Може да са традиционни или старомодни, но в края на всяка година остават въпроси, които не са получили своето обяснение.
На някои от тях отговарят четирима българи, които ни дадоха част от смисъла през изминаващите 365 дни.
Убежище за какво беше 2023 година?
„Според мен беше убежище за българската култура. Една много хубава новина, мисля, че дойде на правилното време, всички бяхме много така - може би разочаровани, безнадеждни заради световната ситуация, може би политическата ситуация тука. Новината за "Времеубежище" може би беше убежище за тези от нас, които обичаме, вярваме в силата на доброто“, коментира преводачът Анджела Родел. Двамата с писателя Георги Господинов бяха отличени с наградата „Букър“.
„Убежище за сбъднати мечти. На Карлови вари спечелихме това, за което дори не бяхме мечтали. И убежище за целия труд - един момент в Карлови Вари, а след това още 18 награди по всякакви фестивали и страхотни ревюта и зад това стоят 5-6 години много сериозен труд“, казва режисьорът Стефан Командарев, чийто последен филм „Уроците на Блага“ беше сред големите победители на фестивала в Чехия.
Научиха ли българите уроците на Блага?
„Тези уроци никога не се научават веднъж завинаги. Може би поне това да сме научили през тази година, че никой урок не е веднъж завинаги, че паметта е мускул, който трябва да се развива всеки ден. Че доброто е нещо, което се случва всеки ден. Ако един ден не правиш добро - злото побеждава“, казва писателят Георги Господинов.
„Това, което на мен ми прави впечатление е, че са проблеми, които с години ги има. И са едни и същи. И продължават да се повтарят, което ме кара да си помисля, че има хора за цялото това нещо и трябва да се обърне внимание кой стои зад целия този проблем и къде въобще цялата държава трябва да се намеси. Защото страдат накрая невинните хора“, казва шахматистката Виктория Радева.
