16 март 1978 година. Слънчев ден, с добра видимост. В 13.36 часа самолет Ту-134 на БГА „Балкан" излита към Варшава. На борда са 7-членен екипаж и 66 пътници.
Сред тях: част от отбора ни по художествена гимнастика заедно с треньорката им Жулиета Шишманова, състезатели по лека атлетика от спортното училище в Бургас, националният тим на Полша по колоездене, полският културен министър.
16 минути по-късно започва най-голямата мистерия в родната ни авиация. Самолетът се разбива в района на врачанското село Тлачене. Или поне такава е официалната информация.
„Самолетът липсваше. Нищо не беше намерено от пътниците”, спомня си Ангел Борисов от разследващия екип.
Близките получават вещи на жертвите от мястото на катастрофата, но вместо отговори, се повяват нови въпроси.
„Неща, книжни при това, хартия.. Няма логика метал да изгори, а всички тия неща са били в него, във вътрешния джоб на сакото. И ето най-голяма загадка - найлонът, на който му е нужна една искра да изгори, валутата - непокътната... Пътният му талон, с който е пътувал, една рецепта в джоба и няколко визитки... А това са парцалчета от дрехите, с които е бил облечен”, коментира дъщеря на пътник.
Защо 37 години след трагедията разследващите са в спор за причините, а близките на жертвите продължават да вярват, че те са живи?
За най-загадъчната самолетна катастрофа в родната авиация ще разкажат довечера bTV Репортерите.
