Решението на съда в Страсбург по делото „Колеви“ не се изпълнява, първоначално българското правителство не е оспорвало важимостта на това решение и неговото съдържание и това продължи известно време, но мерки не се взимаха. Това каза в предаването „Лице в лице“ Здравка Калайджиева, бивш съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и един от съдиите, постановили решението в съда в Страсбург по делото Колеви.
„Това решение разглежда един основен проблем в българската система на правосъдието и в разделението на власите в България, а това е именно липсата на контролен механизъм спрямо едно конкретно лице – не става дума за лицето Иван Гешев, или за лицето Сотир Цацаров или за Никола Филчев, – става дума по принцип за длъжността на главния прокурор, която е напълно извадена от взаимния контрол на властите, който се предполага то разделението на властите“, заяви Здравка Калайджиева.
По думите й няма демократична държава, в която да има такова лице и такава длъжност.
„Конкретното решение е постановено във връзка с изобилни обстоятелства, факти и доказателства, че в случая на бившия зам.-главен прокурор Николай Колев не е било извършено ефективно разследване, което да установи… той беше убит и предрече, че ще бъде убит, но в последствие смъртта му не беше ефективно разследвана.
Основният недостатък на това разследване е, че то се извършва от лица, подчинени на главния прокурор, когото близките на Колев подозират, че е замесен, едва ли не поръчител. Аз не мога да твърдя дали това е така или не, но в самото дело фигурират редица доказателства за това, че дори когато ВСС поиска оставката на главния прокурор, той не е длъжен да си я подаде. Това беше положението през 2009 г.“, заяви Здравка Калайджиева.
Тя допълни, че решението на съда е било правилно и това е било потвърдено както от Комитета на министрите, така и от Венецианската комисия, сега вече и от Европейската комисия.
„Изискването за независимост на разследването не е относимо само към главния прокурор, валидно е и когато се разследва полицейско насилие – следва ли действията на полицията да се разследват от самата полиция, както и следва ли евентуално заподозрян в престъпление прокурор да бъде разследван от прокурор.
Там винаги ще има подозрението за запазването на честта на пагона. Варианти за решение има, не един, някои от тях бяха вече препоръчани от Венецианската комисия. Комитетът на министрите предложи цялото си съдействие на българските власти, за да намерят решение“, каза съдията.
По думите й онова, което е било предложено от правителството на ГЕРБ не е било относимо към задължението за независимо разследване във фактическия смисъл на думата.
„Както Конституционният съд, така е Европейският съд по правата на човека установиха, че по закон – да, всеки прокурор би могъл да разследва главния прокурор, защото има тези правомощия по закон, но доколко фактически ще успее да направи това е отделен въпрос, защото кариерата му, както и въобще съществуването на този прокурор в йерархичната система на прокуратурата зависят от главния прокурор.
Изходът, който в момента се обсъжда, е съдия от Върховния съд да осъществява функциите на прокурор, когато става дума за разследване на висш прокурор от главна прокуратура“, допълни Здравка Калайджиева.
Друг вариант би бил следовател, който не е подчинен на главния прокурор, но това предполага законови промени, но не предполага изменение на Конституцията, би могъл той да извършва такива функции.
„Всички варианти ще засягат и структурата на Висшия съдебен съвет, защото ВСС в мнозинството си, прокурорската колегия, е подчинена на главния прокурор, а от своя страна членовете на прокурорската колегия могат да влияят решаващо върху решенията на пленума, от които вече зависи дали ще се отстрани, дали ще бъде дисциплинарно наказан, дали ще бъде освободен главният прокурор”, допълни тя.
