„България е на едно от последните места по донорство. За тази година имаме 15 броя донори. На първите места са Испания, Белгия и Хърватия. България е на 41 място заедно с държавите, които не са толкова добре развити и не са членки на ЕС. Може да се каже, че сме на опашката в Евросъюза и по донорство”, посочи д-р Михаил Христов, новият директор на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ), в предаването „Лице в лице” по bTV.
Проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница, обясни, че и пациентите, и лекарите са готови за увеличаване броя на донорите, но трябва да има промяна в системата, за да може това да бъде постигнато.
„Около 1100 души чакат за бъбречна трансплантация у нас. Има около 4000 души на диализно лечение”, посочи професорът. По думите му така над 2000 души остават на диализно лечение, което е по-скъпо от трансплантацията. На нас обаче ни липсват донори, каза проф. Паскалев.
Според проф. Емил Паскалев трансплантациите у нас са на много високо ниво, след бъбречна трансплантация много от пациентите живеят над 30 години. Сърбия и Хърватия имат почти 2 пъти повече трансплантирани от нас, допълни той.
Проф. Емил Паскалев коментира, че т.нар. здравен туризъм, свързан с пътуване в Пакистан и други страни с цел трансплантация, вече е преустановено. Много по – често пациентите избират да пътуват в по – близки до нас страни, например Турция, където всичко е уредено, финансово е по – изгодно, а и болниците предлагат по – високо качество. Това обаче е легализирано, каза той.
Д–р Христов обясни, че не е намерил документ в Агенцията по трансплантациите, с който да се иска подновяване на договора с болницата във Виена, която извършва белодробни трансплантации на наши пациенти. Болницата във Виена е сключила договор с България да обслужва наши пациенти посредством „Евротрансплант“, обясни той.
След изтичане на този договор, „Евротрансплант“ са попитали членовете си дали има болници, които са съгласни да работят с нас, но болницата във Виена не е потвърдила. Желание са заявили само две болници, като от „Св. Екатерина“ у нас са установили връзка с едната в Германия, изпращали са екипи там на обучение, обясни още д-р Христов.
Д–р Христов обясни, че у нас в момента няма как пациенти, нуждаещи се от трансплантация на бял дроб, да бъдат лекувани, въпреки че имаме база и подходящи хирурзи. Причината е, че има последващо лечение, което е доста трудно и в България няма подготвени екипи. Той обясни, че вече е готова Националната програма по извършване на трансплантации, която разписва финансирането за подготовка и обучения на екипи у нас, които да извършват белодробни трансплантации.
Според проф. Паскалев белодробната трансплантация е най – трудна, защото има редица специфики, които трябва да се отразят при избора на реципиент за органа. Бъбречната трансплантация обаче натрупа много опит, но има голям процент недофинансиране, който обхваща и лекарския труд. По думите му за трансплантацията у нас няма клинична пътека и на болницата за това не се плаща нищо.
