И политиците, и избирателите показаха относителна адекватност, някои по-относителна, други по-малко. Това каза в предаването „Лице в лице“ проф. Георги Каприев.

„Притеснително е, когато нещата вървят добре, тогава ние се пускаме в една рутина, и нещата вървят, и това се отнася и за личния живот, и за социалния, но като дойде скъсването на този опит, се задава въпросът за основата – коя ще е онази основа, на която да стъпим, за да предприемем нерутинни действия, каквито ситуацията изисква. Още Аристотел говори за това и всички умни политици след него са се придържали, защото говори за общото благо. Когато ние, колкото и да е минимален консенсусът кое е общото ни българско благо и когато седнем и стъпим на тази база, и кажем – това не се пипа, за да работим за благото на всички – тогава имаме нормална среда“.

Ние сме в катастрофа, а не в криза на антропологическото, добави той.

„Тези хора имат една голяма тежест, с която трябва да се справят – имам искрица надежда, че те макар и по трудния начин започват да разбират какво им предстои – да се намери този малък консенсус за общото благо, върху който да се стъпи. Непременно трябва да се формира правителство на базата на тези точки, около две, може би малко повече, около 10 – без оглед на бои и цветове. Една от партиите сама прецени, че не може да се включи в подобно действие – за ГЕРБ говорим. Те видяха, че не са способни на такова нещо – в тяхното политическо несъзнавано стои идеята, че те са неспособни на подобни действие и се самоотстраняват. Останалите, които имат кураж да се заемат с подобно нещо, би трябвало да го направят и тук отговорността върху първата партия – ИТН, е огромна“, каза още професорът.

 

„Аз не съм политик и не съм в политическата практика, имам лукса да наблюдавам нещата отстрани и нещата ми изглежда, че това и цялата история около прокуратурата и фигурата на главния прокурор са ефекти от една много тежка ситуация, в която се намираме.

Преди година и половина си позволих да кажа - Да пази Господ хора с моята професионална квалификация да станат интересни за масовия зрител и за медиите. Сами се докарахме дотук. Имам предвид, че от доста време насам, от 10 години, към срива, в който се намирахме, се добави и коронакризата, коронапаниката. Такива като мен влизат в масовото внимание, когато тази криза тръгва да клони към катастрофа, ние ставаме важни в съзнанието си, когато отиваме към срив.

Отиваме към катастрофа, защото се оголиха огромни проблеми на човешкото в България, а тя е и общоевропейска и световна тази криза, но при нас стана болезнено.

Разпаднаха се неща, които ние си въобразявахме, че притежаваме като ценности, които не подлежат на коментар.

Те са отменени – например свободата на човека, достойнство, чест, неговата персонална идентичност. Те се нарушават и в икономическия ред, и в социалния и в политическия ред и това, което виждаме като политическа ситуация след изборите са симптоми на всичко това, за което говорим“.