„Цялото икономическо развитие и финансовата система имат нужда от политическа устойчивост. Не смятам, че предстои хубавото, а динамични времена и сътресения в икономиката“, коментира в предаването „Лице в лице“ икономистът Любомир Каримански.

„Интригите са големи. Политиците, които пребивават в парламента, смятат, че така се управлява държавата. Има невидими неща за аудиторията. Невидимите неща огъват ръцете на тези, които се поддават. Тези, които не се поддават, биват изхвърлени от парламента“, посочи той.

„След нови избори няма да има драматична промяна дори и да имат повече депутати от ГЕРБ. Изискванията на „Продължаваме промяната“ са за реформа в службите и регулаторите. Ако това отново е проблем, еврозоната ще отиде по дяволите“, добави Евгений Кънев.

„Ако имаме мнозинство поне за Шенген като приоритет, да видим сред тези политици кои ни приближиха към Шенген и кои ни отдалечават. Вътрешният министър Калин Стоянов няма да каже защо не са били взети мерки срещу агитките и защо не се дава информация имало ли е чадър над Мартин Божанов-Нотариуса. Ще си измисля, че някакви неща е направил. Понеже ПП искат много мигранти да минават, а той ги е спрял – затова ще го махнат. Виждате колко абсурдно е това“, каза той.

Еврозоната

„Не знаем кой ще е следващият финансов министър. Имаше големи суперлативи за предишната финансова министърка от служебния кабинет, а тя се изложи с апокалиптични картини от 6% дефицит. Очевидно това мнение беше наложено от някой друг, за да създава предизборна ситуация. Не казвам, че Асен Василев е незаменим, но около него има екип от хора, които работят за еврозоната. Всичко това ще се разбърка. Може следващият екип да не иска да влиза в еврозоната“, очерта Евгений Кънев.

„Хърватия не изпълняваше два критерия, но беше приета в еврозоната. Защо? Защото имаше политическо доверие към нея. По-голямата част от обществото беше обединена около тази цел. Техническите критерии са важни, но са формални. Ние не изпълнихме най-важния критерий за членство в ЕС – върховенството на правото. Още не сме го изпълнили“, допълни икономистът.

„Ясно е записано изискването за устойчиво изпълнение на критериите за еврозоната. Това не означава утре аха, аха да смъкнем инфлацията. Това означава какви са прогнозите за следващите години. За 2023 година реалният БВП на страната беше със 7,5 млрд. лева по-нисък от планирания от финансовия министър. Как да разчитаме, че прогнозата за 2024 г. и за 2025 г. ще бъде адекватна?“, обясни Любомир Каримански.

„Една от причините България да не може да влезе в еврозоната е, че ние имаме съвсем различна фискална от монетарната политика на Европейската централна банка. Не може ЕЦБ да преследва ограничаване на парите в обращение, а нашата фискална политика е обратната – повече пари в публичния сектор и потреблението. Имаме разминаване между фискална и монетарна политика. Няма екипност. Асен Василев като финансов министър не работи с Българската народна банка и това е ясно за всички. Затова Хърватия успя – имаха общ екип“, категоричен бе Каримански.