Близо 30 тона токсични вещества се озоваха в дере край гара Яна. Сигналът за тях е подаден от работници, които стават свидетели на изхвърлянето на химикалите.
„Хора с открит бус, с противогази, са изхвърляли тези контейнери в продължение на няколко пъти”, каза Красимир Димитров, директор "Аварийна помощ и превенция", СО.
Кметът на село Яна Георги Тасков разказва, че е имало и много неприятна миризма.
Денислав Енчев е в първия екип, пристигнал на място.
„Установихме, че има затворени варели, също така установихме, че има и отворени варели, и от тях беше разсипано жълто прахообразно вещество, със силна задушлива миризма. Също така имаше обозначения по варелите - ксантат, който се използва в минната индустрия, а другото е хромен триоксид - опасен за здравето окислител”, обясни Денислав Енчев от "Аварийна помощ и превенция", СО.
"С газметъра ми показаха, че има опасни концентрации, така че да ограничим достъпа на всички служители на МВР, дори групата за оглед в другия склад работеше с дихателни апарати”, заяви Красимир Димитров, "Аварийна помощ и превенция", СО.
„Ако говорим за това, което сме видели по етикетите, наистина става въпрос за вещества, които са опасни за човешкото здраве, но това е, когато хората са имали пряк контакт и непосредствено са вдишали от конкретните вещества. С оглед бързата организация и предприетите действия няма опасност за хората към момента в района”, обясни Ина Цветанова, ст. експерт "Управление на отпадъците и опазване на водите и почвите", РИОСВ София.
Според етикетите в дерето са изхвърлени 71 варела с близо 10 тона натриев етил ксантогенат - лесно запалимо, токсично за водните организми вещество с дълготрайни последствия. Продуктът се използва в производството на химически продукти, хартия и други.
Шест от варелите съдържат шествалентен хромен триоксид - доказан канцероген, с възможен генетичен ефект, отново токсичен за водните организми и с дълготраен ефект.
Използва се в металургията. Без ясни етикети са над 4 тона бои и други смесени вещества, чийто състав не е ясен.
„Когато става дума за химически вещества, винаги трябва да имаме едно наум, че това са вещества чужди на живота и биологичната ни същност и трябва да сме внимателни с тях”, обясни проф. Васил Симеонов - катедра "Химия и фармация", СУ.
От Химикотехнологичния и металургичен университет казват, че за разлика от друг път, сега не е търсено съдействие от лабораториите им, но смятат, че е важно да се уточни съставът и на останалите вещества.
„Това ще допълни цялата картина, на базата, на която ще може да се направи по-достоверна оценка на риска, който съществува”, каза доц. д-р инж. Ваня Кьосева - катедра "Инженерна екология ", ХТМУ.
За да отгледат децата си на спокойствие, преди 7 години Антоанета Дечева и семейството й напускат София и се местят в къща с двор в село Яна. За токсичните вещества разбират малко след като е получен сигналът в кметството.
Казват, че леко са се притеснили, но кметът ги е уверил, че няма нищо страшно. Вярват, че няма да има последици.
Все пак на следващия ден не извеждат 5-месечната си дъщеря на разходка. През това време обаче майката е проветрявала и не е спирала 7-годишния си син да излиза навън.
„Има доста притеснени хора около мен, които ми казват, че не е правилно, че трябвало да си седя вкъщи и т.н. Не знам защо така реших, че не е опасно. Моя приятелка не си изведе детенцето, защото я беше страх - вкъщи, затворили са прозорците, взели са си мерки според техните разбирания”, разказва Антоанета Дечева.
Разчистването на терена от тоновете химикали отнема 2 дни - дерето е трудно достъпно, а съществува и риск от допълнително разсипване на токсичните вещества. През това време е забранен достъпът в периметър от километър и половина до мястото. Непосредствено до първите къщи в селото е разположена станция, която следи състоянието на въздуха - там нито веднъж не са отчетени опасни замърсявания, категорични са от екоинспекцията.
„Населението следва да бъде спокойно, защото по отношение качеството на въздуха няма притеснения за живущите”, увери Ина Цветанова, ст. експерт "Управление на отпадъците и опазване на водите и почвите", РИОСВ София.
Неприятната миризма в района обаче остава в продължение на няколко дни.
„Когато имаме разсипване на такива опасни отпадъци, в началото е нормално да имаме миризма, каквато е установена, но тя намалява с времето, тъй като тези вещества преминават през различни състояния, които намаляват тяхното въздействие”, каза д-р инж. Ваня Кьосева, катедра "Инженерна екология ", ХТМУ.
А най-важното, според химиците, е да не се допусне токсините да достигнат подпочвени води, защото са изключително лесно разтворими и разпространението им би било много бързо.
„Това че не е валял дъжд веднага, след като са изхвърлени в дерето, е много благоприятно, защото един валеж би допринесъл за разтварянето на голяма част от тези опасни отпадъци и тяхното проникване в почвите, подземните и повърхностните води, което вече би било много сериозно, за щастие, това не се е случило”, обясни доц. д-р инж. Ваня Кьосева - катедра "Инженерна екология", ХТМУ.
По този начин е избегната екологична катастрофа, допълни тя.
Веднага след разчистването теренът е обработен с хидратна вар.
„Това е традиционен начин за елиминиране на химични отпадъци. Този продукт е хигроскопичен и може да извлича веществата, и да ги приема в себе си, и ги елиминира от околната среда. След това този продукт също трябва да се събере и складира на безопасно място”, каза проф. Васил Симеонов - аналитична химия, катедра "Химия и фармация", СУ.
Първоначално, предвидените проби от почвата така и не са взети. Проверка на екоинспекцията показва, че "дерето", в което са изхвърлени тоновете опасни вещества, е част от бетонно съоръжение към бившия комбинат „Кремиковци”. То е свързано с вече излязлото от употреба хвостохранилище. Това е предотвратило и попадане на опасните вещества в почвата, а оттам и в подпочвените води, казват от екоинспекцията.
„Мястото, на което са изхвърлени опасните вещества, е характеризирано като индустриална площадка - съоръжение, което е изградено от бетон, съответно за контакт с подпочвени води. Въобще не можем да говорим, предвид факта, че въобще теренът представлява настилка от пепел, шлам, асфалтови парчета и строителни отпадъци, не можем да говорим за наличие на почва. Такава в замърсения участък няма. Мястото, на което са били изхвърлени, само по себе си, е предотвратило по-сериозни последствия за околната среда”, обясни Ина Цветанова, ст. експерт "Управление на отпадъците и опазване на водите и почвите", РИОСВ София.
Разследването показва, че варелите са изхвърлени в дерето от склад наблизо.
„Помещението, в което са се съхранявали химичните вещества, се констатира, че е разбито и достъпът до него е свободен. Липсва катинарът на вратата”, каза Ина Цветанова, ст. експерт "Управление на отпадъците и опазване на водите и почвите", РИОСВ София.
Задържан, но пуснат под гаранция, е собственикът на склада. Той е обвинен за замърсяване на околната среда с ксантогенат и натриев цианид - още едно изключително токсично и смъртоносно вещество, оставено на съхранение.
“Eдна от версиите е, че има неуредени финансови взаимоотношения между наемател и наемодател”, каза заместник-районният прокурор Деян Славов.
Според обвинението собственикът на склада е искал да освободи помещението и затова е наредил на 4-5 души да се заемат с това.
„Лицата, които са товарили и изнасяли тези варели с токсични отпадъци, са били с маски, с качулки и противогази. Т.е. най-вероятно са знаели, че са токсични вещества. Следва да бъде посочено, че е разпитан свидетел, който сочи, че обвиняемият няколкократно вечерта и на следващия ден му е звънял и лично му е заявил, че е изхвърлил отпадъци, и ако може да направи нещо и да ги почисти”, обясни Славов.
Така и не открихме собственика на склада на домашния му адрес. Съсед на обвиняемия - Димитър Станишев обясни, че не е виждал колата му от два дена.
Ако собственикът на склада бъде признат за виновен за замърсяването на околната среда, законът предвижда лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 5 до 30 000 лева.
На въпрос дали се търси отговорност на фирмата собственик на тези вещества заместник-районният прокурор Деян Славов заяви, че тепърва се води разследване.
„Лицето собственик на опасните отпадъци извършва дейността си с две фирми, едната има разрешение от РИОСВ, другата към настоящия момент не е представила документи. РИОСВ са дали предписания за представяне на всички изискуеми документи и предстои установяване на действителността, добави Славов.
Разследващите стигат до две фирми, замесени в случая. И двете са собственост на едно и също лице. Занимават се с добив и обработка на цветни метали.
По първоначални данни за съхранението на химикалите едната е наела другата, а тя от своя страна е наела склада край гара Яна. Търсим собственика на адресите на фирмите му, посочени в търговския регистър. На един от тях намираме майка му.
„Тук живее, ама понякога, повече е на работа", казва Невена Вълчева, майка на собственика.
Тук е регистрирана една от фирмите му?
Да, но не съм го виждала. Дори не знам къде е в момента, знам ли с какво се занимава. Никога не ми е казвал подробно, казва, че не е моя работа и това е.
Той има ли финансови затруднения?
Не мога да ви кажа, вие ще кажете ли на майка си, ако имате финансови затруднения?
Знаете ли в колко фирми участва?
Боже, аз не знам с какво се занимава, а вие ме питате колко фирми има.
Той какъв е по образование?
Доктор инженер на химическите науки.
Разрешителни за работа с опасни отпадъци у нас имат 6 711 фирми, в това число лекарски кабинети и болници. Когато обаче става въпрос само за съхранение на опасни вещества - фирмите не подлежат на разрешителен режим. Изискванията са само към помещенията - достъпът до тях трябва да е ограничен за външни лица, а веществата да се съхраняват по определен начин.
„По наредбата за съхранение на опасни вещества и смеси те не следва да бъдат регистрирани”, каза Ина Цветанова, ст. експерт "Управление на отпадъците и опазване на водите и почвите", РИОСВ София.
Това не създава ли твърде голям риск от подобни инциденти?
„Тук говорим изцяло за криминално деяние, така вече разследването трябва да установи причинителите на деянието”, добави тя.
В случая помещението отговаряло на регламента.
„Всичко, което се констатира вътре - да, той отговаря на изискванията и в него могат да се съхраняват химични вещества, но предвид криминалното деяние, те са били нерегламентирано изхвърлени”, обясни Ина Цветанова.
Заместник-районният прокурор Деян Славов заяви, че към настоящия момент няма събрани доказателства да е охраняван складът с физическа охрана.
След разчистването опасните вещества са транспортирани на обезопасена площадка и служат като веществени доказателства. Едва след като приключи разследването, ще стане ясно със сигурност какъв е съставът на всички вещества, озовали се на боклука, както и дали ще бъдат класифицирани като „отпадък”. След това ще стане ясно и как ще бъдат третирани. А това не е евтино. Дотук сметката само за разчистването на дерето е 25 000 лева.
„Подобен тип деяния и безотговорни действия... нанасят сериозни последствия върху околната среда, в случая можеше да окажат и върху човешкото здраве, и костват изключително голям ресурс и средства на институциите. Надяваме се цялата строгост на закона да бъде приложена и виновниците, за подобен тип деяния, да си понесат отговорността”, отбеляза Ина Цветанова, ст. експерт "Управление на отпадъците и опазване на водите и почвите”, РИОСВ, София.
„По-голям биотероризъм от това, аз не виждам да има. Това са 29 тона лесно запалими и силно токсични вещества. Рискът за населението беше голям, ако не бяха бързите действия. Ние трябва това да го разкажем на всички, които мислят да си спестят някакви пари, като изхвърлят опасни и токсични елементи в околната среда. С това унищожават живота и здравето на хората, и околната среда”, коментира Красимир Димитров, "Аварийна помощ и превенция", СО.
„Четох, че са най-отровните, дано да са взели нужните мерки и да няма последици за нас и за децата, да се надяваме, че всичко е наред и няма повод за притеснение”, каза Антоанета Дечева, родител на 2 деца.
Предстоят експертизите, които ще кажат със сигурност какво точно е изхвърлено в дерето край гара Яна. Тепърва трябва да се изясни и наистина ли спор за неплатени наеми може да е достатъчен аргумент, за да изхвърли човек 30 тона токсични вещества предвид риска за околната среда.
Разследването продължава. И докато чакаме отговорите от него сметката отново плащаме всички ние - от една страна са разходите по акцията за обезопасяване на терена, а от друга притеснението - за някои повече, за други по-малко, но факт за всички в района.
-
България 2 мин.Изхвърлените край гара Яна токсични отпадъци вече са разчистени -
България 2 мин.Над 14 т токсични отпадъци са изхвърлени край Гара Яна (СНИМКИ) -
България 3 мин.Изхвърлените край гара Яна токсични отпадъци са изключително опасни
-
България 1 мин.Заради замърсяване на въздуха: Глобиха с 60 хил. лв. „Топлофикация – Перник” -
Инциденти 2 мин.33 стари находища на уран се следят за изтичане към подпочвените води -
България 2 мин.Проверяват всички данъчни складове за производство на алкохол -
България 2 мин.Опасните отпадъци край Свищов – с живак и олово -
Регионални 2 мин.Опасни отпадъци има и в предприятие от военнопромишления комплекс в Панагюрище
-
България 2 мин.Изхвърлените край гара Яна токсични отпадъци вече са разчистени -
България 2 мин.Над 14 т токсични отпадъци са изхвърлени край Гара Яна (СНИМКИ) -
България 3 мин.Изхвърлените край гара Яна токсични отпадъци са изключително опасни
-
България 1 мин.Заради замърсяване на въздуха: Глобиха с 60 хил. лв. „Топлофикация – Перник” -
Инциденти 2 мин.33 стари находища на уран се следят за изтичане към подпочвените води -
България 2 мин.Проверяват всички данъчни складове за производство на алкохол -
България 2 мин.Опасните отпадъци край Свищов – с живак и олово -
Регионални 2 мин.Опасни отпадъци има и в предприятие от военнопромишления комплекс в Панагюрище
