Съпружеството е отдаденост и отговорност, казват Панайот Панайотов и съпругата му Емилия, за които именно това е рецептата на щастливия им 35-годишен брак.
Огънят между тях пламва мигновено и съвсем скоро двамата се вричат във вечна любов.
„Поводът беше такъв, че трябваше да отида в бара, където пееше Панайот, с една наша обща позната – разказва Емилия. – След като той приключи програмата си, дойде при нас на масата и се запознахме. Химията дойде“.
След това известно време певецът бил извън София. После се виждали няколко пъти, докато срещите зачестили и... се оженили.
„Емилия беше въведена в музикантския водовъртеж. Това беше нещо ново за нея. Това беше най-интересното – разказва Панайот. – Тя в началото се чувстваше доста неловко сред музиканти и музикални репетиции и концерти. Впоследствие мисля, че ѝ хареса“.
„Бях много разхвърлян, много неадекватен към облеклото. Не обръщах голямо внимание, обаче тя така ми казваше: „Това може, това не може“. Отначало ми досаждаше много, след това стана за мен желязно правило“, споделя Панайотов.
Той посвещава на съпругата си песента „Шопкиня“, но за нея обича и да използва и цитат от Недялко Йорданов: „Моето мъжко момиче никак не се шегува. Когато обича – обича. Когато ревнува – ревнува“.
Въпреки това Емилия казва, че не е ревнива.
„Ревнива съм от хората, които не заслужават неговата компания. Искам неговата среда да е само от определен кръг хора. Да няма такива, които са под негово ниво. Това, ако е ревност, значи съм ревнива“, заявява тя.
Панайот и Емилия сключват брак преди 35 години. Предложението идва изненадващо, но точно навреме.
„Пътувайки, трябваше да минем през Сливен. Там живееха родителите ми и ѝ казах: „Хайде, идваш с мен, ще те водя!“. Само че моралът при шопите е много висок и тя ми отговаря: „Момент, като каква идвам аз? Като каква ще ме представиш?“. И аз казвам: „Като гоненица“. Това реши окончателно нещата“, разказва Панайот.
„Въпреки, че беше много изненадващо, може би... не знам дали и две минути ми бяха нужни и казах „ДА“, добавя Емилия.
Две години след гражданския брак встъпват и в църковен. По същото време пред Бог се вричат и Росица Кирилова и съпругът ѝ. Стават си свидетели едни на други.
„Съпружеството е отдаденост, според мен – казва Емилия. – За да искаш да бъдеш съпруга или съпруг, трябва да си отдаден на човека до теб и когато той го оценява, тази отдаденост се увеличава. Иска ти се да бъдеш още по-отдаден и още по-отдаден, защото този човек оценява това, което правиш за него, и така балансът става по-добър и по-добър с годините. И благодаря на Господ, че не сме ги усетили тези години като бреме, а напротив – като едни прекрасни години. Незабравими са, признавам си. Много съм доволна от съдбата, че така се случиха нашите неща“.
И до днес любовния пламък помежду им гори силно и все още търсят в очите на другия своя уютен пристан.
„Аз виждам очите на един добър човек, с когото живея и с когото съм много щастлива“, казва Емилия.
„Аз не само че виждам в очите, но за толкова време аз вече знам тя какво мисли. Емилия притежава много силна интуиция, това го казвам като комплимент. Тя има дар от Господ. Аз съм поставен в такава ситуация, че нищо не мога да направя нередно, защото знам, че тя интуитивно усеща и ще ме хване веднага“, разказва през смях Панайот.
Двамата не са имали сватбени обети, но и до днес не спират да си казват, че се обичат, да се държат за ръце и да се наслаждават на нежността помежду си.
„Не съм мислела как да го направя, обаче вероятно щях да му кажа, че ще му бъда вярна и моите чувства никога няма да изчезнат и бих дала всичко от себе си, за да му е хубаво на него“, казва Емилия.
„Еми, ще те обичам както и преди, както в началото, така ще бъде и до края. Обещавам ти!“, казва Панайот.
