През 2017 г. бедните хора у нас са 23,4% от населението, сочат данни на НСИ. Според Евростат България е страната с най-голямо социално неравенство – богатите са с 8,3 пъти по-богати от бедните, докато средното ниво за Европейския съюз е пет пъти.

Статистиката сравнява доходите на 20-те процента от населението с най-високи доходи и 20-те процента с най-ниски.

Снимка: bTV

Показателите на други бивши комунистически държави като Чехия, Словакия, Словения, Естония са доста по-добри от средното за ЕС.

Отново според Евростат всеки трети българин живее в тежки материални лишения, т.е. без стоки и услуги, смятани за базисни за достоен живот.

Снимка: bTV

У нас месечните доходи на 1,131 млн. души са до 600 лв., докато едва 33 хил. получават заплати над 5000 лв. При минимална заплата от 510 лв. една голяма част от населението получава по-малко. Причината е, че в по-бедните региони хората масово се наемат на 4-часов работен ден, макар да работят по осем часа.

Вижте такъв пример в репортажа на Рени Христова:

На фона на всичко това вчера „Галъп“ публикува свое изследване, според което голяма част от българите са доволни от работата и шефовете си.

Снимка: bTV

Всъщност, откакто сме членове на ЕС, минималната работна заплата е нараснала три пъти, но страната ни има много ниска стартова база, коментира д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Снимка: bTV

За съжаление, някои от регионите са с много нисък жизнен стандарт и там възнагражденията не отговарят на това, което работникът реално изработва от гледна точка на конкурентната среда, добави тя.

Ангелова посочи и друг проблем – липсата на кадри. Само в Монтана има опасност да бъдат загубени 4000 работни места в машиностроителни предприятия, защото над 30% от хората, които работят там, са в пенсионна възраст и няма с какво да бъдат заменени.

Има цели обезлюдени райони, в които и да инвестира някой, много трудно ще се възстанови този демографски дисбаланс, който се е получил, посочи Любен Томев от Института за социални и синдикални изследвания на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

Снимка: bTV

По думите му случаи като този от репортажа – когато работници се осигуряват и им се плаща за 4-часов работен ден, а всъщност работят по 8 часа, са измама, но трудно се хващат. Често това се случва и със съгласието на работника, което още повече утежнява ситуацията, посочи той.

Изследването на „Галъп“ показва, че 53% от българите са доволни от заплащането си, но останалите не са и това е огромна част от населението, т.е. няма нищо положително в тази статистика, изтъкна Томев.

Снимка: bTV

Миналата седмица друго изследване показа, че 53% от хората вярват, че с труд може да се успее – това ме притеснява – като че ли в обществото ни няма тази вяра, че трябва да се полага ежедневен труд, липсва дисциплината, мотивацията и на пазара на труда картината наистина е драматична – годишно над 40 хил. души по-малко встъпват на пазара на труда спрямо пенсионираните, каза Ангелова.

Не трябва да очакваме държавата да свърши всичко в сферата на образованието, изтъкна Томев. Тук отговорност имат и работодателите, които трябва да инвестират в човешкия потенциал, и хората, които трябва да се грижат за своето образование. Той посочи още, че демографската криза се дължи и на заминаващите в чужбина.

Снимка: bTV

Годишно 4000 души заминават да работят извън страната, което е много по-малко, сравнено със загубата на пазара на труда от демографската криза, посочи Ангелова. В същото време местата във ВУЗ-овете са толкова, колкото завършват средно образование – това е твърде много. Мисля, че това е излишен държавен ресурс, който се влага, за да подготвя кадри с висше образование в специалности като икономика, право, пиар, които след това не могат да застанат в заводите и да бъдат инженери. Ние търсим над 5000 инженери годишно, дори веднага да променим образователната система, резултатите ще дойдат след 5 – 10 години, а след две 50% от инженерите в предприятията ще се пенсионират и няма да могат да работят, изтъкна тя. Единственият изход е да се отвори пазарът на труда и да внасяме кадри.

Снимка: bTV

Много бързаме да решаваме с един замах нещата, контрира Томев. Според него в България още има голям потенциал, при по-добри заплати и условия на труд може да се върнат и хората в чужбина. По-високите заплати просто нямат алтернатива за България, каза той.

Снимка: bTV

Ангелова изтъкна, че според Евростат през 2017 г. ръстът на заплатите е 11%, а на производителността на труда – 1,7%. Бизнесът вече инвестира в кадрите си. Това, което трябва да се направи, са бързи мерки, реформа в образованието и мерки за привличане на мигриралите в чужбина, смята тя.

Вижте целия разговор във видеото:

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!