Тази година се навършват 146 г. от Априлското въстание. Копривщица се готви да отбележи паметната дата.

„Копривщенци помнят тези събития преди 146 г., като с над 200 участници – самодейци, ученици от училищата, както и членовете на регионален клуб „Традиция“ ще възпроизведем епизодите от Априлската епопея“, каза Райна Пачева.

„Копривщица за пореден път ще отбележи своя най-голям празник. Тържествата започват още довечера. Кулминацията е утре, когато в 11:30 ще бъде разиграна възстановка на събитията“, каза директорът на музеите в града Кунка Неделина.

Найден Пухов е родом от Копривщица и вече три години играе ролята на Тодор Каблешков във въстановките на събитията. „За мен е гордост и дълг да съм Каблешков“, казва той.

Лъчезар Атанасов пък играе Бенковски. „Това е една традиция на нашия град, ние сме горди, че изпълняваме такива роли и се въплъщаваме в тези герои на България“, казва той.

На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което на картата на Европа се появи България.

Решението за избухването на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разделени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.

Подготовката е само няколко месеца, с което се обяснява и неговия неуспех на бойното поле. 

То избухва преждевременно на 20 април. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „Кърваво писмо“, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той обявява началото на въстанието, останалото е история.

Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.

Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея днес има българска държава, изпитваме удоволствието от усещането да говорим родния си език. Все пак основната цел на това въстание е появата на България на европейската политическата карта.

Това нямаше да бъде възможно, ако не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското национално освободително движение.