Навършват се 43 години от най-голямата авиокатастрофа у нас. Самолет на БГА „Балкан“ с 66 пътници на борда и 7 души екипаж се разбива край врачанското село Тлачене. Оцелели няма. Жертвите са граждани на България и Полша. След тях е и легендарната треньорка по художествена гимнастика Жулиета Шишманова.
1978 г., 16 март, по обяд. Малко след като излита от София, самолет ТУ-134 на БГА „Балкан" се разбива в околностите на Тлачене. Полетът до Варшава се оказва фатален за всичките 73 души на борда.
Край мястото на трагедията има паметник, до който се стига трудно - по черен път с джип. И после пеша през дървен мост, направен специално за 43-тата годишнина от трагедията. Старият е отнесен.
Кметът на Тлачене Тошко Сашов тогава е бил на седем години. Спомня си, че самолетът летял ниско над селото, преди да падне.
„Беше на не повече от десет метра над земята, много бавно, и на стъклата на прозорците имаше ужасени лица, това не може да се забрави“, разказва Сашов.
Останките от самолета и от телата са пръснати из цялата околност, раздробени до неузнаваемост, разказват очевидци.
„Парчета, пълно, ламарини, падината се напълни цялата, задният колесник бе чак на Габърската межда, страшна работа беше, дрехи хвърчеха из тръняка“, спомня си Тодор Илиев, жител на с. Тлачене.
Огледът в местността Бриша продължава ден и половина. Наложило се е да бъде изместено и руслото на местното дере, където е паднал самолетът, за да бъдат извадени и оттам останки.
Най-големите останки от самолета тежали едва десет килограма, според доклада, предаден на Държавна сигурност.
Информацията за инцидента е оскъдна и без снимки. Поместена е на другия ден на втора страница на врачанския вестник „Отечествен зов“ и на последната на „Работническо дело“ с уточнение, че комисия е поела разследването.
„Питахме се, задавахме си въпроса защо стана, никой не отговори, никой не каза нищо“, казва Тошко Сашов.
Предполагали терористичен акт, дори мистериозно отвличане на пасажерите с цел опити. Официалната версия обаче е електрическа повреда. 43-години по-късно екип на най-голямата полска обществена телевизия засне филм за авиоинцидента.
„На панорамните снимки, на които се натъкнахме, е обозначено мястото, на което е намерена черната кутия на самолета, но не беше описано какво се е случило по-нататък с нея и какво всъщност е регистрирала тя“, разкрива полската журналистка Камила Козар.
Пьотр е на пет години, когато губи в авиокатастрофата майка си. Пътувала до България по работа и повече не се връща.
„Толкова години събира смелост, превъзмогва емоциите си и сега е тук, за първи път“, казва Козар.
Мъжът избира да не дава интервюта, вглъбен в мъката си пред запалената свещ. 39 са загиналите полски граждани в авионцидента.
С финансовата подкрепа на полското посолство у нас предстои да се изградят подходи и монтиран голям железен мост, който безпрепятствено да води до мястото на катастрофата близките на жертвите. А те продължават да чакат отговори.
