В един документ да се препоръчват шамари не е най-интелигентният подход. Това каза в предаването „Лице в лице” д-р Николай Михайлов, теолог и психиатър по повод църковната позиция, публикувана преди време в интернет.
"Има много неща преди това да бъдат казани, най-добре е шамарите да не играят във възпитанието на едно дете, но преди, около и след шамарите – трябва да се говори за нещо много по-дълбоко, а то е какви послания се отпращат към детето по фундаментални въпроси", коментира д-р Михайлов..
По отношение на абортите, той каза, че се сблъскват вероизповедания – либералното и традиционно-църковното.
„Църквата не може да не се произнесе по този въпрос и не може да не се произнесе по начина, по който го направи. Тя не може да не го направи. Полша, Унгария, този въпрос е дискусионен, той е много сериозен, много горещ, конфликтен. И в България ще трябва да бъде разглеждан. Църквата има това достойнство да поставя въпроси от такъв ъгъл, от такъв ракурс, който не е типичен за българската публичност, няма институция, която да може да го направи вместо нея. Това е нейното свещено задължение, тя го изпълнява добре", посочи д-р Николай Михайлов.
По думите му църквата апелира към по-дълбоката памет на хората: "Хората не на всяка цена принадлежат на църквата формално и реално, те могат дори да не бъдат дори членове на църквата, но има дълбоки интуиции, свързани с тяхната природа и с естествената светлината на техния разум и те реагират традиционно. В този смисъл те не са прогресивни в този много порочен и разрушителен смисъл, това е свръхлибералната, прогресистка идеология, която е амбицирана да ревизира устои и го прави много агресивно, навсякъде, но среща съпротива, повсеместна съпротива. Такава съпротива пролича и тук с една много разпространена и много убедителна реакция срещу Истанбулската конвенция”.
По думите му феминизмът в своята крайност предполага жената да разполага с тялото си като собственост, да има пълен суверенитет върху събитията в собственото й тяло, да разполага и с плода на своята утроба "по един квази тоталитарен, даже направо тоталитарен начин, тя може да се освобождава от заченатото в нея, което е живот, един индивид в развитие, реален и потенциален човек в пълнотата на неговата психофизическа цялост след като се роди, разбира се".
Той беше категоричен, че "такава е универсалната интуиция на повечето жени, които прибягват до тази драстична хирургия върху собственото си тяло, защото това не е нещо друго освен тайнството на един заченат живот. Иначе, така както се описва в една либералната версия, това е нещо като липом в утробата, някакъв козметичен дефект, от който за половин час ще бъде освободена жената, за да продължи собствения си маршрут на пълен суверенитет върху нейния живот и нейното тяло”.
По думите му жените страдат от това, независимо от декларираната идеология на този акт, "защото те заварват в себе си една много по-дълбока реактивност, която се съпротивлява на тази волност, на тази идеология на посегателство срещу жизнената тайна. Те имат грижи на съвестта, депресия много често, те влизат в една проточена невротична криза, това не минава даром".
Това е много сериозен въпрос и църквата има достойнството да говори по него, подчерта той: "Хората знаят, че семейството е зона, периметър, в който държавата не може да прониква, защото там се състои тайнството на човешкия живот – тайнството. Раждането не е нещо, което може да бъде произведено от държавата. Това е абсолютна граница на външна държавна намеса”.
