Вярата като път към спасението. Чудото, без което не можем. В деня, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос, в bTV Репортерите ще говорим за вярата, спасението, надеждата.

Следват истории, в които чудото е възможно и се случва. Какво е нужно? Разказват повярвалите в него.

Снимка: btvnovinite.bg

Възкресение Христово ни показва силата на вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят.

Миряните честват връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан.

„Бог вярва в нас и затова той идва в света чрез своето очовечаване, приема човешка плът, а чрез своето възкресение, което ние празнуваме като Великден, той избавя човечеството от греха и от смъртта. Отново отваря възможността на човека да се върне към тази вечност , за която е бил сътворен, към Божията вечност", казва отец Василий Шаган.

Снимка: btvnovinite.bg

В това издание на bTV Репортерите ви срещаме с хора, за които този празник е по-специален и велик в буквалния смисъл на думата.

Миглена, Иван, Ивайло, Георги. Ще ги видите с широки усмивки и пълни сърца. Семейство Кирови се приготвят да празнуват рождения ден на най-малкия от тях.

Снимка: btvnovinite.bg

Казва се Георги, като победоносеца. Той е само на две години, но вече знае какво е да се бориш и да оцелееш. Ражда се ден преди Разпети петък през 2020 г.

„Аз бях в отделението, тъкмо ме бяха вдигнали, раздвижване, моят мъж мина, донесе ми сокчета. След два часа той се връща и влиза в стаята. И аз в шок - какво става, защото очаквам, че се е прибрал при нашия батко, а той насълзен и вика: „Трябва да ти кажа нещо". Тогава съобщи новината, че детенцето може да не оцелее“, разказва през сълзи Миглена, майката на Георги.

Снимка: btvnovinite.bg

Георги диша трудно, приемат го в интензивния сектор на неонатологията в държавната болница в Пазарджик. Така, на шестата минута от своя живот, се среща с д-р Пиронова.

„Дихателната недостатъчност се задълбочи, той дишаше по-тежко и трудно, жизнените му показатели не бяха добре, което наложи да го поставим на апаратна вентилация", разказва д-р Пиронова.

Снимка: btvnovinite.bg

Състоянието му е тежко, но става критично на следващия ден.

„Безкрайно беше чакането, тази нощ нямаше край, очакваш да стане светло, да се съмне и някой да дойде да ти каже нещо“, казва майката на Георги.

Снимка: btvnovinite.bg

„По принцип не оставят бащи в отделението, но за мен направиха изключение, за да остана до нея и да я подкрепям“, допълва съпругът ѝ.

„Най-тежките въпроси са: „Ще се оправи ли?“. Всеки очаква този въпрос и винаги го очаквам и не можеш да кажеш, че няма да се оправи, защото ние не спираме да се борим. Но дори само по начина, по който го казваш, човек разбира, че ти си напрегнат. В този момент ние лъжем, признавам си, казваме : „Да, ще бъде добре". Защото ни е нужна силата и вярата на тези хора“, споделя лекарката.

Снимка: btvnovinite.bg

Онази нощ за семейството не се измерва в часове, а в молитви.

„Първо надеждата е към докторите, защото те са нашето спасение. После е вярата, че Бог ще допринесе за това нещо - че ще се случи доброто“, казва Миглена, майката на Георги.

Дори уверено да познават медицината, лекарите също се молят.

„Много е лошо, когато лекарят спре да вярва, тогава е най-лошо. В този момент и твоят живот сякаш минава на кино лента и едва ли не търсиш собствени прегрешения и си обещаваш, че никога няма да ги направиш само и само пациентът да бъде добре“, казва д-р Пиронова.

„Без вяра човек е загубен, все пак медицината има лимит, ние се уповаваме на Бога, при тежки и трудни моменти, когато без Божията помощ е немислимо да  успееш колкото и знания и опит да имаш“, казва д-р Траянов.

„Свети Апостол казва: В скърбите ще се научите на търпение, а в търпението ще ви дойде нова опитност, ще стане по мъдри, а в тази опитност ще намерите надежда към този, който е излял своята любов към човеците", казва отец Шаган.

И часове преди Великден това чудо се случва.

„Никога няма да забравя момента - 12 без 5, полунощ, показателите започнаха да  се подобряват и той се върна при нас!“, разказва

„Сутринта докторката, която беше на смяна, идва и казва: „Детенцето е по-добре, възкръсна!". Точно така го каза. И оттам нещата тръгнаха лека полека да се подобряват“, спомня си Миглена.

Снимка: btvnovinite.bg

„Мога да кажа на всички в тази ситуация да не спират да вярват до последно“, казва бащата на Георги.

Две години по-късно семейството отново е в отделението, за да благодари.

„Искаме да кажем едно много голямо благодаря, че ни помогнахте да сме живи и здрави. Нямаме думи как да благодарим“, казват щастливите родители.

Снимка: btvnovinite.bg
„И когато човек започне да различава около себе си нещата, за които обикновено се оплаква, а нещата, за които може да благодари, той успява да види света около себе си с очите на благодарността. Всеки има за какво да благодари. И днес, ние благодарим за това, че Христос  ни е отървал от всичко това унило, заобикалящо състояние на страх, притеснение, дълбоки безпокойства и ни е дал себе си като нов живот", казва отец Шаган.

„Да има по-малко  такива случаи между тези стени… На Великден чудесата са възможни, ние сме живият пример“, казва бащата.

Почти до всеки кувьоз в интензивния сектор в неонатологичното отделение има по една икона, подарък от благодарни родители.

Снимка: btvnovinite.bg

„В тези моменти не казват нищо, просто благодарят с поглед, с лице, очи“, казва д-р Траянов.

Да останем търсещи и да вярваме, че е възможно да възродим това човешко достойнство, което Бог ни е дал, наистина да застанем на това място, което ни е дал Бог- малко по-долу от ангелите, но увенчани със слава и чест, която самия той ни дава. Трябва да вървим труден, но много смислен и радостен път", казва отец Шаган.

Снимка: btvnovinite.bg

Повече от 70 години болница „Пирогов“ е арена на най-тежките битки на лекари и пациенти със смъртта.

„Любовта към работата и пациентите са решаващи. За това дали ще има добри резултати или не“, казва доц. д-р Петър Йорданов Атанасов, началник на Клиника по вътрешни болести.

Снимка: btvnovinite.bg

Стените на болницата, станали свидетели на трагедии и чудеса, днес са по-цветни и красиви. Заради Мария Павлова, лекар, пациент, художник. И нейното спасение.

Всичко започва в началото на февруари тази година, когато разбира, че е положителна за коронавирус.

„Аз се лекувах две седмици вкъщи, всичко беше добре, последните два дни бях без температура. Казах си: „Ето на, излекувах се“. Изведнъж на третия ден сатурацията ми пада страшно и аз се задушавам. Само бързата реакция и това, че знаех какво се случва ми помогнаха да не видя края“, разказва Мария.

Снимка: btvnovinite.bg

Постъпва в Пирогов в тежко състояние и увреждане на белия дроб.

„Последните 15 години живях в чужбина и много мечтаех да се върна и когато видях, че става много страшно, си казах: „Мили Боже, не сега, искам да се порадвам на децата си, на внуците и на татковината“. Казвах си, че може би това са ми последните дни, часове. Но в същото време, като виждах целия персонал непрекъснато край мен, аз си казах: „Може би все пак има надежда и съм попаднала на едно много добро място“, споделя Мария.

Трудно, последователно, но успешно е лечението през погледа на доцент Атанасов. Нарича го „Спомен за една оправдана вяра".

„Вярата не трябва да умира, никога. Тук спокойно мога да кажа никога. Разчитаме на добри изненади от страна на природата, защото тя е чудото. Природа, съдба, Бог, който и да е той. Понякога помагат, предимно когато си свършил добре работата“, казва доц. Атанасов.

„Хубаво е нашата вяра да не е ограничена само с религиозни ритуали, а като добродетел, в която ние намираме това нещо, с което да реализираме най-дълбоки съкровени човешки заложби, които Бог е оставил в нас като добър остатък. Защото само този остатък на дълбокия вътрешен човек, който ние сме занемарили под купчината пепел, натрупали в суетата на живота, само този остатък Бог може да разгори до голям огън. Но трябва да му помогнем, да покажем, че искаме“,

Молитвите се сбъдват и след дни Мария се възстановява.

Снимка: btvnovinite.bg

„Самата подкрепа, която е получила, като човечност, най-много й е помогнала“, казва д-р Исмаил Башов, лекар-специализант по вътрешни болести.

Като благодарност Мария рисува и дарява над 70 свои картини. За да усмихнат поне още един пациент и лекар.

„Това са различни неща, стилове, бои. Даже мои пациенти казваха: „Прекрасни са, но е невероятно, че са рисувани от един и същи човек, защото са много различни“. Когато човек ги гледа, се зарежда положително, това е магията на изкуството“, казва Мария

А то - изкуството, има много измерения и форми.

„Медицината на първо място е изкуство. Един дар да даряваш надежда на хората. Изключително удовлетворяващо е да виждаш как хората се подобряват и да виждаме благодарността в техните очи“, казва болногледачът Ивайло Иванов.

Снимка: btvnovinite.bg

Част от стените на болница „Пирогов“ вече са отрупани с картини, но на деца. В творбите лекарите са изобразени като спасители или ангели.

„Това са пратеници Божии на земята, за да лекуват“, казва Мария.

„Винаги съм си представял, че това ще работя и затова го правя с удоволствие“, споделя казва болногледачът Ивайло Иванов.

Във времена, когато войни се водят на два фронта - в болниците и в размирни зони, е важно човек да внимава със своята воля, какво желае, какви търсения има, какво осмисля неговия живот.

В очите  на бежанците, на които помага, отец Василий Шаган вижда надежда за изграждане на истински нов свят - на свобода, братолюбие, човечност.

„Когато виждаш, че жените са в неизвестност, разтревожени за своите мъже и бащи, то тогава не трябва много да мислиш, а да проявиш своята човечност, както ни научи нашия Бог... Трябва да се поставяш  в ситуацията на хора, които страдат. за да се включат в теб  тези механизми, които са приспани. Иначе се включват тези оправдателни механизми, които са грозни щитове, с които се ограждаме, ставаме недостъпни, а от нас излизат някакви неестествени неща", казва отец Шаган.

Съветът му - днес да повярваме на изкупителната жертва на Божия син и в неговото дело.

„Когато различим в него своята надежда, своето избавление, когато различим в него истината, видим в него правдата, която през цялото време търсим, тогава радостта ни ще бъде истинска. Тогава човек искрено ще може да каже „Христос Воскресе! Наистина е възкръснал Христос!", посочва свещеникът.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!