Въпреки ескалацията не се очаква нито световна, нито дори регионална война. Такава е прогнозата на професор Фредерик Ансел – доктор по геополитика, преподавател в престижния парижки университет „Сианс По“ и специалист по Близкия изток. Автор на множество книги и носител на Националния орден на почетния Легион на Франция – с него разговаря Цветана Балабанова.
Външните министри на Франция, Германия и Великобритания се срещнаха с иранския си колега. Има ли шанс европейската дипломация да постигне нещо в тази толкова сложна ситуация?
– Отговорът е не. По две причини. Първата – не сме достатъчно единни. Инициативата, разбира се, е добра, но е недостатъчна. По близкоизточните въпроси европейците са принципно разделени на „за“, въздържали се и против. Виждате го понякога в Съвета за сигурност на ООН. Втората причина, която още повече обуславя песимизма ми, е че моментът е лош. Виждаме успешна израелска офанзива – поне във военен план, с все по-осезаема американска подкрепа. И двата съюзника – особено Тел Авив, са решили не само да довършат потенциално военния капацитет на иранската ядрена програма, но и да сложат край на иранския режим. Т.е. европейците в момента преговарят с един почти обречен режим и в този смисъл е прекалено късно.
Американският президент Доналд Тръмп заяви, че ще вземе решение дали да се намеси в конфликта в следващите две седмици. Какво очаквате от американците?
– Задавате ми невъзможен въпрос, защото говорим за едно напълно непредвидимо дете владетел. Не съм сигурен, че дори той да вземе някакво решение, после ще го изпълни. Това, което ще се постарае да избегне Тръмп, е не да удари или да не удари Иран – това не го интересува. Но ще направи всичко възможно да опази саудитските интереси. Основният фокус на Тръмп в Близкия изток е не Израел, а Саудитска Арабия. Там беше най-важната част от регионалната му обиколка и оттам се прибра с обещания за покупки за 140 милиарда долара, както и за инвестиции. Така че ако Тръмп удари Иран директно, в целия хаос иранският режим може да реши с каквото му е останало да потроши петролната инфраструктура на съюзниците на Вашингтон и именно на Саудитска Арабия. А Тръмп не иска това. Това, което е сигурно, е, че Щатите ще продължат да въоръжават и да финансират Израел. И дори да има някаква американска намеса, тя със сигурност няма да е сухопътна, т.е. нищо общо с войната в Ирак през 2003 г.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Но мнозина сравняват сегашната война с Ирак с аргумента, че тогава не е имало доказателства за оръжия за масово поразяване, а сега няма доказателства, че Иран може да сглоби атомна бомба…
– Вярно е, навремето представените от американците доказателства не бяха особено сериозни. И в края на краищата стана ясно, че това наистина беше лъжа. Но сега, ако някой лъже, това ще е Международната агенция за атомна енергия. А тя със сигурност не е нито под американски, нито под израелски контрол, и от 2002 година насам алармира, че Иран лъже за ядрената си програма. На базата на заключенията на тази агенция през 2007 г. Съветът за сигурност на ООН, който, да не забравяме, включва Русия и Китай, наложи санкции на Техеран. През 2007 г. Нетаняху още не беше дошъл на власт. За мен това е голямата разлика с иракската война. И още нещо. Тогава американската администрация беше последователна в действията си. Каква е последователността на сегашния президент Тръмп? Никаква.
Израелският премиер заяви, че елиминирането на аятолах Али Хаменей би сложило край на конфликта. Защо тогава Тръмп видимо не дава зелена светлина за подобна операция, след като Щатите също биха искали падането на иранския режим?
– Американците биха предпочели, но не и някои техни съюзници. Арабските петролни монархии в Залива искат отслабен Иран, който да няма ядрено оръжие, тъй като е пряк идеологически, религиозен и енергиен конкурент. Отслабен Иран, който да остане под западно наблюдение и санкции, тъй като по този начин другите, например Обединените арабски емирства печелят пазари. И това не е всичко. Добре, режимът пада под американо-израелските бомби, но какво следва? Кой идва на негово място? Това е притеснително за авторитарните държави в Близкия изток. Така че въпреки че не харесват особено моллите, те не биха искали и Западът отново да сваля местен режим. И са много щастливи, че, както каза германският канцлер, Израел върши мръсната работа.
Въпросът е, че досега Договорът за неразпространение на ядрените оръжия формално не е бил нарушаван, защото Пакистан и Израел не са го подписвали. Но ако Иран се сдобие с атомна бомба, това ще е краят на световната архитектура за ядрен мир. Никой не го иска – нито Китай, нито Русия, нито Европа.
Но ние знаем, че и Израел разполага с ядрено оръжие, въпреки че не си го признава…
– Да, Израел разполага с няколко десетки или няколко стотици ядрени глави – това е обществена тайна. Ще кажете – това е лицемерие. Може би. Но проблемът е, че от 1979-а година насам иранският режим систематично призовава за унищожението на Израел. Не казвам, че Израел има право на това, което прави. Но просто в конфликт като този можем да се опитаме да разберем мотивацията му да реагира. А и не само Нетаняху, но и всички останали израелски премиери са посочвали опасността от иранската ядрена програма.
Въпреки че Турция и Русия се изказват в подкрепа на Иран, никой реално не помага на Техеран, въпреки че той достави хиляди дронове за войната на Владимир Путин в Украйна. Защо?
– Защото господин Путин е двуличник, който не спазва съюзите и ангажиментите си. През 2020 г. той предаде Армения срещу Азербайджан, въпреки че Москва имаше военно споразумение с Ереван, каквото няма с Техеран. През декември 2024 г. Путин предаде Башар Асад, въпреки че още от 1959-а година има военен договор между Съветския съюз и Сирия. Днес той би приел да бъде посредник. Колко удобно! Путин, който е затънал във войната си в Украйна, да дойде на помощ на Иран? Това е добра шега. Турция е също толкова двулична. А що се отнася до Китай, Китай не сключва военни договори от 27 века. Китай никога не изпраща военни отвъд собствените си граници, а камо ли пък за да подкрепи един губещ режим. Единствените, които биха могли да помогнат, бяха „Хизбула“, но те бяха смазани от Израел. Затова съм убеден не само, че няма да има световна война, но дори че няма да има регионална война – поради липса на мотивация и на воюващи на страната на Иран.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
