"Лобизмът" - мръсна дума за задкулисни игри или легитимен начин за защита на обществени интереси?!
Когато е прозрачен и отговорен, лобизмът е признат инструмент за участие в политиката.
В регистъра на Европейския съюз са записани над 15 хиляди лобистки организации.
България също има нужда от ясен закон - не само заради международните изисванията, но и като знак за откритост в институциите.
Как т.нар. "тихата" сила може да бъде прозрачна и да работи по правила- един пример от Германия.
"Могат ли да се купят лобистки срещи с министър?" Този въпрос поставя точно преди година журналистическо разследване на германската телевизия ZDF. Материалът разказва за нелоялни практики на лобистка група в автомобилния сектор. Срещу заплащане се уреждат "ексклузивни" срещи на представители на бизнеса със служители в транспортното ведомство, замесват името и на бивш министър.
Това е първият случай, когато германският парламент санкционира лобисти заради законови нарушения.
"В обществото често лобизмът се свързва с корупция – със задкулисни сделки, при които се предават пари, за да се повлияе на решенията. На това трябва да се противодейства, защото то намалява доверието на гражданите в демокрацията. За да се противодейства, е необходима прозрачност. Гражданите трябва да могат да научат кой, по чие поръчение, с какви финансови средства, с какъв персонален ресурс, с какви цели и с какви аргументи се опитва да влияе на политици, на правителството и на парламента. И тази прозрачност се осигурява чрез един инструмент – регистър на лобистите", казва Кристиян Хайер.
Той е юристът, който изготвя регистъра на лобистите в Германия след приемането на специален закон преди 4 години.
"Представителството на интереси е нещо, от което демокрацията има нужда. Защото гражданите всекидневно са засегнати и обременени от закони, които се приемат, и трябва да имат правото да участват в изработването на тези закони, да бъде чут техният глас. Точно това е представителството на интереси – участието на гражданите в политическия процес. Вярно е, че понятието "лобизъм" днес по-скоро има отрицателна конотация, но това е напълно погрешно", казва Хайер.
Към момента в германския регистър на лобистите има записани над 6 хиляди лица и организации. Базата данни е към Бундестага.
"Тези над 6 000 регистрации отразяват цялото обществено разнообразие – от малки граждански организации, които защитават специфични интереси по много конкретни теми, до големи компании и икономически сдружения, които разполагат с до 15 милиона евро годишно, за да осъществяват застъпничество. Някои от тях наемат над 200 души, които се занимават изцяло с подготовката на позиции, експертни становища, документи и срещи с цел да изразят интересите на съответната организация пред политиците", добавя Хайер.
Законът задължава лобистите да представят информация за своя работодател клиент и как се финансират. Трябва да спазват и етичен кодекс на поведение.
В Германия почти един милиард евро годишно се изразходват само за лобизъм на федерално ниво. Това е огромна сума, която се влага от цялото общество, за да се убедят политиците да регулират определени въпроси по един или друг начин. Но това също така показва колко важно е всичко това да бъде прозрачно, така че всички: обществото, медиите, науката - всеки, който проявява интерес, да могат да видят кой действа в тази сфера, как действа, с колко пари действа и с какви аргументи действа. Всичко това може да се види в лобисткия регистър. Регистърът се използва особено активно от медиите – все повече журналистически разследвания в Германия се базират на данни, извлечени именно от него.
Най-голямото лоби е от финансовия сектор - банки, застрахователни компании и инвестиционни фирми. Техните годишни разходи за лобиране могат да достигнат до 40 милиона евро. Сред първите 10 са също енергийният бранш, както и тези на химическата и на автомобилната индустрия.
За самите представители на интереси е важно да бъдат видими в регистъра – това е и въпрос на публичен имидж. Да си в лобисткия регистър не е петно, а признак на откритост и активност – послание, че действаш прозрачно, с ясни цели, средства и аргументи.
В Германския регистър на лобистите присъстват и такива, свързани с България.
"От около 6 000 регистрации, приблизително 200 са от чужбина. Това не е проблем – ако се извършва лобиране към германските институции, регистрацията е задължителна, дори дейността да се извършва от чужбина. Всички подлежат на едни и същи правила", казва Хайер.
Регистърът е публичен. От него са изключени синдикатите, работодателските организации, религиозните общности.
Обществото може директно да проследи всичко. Освен това, ако някой не се регистрира, въпреки че е длъжен, или ако предостави неверни данни, ние можем да започнем административно-наказателно производство и да наложим глоби до 50 000 евро за нарушаване на законовите изисквания.
Лобистката група от разследването на ZDF освен с глоба е и със забранен достъп до парламента и срещи със законодатели за следващите две години. В регистъра присъства и с червен етикет като нарушител на правилата за прозрачност.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
