снимка: bTV

„Трудно е да кажем от какво е. Аз допускам, съдейки по контекста, в който го намерихме, че може би е било някаква торбичка или някакъв съд, в който нещо е съхранявано и ще видим, ако археоботаниката покаже наличие на някакви специфични зърна, семена или нещо такова, бихме могли да имаме в последствие и др. За дреха, не знам, вижда ми се малко рехавичко, затова по-скоро предполагам, че е нещо, в което е съхранявано нещо“, казва д-р Ставрева.

Фрагментите от текстил са само част от находките в пещерата в последните години.

„За тези три години имаме най-разнообразни находки от керамика, кремък, кост, но имаме няколко висулки от животински зъби и говорим за една площ от около 6 кв. м – тази постройка от ранната Бронзова епоха – очевидно хората, които са я обитавали, много са обичали да се кичат“, обяснява още ръководителката на археологическите проучвания в пещерата.

Тъканта ще бъде показана в в националната археологическа изложба „Българска археология“ 2025 г., заедно с още артефакти от този археологически сезон.