Близо една четвърт от българите живеят под линията на бедността, показват данните на Националната статистика. Преобладаващата част от тях са многочленни семейства, в които родителите са с ниско образование.
351,8 лева – това е линията на бедността определена от правителството за миналата година или средно парите, с които разполага на месец член на домакинство.
По-малко пари месечно имат над 23% от хората в България, това са над 1 милион 660 хиляди души.От статистиката отчитат намаляване на броя на работещите бедни, но от КНСБ алармират, че разликите в средните работни заплати в отделните области са много големи – 1523 лв. в София, 701 лв. във Видин, 740 лв. в Благоевград, 781 лв. в Кюстендил.
16% е средното увеличение на заплатите в София срещу 4,2% в Благоевград, по данни на КНСБ за 2017 г.
„Някои месеци ми стигат, някои не ми стигат. Успявам да изляза 2 – 3 пъти в месеца на дискотека и парите са дотам. Ако излезе нещо странично, дърпам от другите разходи, за да платя това”, каза Мартин Атанасов.
Основно Мартин харчи за транспорт и храна. Въпреки че също отделя немалко пари за транспорт, защото живее в Божурище, а работи в София.От синдиката отчитат повишаване на разходите за заплати и осигуровки на работодателите.
„Вътрешното разпределение на тези средства, на допълнителните пари, които са стигнали до наемния труд в България, е несправедливо. По-голямата част са отишли към по-богатите и най-малко към най-ниските заплати”, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Според данните средната заплата в най-високо платената дейност – информационните технологии, е повече от 5 пъти по-голяма от тази в най-ниско платената – ресторантьорството.
