Представители на Вашингтон и Техеран се очаква да седнат на една маса за технически преговори по подписания документ в следващите дни. На този фон Израел продължава атаките си по цели на „Хизбула“ в Южен Ливан.
„Основните цели по начина, по който бяха заявени на 28 февруари от президента Тръмп, не бяха постигнати. 14-точковият меморандум, който беше обнародван вчера, подсказва, че става дума за постигнато примирие, а не за мир между враждуващите страни“, каза съветникът на генералния директор на Дипломатическата академия на ОАЕ и на Върховния представител за Газа на Борда за Мирослав Зафиров.
По думите му дали целите на американския президент ще бъдат постигнати в някаква степен, ще стане ясно след като приключат преговорите, които ще започнат и ще текат 60 дни.
Според него Иран „и за момент не е давал основания да смятаме, че гледа сериозно на тези преговори“.
„Второ, Иран в рамките на този меморандум не се ангажира с въпроса за бъдещето на ядрената програма. Иран гледа на този вид програма като на част от стратегията си за национална сигурност, която е константа, особено след събитията, настъпили след 2015 година, и особено след изтеглянето на САЩ от споразумението от 2015 година. Иран е държава, която в момента няма абсолютно никакво доверие на хората, с които преговаря от другата страна на масата“, посочи той.
„Тези преговори, които ще започнат в рамките на следващите 60 дни, ще бъдат изключително комплексни и ще поставят на изпитание преговорните умения на американския екип. Нека не забравяме – това е същият екип, който се занимава или поне претендира, че се занимава със съдбата на руско-украинската война, със ситуацията в Газа, а донякъде това са и хората, които наблюдават преговорите по линията на Ливан“, обясни той.
По думите на Зафиров става дума за една стратегия на американската администрация, която е на сключване на временни примирия. „И тези временни примирия на практика не решават проблемите. Или, както каза един известен израелски политик, цената на провала и в Иран, и в Газа, и в Ливан е цената, която ще плати държавата Израел“.
„Сега човекът говори от собствена гледна точка, разбира се. Но нека не забравяме, че по отношение на Иран цената на един успех на предприетия подход да бъде сключено споразумение за примирие, което да бъде последвано от 60-дневни преговори за окончателно урегулиране на конфликта, ще бъде цена, която ще плащаме всички. А ние вече я плащаме“, смята Зафиров.
Според него тази цена, която плащаме, е доста сериозна, защото последиците от кризата около Иран умело се използват на полето на българската политика. „Например от хора, които са откровени популисти. И това засяга не само джоба ни, но и нашето съществуване като някаква устойчива политическа система“.
Зафиров смята, че следващите 60 дни ще бъдат изключително трудни и ще поставят на изпитание преговорните умения на американския екип.
Според него нищо повече не може да бъде договорено по отношение на ядрената сделка от 2015 година.
„Нищо не може да бъде договорено. Нещата, които можеха да бъдат договорени, бяха договорени тогава. Ако погледнем самото споразумение от 2015 година, което е почти 150 страници, става дума за един много сложен документ, изработен в процеса на изключително сложни преговори, които са емблематични за начина, по който са водени, и за резултатите, които са постигнати
“, каза Зафиров.
По думите му другото нещо, което трябва да се каже, е, че ако екипът, който в момента води преговорите с Иран, е нов, но амбициозен, от другата страна на масата седи екип, който има изключително дълга и дълбока институционална памет.
„Това са хората, които участваха и през 2015 година, и преди това, и след това. Най-малкото говоря за външния министър Аракчи“, сподели Зафиров.
По думите му става дума за сблъсък на две концепции.
„От едната страна имате хора, които прилагат един бизнес модел, който, за съжаление, е отличителна черта на тези хора и по отношение на Иран, и на други конфликти. Отсреща, другата страна – Иран, където стои една изключително институционална система, на едни хора, които знаят какво значи дипломация и как тя се упражнява в полза на техните национални интереси. Може би това е най-основният проблем, пред който се изправят двете преговорни групи – именно в подхода“, посочи дипломатът.
Зафиров коментира и въпроса за режима в Иран.
„Когато говорим за режима в Иран, трябва да имаме предвид, че в крайна сметка ние говорим за установеното системно управление в тази държава. Един режим може да бъде сменен, когато има алтернатива, когато има нещо друго, което може да му устои и да бъде контрапункт. В Иран няма такъв контрапункт, няма такава алтернатива. Системата на държавно управление в Иран, представена по начина, по който всички ние я виждаме, е безалтернативна. В този смисъл може да кажем, че държавното тяло на Иран понесе огромни удари“, каза той.
По думите му загубите са значителни. „Всъщност трудно е да водиш война и да бъдеш изправен пред подобна военна сила, каквато са САЩ и Израел, но за смяна на държавното устройство и управлението в Иран в момента въобще не може да става дума“.
„Освен ако, и тук изцяло базирайки се на историческите факти, не настъпи събитие в самия Иран, което да доведе отвътре до промяна или някаква модификация на това, което ние наблюдаваме днес и дефинираме като режимно ислямско управление“, допълни той.
„Имаме една американска администрация, която многократно е повторила, че Иран е основна държава спонсор на тероризма. Имаме също тази администрация, която вдига санкции, размразява иранските активи и в това рамково споразумение създава фонд от 300 милиарда за финансиране и инвестиции в същата тази държава, която нарича спонсор на тероризма“, посочи той.
По темата за санкциите, размразяването на иранските активи и евентуален инвестиционен фонд Зафиров посочи, че тези неща ще бъдат договаряни допълнително.
„Те не са в споразумението, а окончателното в крайна сметка ще бъде базирано на взаимни компромиси. И тогава най-вече не можем да говорим дали ще има инвестиционни фондове, как парите, които Иран има като блокирани авоари в света, ще бъдат освободени, при какви условия и така нататък“, посочи Зафиров.
„Но за тази работа Иран също трябва да направи някакви определени компромиси, защото аз разбирам стремежа на мнозина да търсят и да гледат на този конфликт като конфликт между добрите и лошите сили. Мен практиката ме е научила, че няма такива. Подобен сблъсък съществува само в „Междузвездни войни“. Тук говорим за реалния живот“, допълни той.
„Иран също трябва да направи определени промени и да модифицира поведението си, защото някои от нещата, които се случиха, особено през последните 3 години, не се случиха без участието и подкрепата на Иран“, смята Зафиров
„Нека не забравяме, че този ефект на доминото, който се случи, започна в Газа. Започна на 7 октомври“, посочи той.
Зафиров посочи, че конфликтът там продължава. „Независимо от широко прокламирания „Борд за мир“ и т.н., който ни беше представен като някакъв уникален продукт на полето на световната дипломация, факт е, че и там преговорите не работят по начина, по който бяха планирани“.
По същия начин не се случват нещата и в Ливан, според Зафиров.
По думите му няма разрив в целите на САЩ и Израел.
„Аз не мисля, че има разрив в целите. Стратегическите и тактическите цели, които Израел преследва в Ливан, са част от плейбука, който Израел има по отношение на Ливан. Дали ще успее и колко бързо ще успее да постигне целите си армията на Израел е друг въпрос“, посочи той.
„Никой не очаква, че Израел ще се изтегли. И американците също не го очакват. Това е нещо, което очевидно ще бъде оставено като тема на преговорите, които се случват в момента между Ливан и Израел с посредничеството на Съединените щати“, каза Зафиров.
По думите му Израел може да се чувства сравнително спокоен по отношение на Ливан. „Все пак в Израел не само на ниво политическо ръководство и военно командване, но и в обществото се възприема доста критично подписаното споразумение за примирие между Съединените щати и Иран“.
„Не са малко хората в Израел, които смятат, че това е стратегически провал, тъй като целите, които Израел си постави, започвайки войната с Иран, не бяха постигнати“, посочи той.
По думите му има много различни мнения в израелската държава, според които начинът на водене на военните действия в Иран също не е пример за уникален синхрон между Израел и Съединените щати.
Той коментира и въпросите, които не са включени в споразумението.
„Това, което се случва в момента, е нагледен пример, който оборва дълбоко тезата, че САЩ и Израел вървят ръка за ръка. Който познава историята на Израел от създаването на държавата през 1948 година до ден днешен, много добре знае, че са многобройни примерите, когато Израел действа на своя глава.
Което, от друга страна, означава, че САЩ също не са се венчали за каузата да защитават Израел, каквото и да прави той“, обясни той.
„Това е споразумение, което има 14 точки в себе си, които дефинират прекратяването на огъня, но не дефинират условията на крайния мир, който евентуално трябва да настъпи след 60 дни“, посочи Зафиров.
„Т.е. ние вече сме в хипотезата да мислим за това какво ще се обсъжда в рамката на тези 60 дни и с какво ще се завърши, какъв ще бъде документът, който ще бъде подписан на 60-ия ден. И аз нямам причина да смятам, че в рамките на тези 60 дни тези въпроси, които не са залегнали в момента в този меморандум, няма да бъдат поставени на масата“, допълни той.
За рисковете за региона, ако преговорите се провалят, той каза, че му е трудно да посочи какви ще бъдат последствията.
„Има един апетит, виждаме, в световното обществено мнение, да се надсмее над лошото представяне на полето на дипломацията от страната на американската администрация. Но все пак не забравяйте, че Иран също понесе огромни удари. Това е една такава патова ситуация, в която двата противника са се вкопчили един в друг, но знаят, че вероятно продължаването на боя няма да доведе до нищо смислено“, коментира Зафиров.
„Това, което получаваме като информация към момента, е, че има желание да се търси изход от това статукво, тъй като то не ползва никого“, обясни Зафиров.
По думите му преговорите, които се водят в Кайро по модела, зададен от страните в тези разговори с Хамас, продължават вече пети месец. „За някакъв колосален успех не може да се говори“.
„Хамас имат пред себе си рамката, с която трябва да се съгласят – 15 точки, дадени им от Върховния представител на „Борда за мир“. Там има една точка – точка 8, която касае въпроса за оръжията, а по същество и въпроса за разоръжаването“.
„Хамас имат своето мнение по въпроса как и при какви условия оръжията ще бъдат предадени, но за някакъв колосален успех на този етап не може да се говори, тъй като обстоятелствата за съжаление по никакъв начин не предполагат бърз успех“, посочи той..
По думите му разговорите се водят, но при доста трудни условия. „Имайте предвид, че в крайна сметка обявяването на „Борда за мир“ беше последвано 10–15 дни по-късно от началото на войната в Иран“.
„Всичко, което се случи след това, на практика повлия и на Газа, и на ситуацията в Ливан, и на всички тези конфликти, които се развиват в Близкия изток. Така че към момента не мога да кажа, че има успех в преговорите, които се водят за Газ“.
„За съжаление обаче този неуспех върви паралелно със задълбочаващата се хуманитарна криза там. Опитите на някои хора да представят ситуацията в Газа като не толкова тежка за съжаление не отговарят на действителността. Газа продължава да живее в условията на ужасяваща хуманитарна криза, която обаче, за съжаление, остава извън вниманието на международната общественост“, обясни Зафиров.
Според него основен принцип, заложен в тази стратегия, беше разоръжаването на Хамас. „Тоест от него зависи напредъкът по възстановяването и реконструкцията на Газа“.
„Газа в сегашния си вид е отвъд възможността да бъде възстановена в конвенционални рамки. Най-лесно би било да се разчисти и да се изгради наново. Но именно поставянето на напредъка по възстановяването на Газа в зависимост от желанието или нежеланието на Хамас да се разоръжи според мен беше тактическата грешка, допусната в начина, по който се водеха преговорите“.
„Тъй като, както вече споменах, пет месеца по-късно ние продължаваме да спорим по какъв начин, кога, дали и при какви условия Хамас въобще ще води този разговор. В същото време кризата в Газа продължава. Но продължава и нещо друго – действията на Израел, който самостоятелно предприема операции в Газа за неутрализиране на военния потенциал на Хамас чрез ликвидиране на хора от ръководството на организацията“.
По думите му това хвърля съмнение доколко Израел е деен участник в самите преговори, които се водят в Кайро.
