bTV Репортерите: В утробата

В средата на 19-ти век бохемският учен Рокитански за първи път описва заболяване, което преобръща хилядолетната представа на човечеството за женската природа, и привлича вниманието на изследователите към проблем, приеман за табу в обществото – менструацията. След откритието, силните болки на нежния пол в този период вече не се приемат само като участ на жената, а като възможен симптом за заболяване. Днес се приема, че ендометриозата засяга всяка пета жена в репродуктивна възраст, а едно от усложненията, до които може да доведе е безплодие.

Ваня, Милена и Цвети не се познават, но познават начина на живот, който им диктува ендометриозата. Свързва ги дългият път и годините, посветени на борба със заболяването. И общата цел – битката за дете.

Ваня свързва превръщането си в жена с непоносими болки. Те я отвеждат в лекарския кабинет, когато е на 17.

„Много силни болки, които не се влияеха от обезболяващи. Майка ми тича два пъти по спешност от работа, защото аз не можех да стана от леглото и тогава реши да ме заведе на гинеколог, за да видим какъв е проблемът”, разказа Ваня.

Лекарят вижда киста и назначава хормонална терапия. Образуванието се повлиява от лечението и проблемът е забравен за известно време. Три години по-късно обаче силната болка се завръща. Тогава за първи път чува диагнозата ендометриоза.

„И ми казаха – забременявайте възможно най-бързо, което на 20 години… на мен ми се стори, че тези хора не знаят какво говорят. Тъкмо бях започнала да следвам, правех си планове как ще работя”, спомня си Ваня.

Лекарите я съветват да забременее или да се оперира, но Ваня не предприема стъпки в нито една от двете посоки:

„Ту се виждаше, ту не се виждаше тая киста. Болките си се усилваха, пих обезболяващи, които минаваха от силни на по-силни, на още по-силни. В един момент спираха да действат”.

Милена също изпитва силни болки при всяка менструация.

„Още първата менструация, когато ми дойде на 13 г. до 26 години живеех в нечовешки болки. На всеки цикъл изпивах буквално по една опаковка”, каза Милена Атанасова.

Когато е 22-годишна, Милена и съпругът й решават да имат дете, но опитите им не дават резултат:

„Тогава започна ходенето по доктори. Никой нищо не намираше проблемно. Имала съм полипи и дребни неща, които не са били причина за сериозен репродуктивен проблем”, обясни Милена.

Тя минава през 17 лекари, докато чуе диагнозата ендометриоза.

За разлика от нея, Цвети разбира, че живее със заболяването направо в операционната. През пролетта на 2002 година се подготвя за сватбения си ден. Три седмици преди датата Цвети се събужда с непоносими болки. Лекарите се съмняват за спукан апендицит.

„Изпитах един огромен ужас, когато ми казаха, че трябва да ме оперират. Мина ми през главата да отменим сватбата, но нямаше как. Всичко беше планирано, нямаше как да я отменим”, каза Цвети Палакарчева.

В хода на операцията се разбира, че не апендицитът, а спукана киста е причина за спешното състояние. След анализ се доказва, че кистата е ендометриозна.

Ендометриозата е третото по честота гинекологично заболяване, което може да доведе до увреждания на различни органи в коремната кухина. При него тъкан, подобна на тъканта от вътрешната страна на матката, се разпространява извън нея. Тъканта се нарича ендометриум, откъдето идва и името.

„Промените, които настъпват в нормалния ендометриум вътре в матката и водят до менструация, настъпват по същия начин, където и да се намира тази ендометриоза. Отпадните продукти водят или до срастване на органите, или до образуване на кисти, ако попадне вътре в даден орган, примерно в яйчника”, обясни проф. Асен Николов, национален консултант по акушерство и гинекология.

Под влияние на женския менструален цикъл ендометриозните огнища нарастват и кървят всеки месец. Може да предизвика болезнени сраствания и усложнения, да влоши яйчниковия резерв и да намали броя на яйцеклетките, да създаде имунни проблеми, които пречат на имплантацията на ембриона. Между 30 и 50% от жените с репродуктивни проблеми страдат от ендометриоза.

„Ендометриозата е като лош съсед, който непрекъснато тропа, изхвърля отпадъци във вашия двор, гърми музика до сред нощ, но нито го знаете откъде е дошъл, нито знаете къде точно живее, нито го знаете какво работи, но той е във вашия двор”, каза д-р Георги Стаменов, специалист по репродуктивна медицина.

Науката все още търси причините за възникването на ендометриозата. Най-широко приетата теория е свързана с така наречената ретроградна менструация.

При нея менструалната кръв не напуска тялото, а изтича наобратно – през фалопиевите тръби в коремната кухина на жената. В днешно време се добавя и съвременната оперативна дейност при отваряне на маточната кухина.

„Дава възможност механично, ние, чрез ръцете и инструментите да пренасяме тези клетки извън маточната кухина и съответно да се развие заболяването”, допълни проф. Асен Николов.

Професор Неджат е сред водещите световни специалисти в диагностиката и лечението на ендометриозата. Заболяването е сред основните му професионални интереси. Основава и медицински център за борба със заболяването.

„Повече от 100 000 000 жени по света страдат от ендометриоза. Тя засяга всяка раса. В началото на 1900 г. е имало твърдение, че е болест на белите жени, но това не е вярно. Засяга бели, черни, африканки, азиатки и всяка възрастова група. Виждал съм я при 9-годишни момичета и при 80-годишни жени”, обясни проф. Неджат.

Наблюдението на специалистите е, че заболяването трудно се открива. Няма бърз тест за диагностика, а симптомите са неспецифични:

„Не всяка жена, която има тези симптоми, има ендометриоза, но когато ги има, трябва да накара себе си и своя терапевт да мисли за ендометриоза”, съветва д-р Георги Стаменов

При част от жените обаче заболяването протича безсимптомно. Точната диагноза се поставя с лапарскопска интервенция – през дупка се оглежда коремната кухина. Материал от огнищата допълнително се изследва.

На същата интервенция е посъветвана да се подложи и Ваня. Съгласява се, когато със съпруга си безуспешно се опитват да имат дете.

„Аз не знаех как ще изляза от тази операция – дали няма да изляза без матка, без яйчник, без тръби. Никой не ми казва, никой не знае какво ще се открие”, разказа Ваня.

След интервенцията се установява, че ендометриозата се е разпространила върху яйчника, пикочния мехур, дебелото черво и на много места в коремната кухина.

„От дебелото ми черво е било останало половин сантиметър проход. Което си е животозастрашаващо вече”, допълни Ваня.

Въпреки че заболяването се е развило до предпоследната степен, Ваня успява да забременее спонтанно веднага след операцията, но помята.

„Три месеца след аборта отново бях бременна и се роди той”, каза Ваня.

След премахване на ендометриозната киста, Милена преминава на хормонално лечение за една година.

„Изтърпях си едната година хормонална терапия, която е буквално климактериум на 26 години, след което последва първи, втори трети, четвърти опит ин витро. Четвъртият беше сполучлив”, обясни Милена Атанасова.

Битката за дете отнема на семейството 8 години. Милена минава през емоционални сривове, депресия и очакване, налага се да пие лекарства.

„Събрахме ембриони, оплодени яйцеклетки и ги замразихме. Защото имаше един период, в който емоционално и психически имах нужда от отдих. Реално няколко месеца по-късно направихме трансфер със замразени ембриони и след 17 дни разбрах, че съм бременна. Ще се разплача… Всеки един ден битката да имаш дете и да не става, и да не става, и да не става, и да ти идва цикълът е ужасен кошмар”, категорична е Милена.

9 месеца по-късно се ражда Максим.

„Като отворих очи и за първи път ми дадоха да го видя, нямаше такова щастие”, спомня си Милена.

Цвети се бори с ендометриозата вече 17 години. Преживява общо 5 операции, отключва и хипертония.

„2009 г. преживях една много тежка операция, пак по спешност, със силни болки. Отивам, кистата вече много нараснала, на другия яйчник вече се беше преместила, трябваше коремен хирург, близо 8 часа беше операцията. При мен е така, че всеки път се появява. Даже в момента пак имам ендометриоза”, разказа Цвети.

„Ендометриозата е бумеранг – тя винаги се връща. Само че, както и бумерангът, колкото по-далече го хвърлиш, толкова по-късно се връща. Съвременното лечение, което имаме, дава възможност да отдалечи нейното завръщане с години”, заяви д-р Георги Стаменов.

Националният консултант по акушерство и гинекология проф. Асен Николов е уверен, че възможностите за диагностика и лечение у нас са на европейско ниво, а постиженията на науката през последните години дават добри резултати:

„Стига пациентът навреме да е потърсил съответната помощ, аз смятам, че нивото на диагноза и лечение в България е определено високо”.

Фондът за асистирана репродукция подпомага финансово опити ин витро на жени с ендометриоза в предпоследен и последен стадии, както и в случаите, когато заболяването е засегнало маточните тръби.

„От всички заявления, които са подадени при нас, 5% от тях са с ендометриоза. При 4,5% от тях е регистрирано раждане”, съобщи д-р Мария Георгиева, директор на Център „Фонд за асистирана репродукция”.

У нас няма официална информация за пациентите с ендометриоза. Събирането на такива данни е една от целите на създадената наскоро фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“.

„Основахме фондацията с основна цел да дадем гласност на заболяването, защото нашият път е много дълъг, осеян с трудности и това, което липсва основно в страната, е информация – както за заболяването, така и за това как да имаш добро качество на живот с това заболяване”, обясни д-р Мария Георгиева.

За повече гласност в обществото и научната гилдия се бори и проф. Неджат.

Заедно със семейството си създава глобалното движение ЕндоМарт през 2014г.Целта е да се привлече общественото и изследователското внимание към заболяването, както и подкрепата на правителствата.

„Не знаем много неща за ендометриозата. Всъщност знаем много малко, но сега работим на молекулярно ниво, на генно ниво, генетична предразположеност. Изследваме влиянието на околната среда, токсичния ефект, храненето. Всички тези фактори може да играят роля в развитието на болестта”, каза проф. Неджат.

Повече от 60 държави по света участват в ЕндоМарт. В инициативата се включиха и български лечебни заведения. Отвори врати и специален кабинет.