Държавата подготвя нови изисквания за съдържанието на колбасите. За да носят дадено наименование, те ще трябва да имат и определени съставки. Така на пазара вече няма да има парадокси като вегетарианска луканка например.
Идеята на земеделското министерство е следната: Ако наденицата иска да се нарича „наденица”, в нея ще трябва да има определено количество месо. В противен случай можеш да го наречеш, както намериш за добре, но не и „наденица”.
Ако може да си го позволи, потребителят следи за съставките в продукта. Понякога не само липсата на пари е проблем. „Бабите много не четат. По-младите се интересуват от тези неща. Аз понякога чета, но като не виждам и си викам: Да се надяваме, че всичко да е нормално”, признава Мария Иванова.
За да е сигурно, че кренвиршите, луканката или пък наденицата са от месо, от земеделското министерствота ще разпишат конкретни изисквания за всеки продукт. Колко точно да е месото, ще решат технолозите. Обмисля се да е между 50 и 70%. На пазара ще останат и другите продукти – с по-малко месо или пък съвсем без месо.
„Например един кренвирш колко месо трябва да съдържа, колко сол и колко вода, за да се казва „кренвирш”, обясни Лора Джупарова от земеделското министерство.
За месопреработвателите такива изисквания са добре дошли. Конкурирането с по-евтините продукти, в които месото е минимално или пък съвсем липсва, е трудно.
„Цената на конкурентите винаги е по-добра и ние не можем да се поставим на пазара, въпреки че произвеждаме качествени продукти”, каза Пламен Харитов, търговски мениджър.
Според асоциация „Активни потребители” и сега има стандарт „Стара планина” за онези, които искат качествени колбаси. А всяко минимално изискване за качество обикновено води до поскъпване. „Означава, че най-ниската цена на пазара би трябвало да се повиши. Чарът на пазара и великото на пазара е в това, че има разнообразие – има и превъзходно качество, има и по-ниско”, заяви Богомил Николов.
Засега не е ясно дали неистинските кренвриши ще трябва да стоят на отделен щанд.
Очаква се изискванията за съдържанието на месо в наденицата да са ясни следващата година. Тогава наденицата, която купуваме в магазина, ще е от месо. До нея може да има и продукт, който да е без месо, но няма да има правото да се нарича „наденица”.
