Но американската блокада на ирански пристанища остава до постигането на мирно споразумение. Нов кръг разговори се готви между Вашингтон и Техеран в Пакистан. Как Исламабад стана основният играч в преговорния процес?
Следва коментар на дългогодишния журналист и експерт в Центъра за европейска политика Раджниш Синх. С него разговаря Цветана Балабанова.
– И Турция, и Египет се опитваха активно да посредничат между Съединените щати и Иран. Защо точно Пакистан се превърна в ключовия медиатор в този конфликт?
Едната причина е, че Иран изглежда вярва повече на Пакистан, отколкото на Египет и Турция, защото те имат доста по-близки отношения с Вашингтон. Турция е член на НАТО, а Египет разчита основно на американската военна помощ и на търговията. И разбира се, Пакистан има огромна обща граница с Иран. Така че за иранските лидери, които в момента са преследвани от американците и израелците, е много по-лесно да избягат през границата в Пакистан. И накрая – мисля, че е по-лесно да се вярва на по-малката държава – Пакистан, отколкото на двете по-големи, които имат собствени политически и геостратегически интереси в Близкия изток.
– Колко важни са личните отношения в този процес? Как главнокомандващият пакистанската армия се превърна в „любимия маршал на Тръмп“?
Доналд Тръмп обожава да води дипломацията лично. Той обича да сключва сделки с хора, а не да намесва институции или да води процеси. Всичко започна с краткия въоръжен конфликт между Индия и Пакистан през май и юни миналата година. Тръмп заяви, че той е донесъл мир между двете страни. И пакистанците казаха: „о да, да, точно така беше“, защото знаеха, че индийците много ще се подразнят. А на Тръмп много му хареса. Така генерал Мунир започна да гради лични отношения с американския президент – той го посети няколко пъти и също така договори сделка за редки минерали с Вашингтон.
– Пакистан освен това номинира Тръмп за Нобеловата награда и се включи в неговия Съвет за мир. Защо Исламабад се стреми толкова силно към американското приятелство?
Ключовото е – спомнете си – след като американците се изтеглиха от Афганистан, никой не искаше да има нищо общо с пакистанците. Това засегна много тяхната икономика. Освен това младите пакистанци масово започнаха да емигрират, защото не виждат бъдеще в родината си. Така че Мунир осъзна, че му трябват добри отношения с Вашингтон, за да излезе от дипломатическата изолация. Пакистан е в добри отношения с Китай, но му трябваха и Съединените щати, за да противостои на Индия – най-големия си враг. + 7:10 – Индия е и икономическа суперсила, в сравнение с нея Пакистан е джудже. Кризата с Ормузкия пролив го засегна много силно – редовно има спирания на тока, цените на горивата скачат. Европа е голяма икономика и може да поеме този удар. Не и Пакистан.
– Пакистан има дългогодишни отношения с Иран. Но миналата година подписа отбранителна сделка със Саудитска Арабия. Това не е ли малко като ролята, която играе Ердоган между Русия и Украйна?
Точно така – много добре казано. Това е като да не залагаш само на един кон.– Пакистан винаги е искал да развива добри отношения с Близкия изток – с братята си мюсюлмани – независимо дали са шиити, или сунити. А и за генералите, които управляват страната, няма противоречие, напротив – това е начин да балансират между големите сили в региона – Иран и Саудитска Арабия, която е и доминиращата икономическа сила там.
– Пакистан в момента е замесен в активни военни конфликти. Как се връзва това с ролята на посредник за мир?
Предимството на Пакистан е, че се управлява от военните. Няма как народът да им потърси политическа отговорност. Така че генерал Мунир може да си прави каквото си иска. Ирония е, че Пакистан се превръща в лидер за мир, докато се занимава с вътрешните си битки срещу талибаните, замесен е с терористични групировки и води спорове с Индия. Освен това, Пакистан е като отражение на Иран. Има свои ядрени оръжия, каквито и Техеран би искал. Америка бомбардира Иран, но използва Пакистан, за да постигне мир. Явно Исламабад успя да изиграе много хитър дипломатически номер.
– Неведнъж чухме противоречиви заявления за тези преговори. Например, Пакистан твърдеше, че примирието се отнася И за Ливан, докато Вашингтон и Тел Авив отричаха. Можем ли изобщо да вярваме на някого в този процес?
За жалост, на никого. Защото благодарение на Тръмп в днешно време дипломацията се води през социалните мрежи. Не като в добрите стари времена, когато имаше пресконференции и се водеше диалог с журналистите. Това е в историята. Сега и американците, и иранците, и пакистанците водят мащабна битка в социалните мрежи за имиджа и ролята на страните и лидерите си. Пакистан е много умел в това, защото макар миналата година да изгуби военно конфликта, спечели битката за социалните мрежи – дори Тръмп цитираше генерал Мунир, а не индийския премиер Моди.
– Очаквате ли пробив в тези преговори?
Доналд Тръмп не може да си позволи световна рецесия. А за такава предупреди тази седмица Международният валутен фонд, ако блокадата на Ормузкия пролив продължи. Тя може и да не засегне директно американците, но кой ще купува техните стоки? Затова Тръмп натиска толкова за мирно споразумение. Как ще изглежда то – само можем да гадаем. Тръмп може да твърди, че е победил, защото е ликвидирал разни хора, но дали това е променило нещата? Може би не. Най-добрият вариант би бил сделка, подобна на тази, която сключиха Европейският съюз и администрацията на Обама и която Тръмп прекрати. Но той обеща на американците да не ги вкарва в нови големи войни, така че не може да си позволи конфликтът с Иран да продължи. Затова очаквам някакво споразумение много скоро.
