Трети ден плаваме в Арабско море на борда на индийски товарен кораб към остров Сокотра. Сокотра е част от Йемен, където войната продължава повече от 5 години.
Макар на острова да не е имало никакви размирици, конфликтът оказва сериозен икономически ефект и е направил мястото още по-трудно достъпно и изолирано.
За да се добeрем до островa, минахме през отчайващо дълга комуникация с посолства, местни жители, пристанищни агенти и всякакви хора, които можеха да съдействат с информация. Помощта беше оскъдна, а успехът на нашето начинание - съмнителен. Контактът ни в Йемен, ни предупреди:
- Задавате прекалено много въпроси. Това е опасно. Хората ги е страх да говорят. Телефоните им се подслушват.
Достъпът на журналисти до острова е забранен. Наложи се да си изфабрикуваме фалшиво писмо от български университет, в което се представяме за антрополози. След няколко дни прекарани в компанията на екипаж от 12 индийски моряци, акостираме на острова.
Остров Сокотра е част от Република Йемен от 1990 година. Войната в континенталната част на Йемен продължава от 2015 г., а последвалата от нея хуманитарна криза е една от най-тежките от Втората Световна война насам. Жертвите на конфликта до момента са повече от 60 000 души, сред които по-голямата част са цивилни и деца. Сраженията се водят между хутите и правителството на Йемен, подкрепяно от коалиционните сили на Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства, САЩ и Франция.
Спасение тук, далече от войната, намират много хора от континенталната част на Йемен.
Ахмед е един от тях. С неохота и притеснение се съгласи да говори с нас.
„Аз съм Ахмед Ал-Шахади, идвам от област Канижа, където се водят военни действия, там терористични милиции тормозят народа. Милициите правят всичко, за да завладеят Йемен. Не се търпеше и затова избягахме на Сокотра като бежанци. Дойдох тук преди година-две, в началото на войната. Бягството беше трудно, милициите ни държаха блокирани в града и не даваха на никой да избяга и убиваха хора. Беше много трудно... платихме на каналджии, за да ни докарат до тук. Използват хората, взимат им заплатите, „вадят ти душата”...тероризъм това си е чист тероризъм“, разказва той.
Ахмед споделя и че има стрелба:
„Във всеки един момент има взривове. Всъщност те са тези, които взривяват. Изстрелват ракета и казват, че е била коалицията. Взривяват фабрики, къщи, джамии, взривяват училища. Добре, че е коалицията да ги ограничи малко. Коалицията не си пести средствата за нас. Коалицията е между ОАЕ и Саудитска Арабия. Администрацията на острова не се скъпиха в усилията си, приеха ни и ни дадоха всичко, от което се нуждаем. Благодарим на острова, благодаря на областната управа и емирствата. Благодаря на Арабската коалиция на чело със Саудитска Арабия. Не смятам да се връщам. Ще умра тук. Това е. Там не се чувстваме сигурни, дори и да свърши войната, тъй като милициите са отмъстителни и са терористи. Няма да се върнем там“, обяснява Ахмед.
За него островът не е просто убежище, а рай.
Сокотра е бленувана дестинация за много пътешественици. Описана е още от Марко Поло, който я определя като мистериозно парче земя, обитавано от джинове и хора с магически способности. Благодарение на отдалечеността си и от Африка, и от Азия, Сокотра се е превърнала в истинска капсула на времето, съхранила над 700 растителни и животински видове, които не се срещат никъде другаде по света.
Един от ендемичните видове на острова е така нареченото Драконово дърво. Векове наред местните продължават да събират смолата му. Приготвят с нея различни лекове, а преди са я използвали и в ритуали за прогонване на зли джинове.
„Тук нямаме проблеми. Единственият ни проблем е, че сме част от Йемен. Това е проблемът. Войната в Йемен продължава. На всеки 5-10 години има война. Географски принадлежим към Йемен, но мисля, че най-добре ще е Сокотра да се отдели, да стане нещо като отделна република… или не знам как точно да го нарека, но най-важното е да сме самостоятелни“, смята Салем.
Разказва, че от както се помни на острова всичко е спокойно:
„Хората от Залива и саудитците дойдоха на Сокотра и още са тук. Казват, че са дошли да защитават острова. Обаче не мога да разбера от кого искат да ни пазят. От както се помня на Сокотра всичко е мирно. Не съм чул да има престъпници тук и не сме атакувани от никоя държава. За това мисля, че всякакви милиции и чужди войници – не бива да ги пускаме тук. Имаме повече от 7000 наши войници, които могат да ни защитават и те са си от Сокотра“, обясни Салем.
Улиците на столицата Хадибу тънат в боклук. В магазините има предимно стоки от първа необходимост. Сергиите на пазара предлагат очукани и полуизгнили плодове и зеленчуци.
Едно от малкото забавления за местните е употребата на лекия наркотик кат.
Кат е растение с леки наркотични свойства, чието разпространение и употреба са легални само в Йемен и Сомалия. Около половин кг кат се продава за 5 долара. Стига за цял ден, но за да се усети влиянието му, трябва листата да се дъвчат поне 5-6 часа.
“Продавам кат от 2002 година. Държа този магазин и с него издържам семейството си. Кат не е наркотик. Ефектът му е по-слаб. Все едно да изпиеш няколко кафета”, обясни продавач в магазин.
На острова трудно се намира препитание. Йеменското правителство е обърнало гръб. Саудитците и eмирствата оказват икономическа подкрепа, но интересите им са неясни. Блазнени от идеята за скромна, но бърза печалба, местните често продават апетитните си земи край морето на чужденци.
Салма, наричаща себе си „кралицата на острова”, живее на брега на защитената лагуна Детуа - един от най-красивите плажове тук.
“Борила съм се за тази земя. Искаха да ми я отнемат, но аз се борих. Целиха ме с камъни, счупиха ми имуществото, но не си дадох земята. Воювах, тъй като ми принадлежи. 30 години се борих, 30 години. Никой да не влиза, нито саутидци, нито емиратци. Искаме да сме в мир. Ако правителството ни не беше слабо, нямаше тук така да дава земята ни на чужденци, на хора, които идват отвън“, заяви Салма.
Тя смята, че всичко с времето ще се влошава.
Местните са разединени в мнението си спрямо чуждото присъствие и влияние на острова. Братът на Салма, който също като предците си все още обитава една от пещерите наоколо, смята, че промените на острова са за добро.
„Дай боже бъдещето на Сокотра да е по-добро. Да е по-добро от миналото, от времето на глада и от тежкия живот. Слава Богу сега всичко е добре: има електричество, училища, канализация. Едно време на хората им беше трудно да се придвижват. Живееха от овцевъдство и пчеларство и от каквото имаше в морето. Сега слава Богу нещата се развиха. Животът върви добре, има различни хранителни стоки“, споделя Мохамед.
Сокотра привлича интереса на политическите сили в региона от векове – не само заради красотата си, но и заради стратегическото си географско положение. Местната култура е толкова повлияна от интензивните геополитически процеси, че дори поетите не пишат за любов, а съчиняват стихове подобни на политическа пропаганда.
Хората се чувстват несигурни, но все пак са щастливи, защото живеят в мир на едно от най-красивите и непокътнати от времето късчета земя. Потенциалът за развитие на острова е огромен, но не се знае кой ще се възползва от него и какви ще са последствията както върху крехката екосистема, така и върху вече изчезващите местни култура и език.
