Вчера стана ясно, че Министерството на земеделието и храните подготвя въвеждането на задължителни стандарти за основните храни като мярка срещу двойния стандарт. Новите норми ще определят минималното съдържание на месо в колбасите, на мляко в сиренето и кашкавала, като например за кренвиршите ще трябва да има поне 50% месо.
И момента у нас има стандарти за храните, според които в кренвирш „Стара планина“ трябва да има 82% свинско месо, но те не са задължителни.
Възможно ли е въвеждането на тези стандарти и как ще се отразят те на производителите и потребителите?
От Асоциация на месопреработвателите приемаме да има правила, коментира в предаването „Тази сутрин“ по bTV д-р Диляна Попова, главен експерт в Асоциацията. Още след отпадането на задължително действащите български държавни стандарти през 1998 г. искахме да направим браншови технически спецификации за определени групи продукти с цел да се запазят търговските наименования на продуктите, които са познати на пазара – кренвирш, наденица, салам „Камчия“ и пр., за които потребителят очаква да има съдържание на месо, каза тя.
Попова обясни, че в момента всеки производител произвежда продуктите по собствена технологична документация и е длъжен да обяви върху етикета това, което влага в продукта. Така че потребителят не се заблуждава, заключи тя.
От Асоциация „Активни потребители“ от месеци повтаряме, че това е един от начините да се борим с хранителните измами. Този подход е възможен, посочи Богомил Николов от Асоциацията, като даде пример с направеното преди няколко години с оцета.
Както много често се случва, дяволът е в детайлите, така че трябва много внимателно да прегледаме съдържанието на това предложение, за да видим дали то може да ни донесе голяма стойност или не, добави обаче гостът.
Защото по принцип стандартите са нещо, което ограничава избора. Ние харесваме разнообразието на пазара, нормално е да има продукти с много високо и с по-ниско качество. Въпросът е, че е много лесно продуктите с ниско качество да подведат потребителите, те да се заблудят и да ги купуват, коментира Николов.
За разлика от млечните и птичите продукти, за които има регламент кой продукт може да се казва „млечен“, за месните продукти няма такова определение, затова винаги сме настоявали да се сложи регламент за наименованията, характеристиките и състава на определени групи храни, каза Попова. Не може да се ограничат всички колбаси, но да има определени групи, за които да е казано, ако носи наименованието „кренвирш“, какъв трябва да е съставът му. Сега на пазара има растителен колбас, растителен кренвирш и това наистина заблуждава потребителя. Когато си купим кренвирш, очакваме в него да има месо, а не да е направен от сушени домати, посочи тя.
Попова добави, че на европейско ниво също се готви регламентация и от Асоциацията са подали своята заявка в Европейската асоциация на месопреработвателите кои продукти биха искали да носят наименование при определени условия.
Дали новите стандарти ще доведат до повишаване на цените е много условно, коментира Николов. Илюзия е, че тези продукти са евтини, ако са пълни с боклуци, илюзия е, че сиренето от 3 лв. е сирене. По-добре е да е 6 лв., но да е сирене, добави той.
Попова каза още, че в момента Асоциацията готви пет нови стандарта заради различията в две наредби на две отделни министерства.
Вижте целия разговор във видеото:
