Преди 35 години, в края на социализма у нас, над 360 000 българи от турски произход напускат родината си заради т. нар. „Голяма екскурзия“. В отломките на режима насилственото преименуване ще бъде наречено Възродителен процес. 

Снимка: bTV

Зараснали ли са раните и защо до днес етническото равновесие е средство за политическа употреба - разказваме в рубриката „Задочна България“.

В пограничните села на Южните Родопи „Преходът“ наднича от всяка скършена врата и всеки счупен прозорец. 35 години след падането на социализма, чешмичката по пътя за село Мугла е пресъхнала, какъвто е отчасти животът в района.

В село Мугла срещаме Атлие Акъпова. Тя е от потърпевшите на Възродителния процес, които решават да останат в България. „Толкова хора имаше. В една къща по три-четири семейства имаше. А сега сме останали зимно време 40 душички“, казва тя.

Снимка: bTV



Атлие си спомня за времето преди Възродителния процес с известна носталгия. „Тук имаше един цех, имаше горско стопанство, ходихме по гората да залесяваме. Само почти възрастни хора сме останали тук“, казва тя.

Снимка: bTV



Атлие и българите като нея преживяват насилствена смяна на имената си в периода 1984–1989 г. Причината - държавна политика.

Снимка: bTV


„Според мен комунистическите управници подцениха смяната на имената на българските турци. Бяха затворени турските училища в България. Ритуалите бяха преиначени, мюсюлманските ритуали, сватби, погребения“, разказва историкът Ибрахим Карахасан Чънар.

 

Ибрахим Карахасан Чънар е доктор по история и писател. Той изследва миналото на Турция и нейното място в живота на Балканите.

Снимка: bTV

„Турският етнос съставляваше 10 процента от населението на България и това създаваше някакви опасения, някои предпоставки в управляващите. Държавата Турция по някакъв начин винаги е имала поглед върху турския етнос в България. Много често се говореше, че турците щели да поискат автономия в България. Бившият министър-председател Георги Атанасов казваше, че от време на време трябва да се прави кръвопускане и изселване на българските турци в Турция“, допълва той.

Снимка: bTV

Кезбан Аккуш е на 12 години, когато получава българското си име Камелия. През юли месец 1989 година напуска родината заедно със своето семейство.

„Малко ми беше тъжно. Просто не можах да разбера защо трябва такова нещо. Защо като имам едно име и до 13 години съм живяла с това име и е нямало проблем. Тогава бях дете и не можах да разбера защо съм сега с друго име“, казва Кезбан.

Снимка: bTV


Днес Кезбан Аккуш живее със семейството си в Истанбул, работи като икономист, а в България гостува на своите роднини.

 

„Баба ми беше жива. Тя каза: „Няма да живеем тук вече, отиваме в Турция, там ще живеем“. Всичко беше различно. Нямахме приятели. Разбирахме езика, но не можехме да четем и да пишем“, спомня си тя.

Поклонение на Тюркян чешма: Годишнина от протеста срещу Възродителния процес


Акции като взрива на гарата в Буново от 1985 г. са сред кървавите страници от времената на „Голямата екскурзия“. Не е доказано дали е извършен от протурски терористи или провокатори.

Снимка: bTV

Днес, 35 години по-късно, всички подсъдими за „Възродителния процес“ от социалистическата власт са починали, а делото – замразено.

„Не би следвало да търсим възмездие. Мисля, че трябваше да се потърси справедливост и хората, които са виновни, трябваше да си понесат наказанието“, смята историкът д-р Ибрахим Карахасан.

Снимка: bTV


В пукнатините на историята справедливостта за българските турци не може да възтържествува. Хората като Кезбан живеят своето бягство навън, Атлие от Южните Родопи носи на гръб своите спомени тук.

35 години по-късно те и още 360 000 българи са знак, че за политиката, човешките съдби често се превръщат в начин на употреба.