Дезинформацията по света намира нови и нови форми за изява, развива се и обърква - казват експерти, които са се отдали на мисията да я ограничават.
Сред нейните мишени е и Европарламентът, към който гледаме с голямо очакване, особено сега - дни преди финалното "Да" за влизането на България в еврозоната.
Състоящ се едва от 4 души, специален екип на Европарламента разследва манипулациите с информацията и фалшивите новини.
"Виждаме еволюция на заплахите - киберзаплахи, срещу които работим с киберексперти. Забелязваме нови тактики, инструменти. От нас зависи да обясним на граждани, младежи, ученици как да бъдат част от фактчекинг общността. Виждаме и Европейския парламент като мишена. Използват се емоциите, изваждат се неща от контекста", казва Делфине Колард - заместник-говорител на ЕП, отговарящ за борбата с дезинформацията.
Един от най-честите източници на фалшива информация са крайнодесните партии, според проучвания. А най-податливи на нейното влияние се оказват хората, дистанцирани от медиите, и възрастните.
Сара Дегли-Епости - научен сътрудник по етика на изкуствения интелект, казва:
"Всички сме уязвими от дезинформацията. Всички имаме бели петна, има неща, които харесваме, свои вярвания. Ако, например, има две близки събития, ние виждаме свързаност между тях, но те може да нямат нищо общо помежду си. Ако се смесят полуистини, можеш да повярваш в неща, които са напълно неистински.
"Не можеш да спреш дигитализацията, не можеш да живееш без социални мрежи... Но винаги имаме избор. Като потребител винаги можеш да решиш кои приложения да използваш, откъде да получаваш новини, какво четеш или гледаш, с кого говориш. Съобщения като - "всички политици са корумпирани, стойте си вкъщи, не гласувайте, всичко ще бъде същото". Замислете се поне два пъти. Защо ми казват това?", добавя тя.
Машините за дезинформация не са локализирани на изненадващи места по света, според Европарламента.
"Виждаме кампании, екосистеми, свързани с Кремъл, които създават фалшиви сайтове, сайтове с фалшиви новини, които промотират алтернативни истории, наративите на Кремъл. Понякога атакуват Парламента, членове на институции. Виждаме и как решения на Парламента се изваждат от контекста, например в групи за конспиративни терории, където се казва, че ЕС е машина за цензура", казва Делфине Колард - заместник-говорител на ЕП, отговарящ за борбата с дезинформацията.
А за да стане още по-сложна картината, се появява и все по-напредващият изкуствен интелект. Експерти твърдят, че не бива да забравяме, че той има и добра, и лоша страна.
"За да имаме изкуствения интелект като много добър приятел, трябва да работим с него в нашето поле. Да прави това, което ние правим. Ако е като теб - става твой партньор, но може да видиш и как греши", казва Мирко Бишофбрегер.
Добавя, че заплахите от изкуствения интелект са от много малки до много големи. Най-голямата е при информационната война - всички технологии могат да бъдат използвани срещу определени общества.
"И на едно лудо, дори фикционално ниво, машините могат да се обърнат срещу нас. Не е невъзможно, но, честно казано, не мисля, че ще се случи. Но никога не знаеш. Затова по-добре винаги да бъдеш мил с твоя изкуствен интелект сега. Защото, ако не ти е приятел, може да стане твой враг."
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
