Космосът е необятното пространство, за което знаем малко. Това обаче никога не е пречило на човечеството да мечтае за него. Още от древността, хората наблюдавали небето и си представяли какво се крие там, в тъмнината, между милионите малки светлини.

Технологиите се развивали, а недостижимата Вселена около нас била все по-близо.

Повратната точка на тази човешка мечта идва на 4 октомври 1957 г. На тази дата Съветският съюз изпреварва Съединените американски щати в "Космическата надпревара", започнала две години по-рано. В ниската околоземна орбита е изстрелян първият изкуствен спътник, който съвсем логично носи името "Спутник 1".

Но това е само началото. Руснаците успяват да направят и още една важна стъпка. Само 3 години и половина  по-късно, космонавтът Юрий Гагарин става първият човек в Космоса. На 12 април 1961 г. космическият кораб "Восток 1", с Гагарин на борда, прави обиколка на 169 км над Земята в продължение на 108 минути.

А отговорът на американците идва на 20 юли 1969 г. с мисията  "Аполо 11". Астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са първите човешки същества стъпили на земния спътник – Луната.

В следващите 50 години бяхме свидетели на още хиляди постижения и технологични иновации, които доближиха звездите още повече. Накъде отиваме сега и неограничени ли са нашите възможности?

Снимка: btvnovinite.bg

Докато преди половин век Луната и разстоянието от 384 хил. км. ни се е струвало невероятно, днес вече преодоляваме милиони километри в космическото пространство, благодарение на технологиите. Едно от последните такива постижения беше кацането на роувъра "Пърсивиърънс" на Марс преди месец.

Роувърът

„Изследването на Марс не е нещо ново, такива проучвания се правят от 60 години, от зората на космическите изследвания. Но през последните двадесетина години, от началото на новия век, ставаме наблюдатели на по-систематично изграждане на представа какво представлява Червената планета, какви тайни крие тя“, казва астрофизикът Тихомир Димитров.

Пътят до Марс обаче е дълъг.

„Роботизираната космонавтика действително пожъна големи успехи. 1997 г., когато аз бях само на 11, кацна първият марсоход. Той беше с размер на детска количка, "Съджърнър" се казваше и не можеше да се придвижва на голямо разстояние от спускаемия си апарат“, спомня си Светослав Александров, основател на "Космос БГ".

„След това обаче инженерите на НАСА започнаха да мечтаят за все по-големи и мощни машини. Разбира се, мина се през поетапна еволюция – през 2003 г. бяха изстреляни двата по-мощни марсохода "Спирит" и "Опуртюнити", които по мое мнение са най-големият триумф на НАСА от епохата на "Аполо" до ден днешен, защото те можеха да се придвижват на много голямо разстояние, да прекосяват километри на повърхността на Марс. (…) Но изключителното инженерно постижение е, че "Спирит" работеше до 2010 г., а "Опортюнити" до 2018 г. Никой не предполагаше, че една машина на Марс, може да работи толкова време“, допълва Александров.

Зад осъществяването на този тип технологични иновации, стои работата на много учени и инженери. И ако преди половин век две сили са били в центъра на надпреварата, днес нещата изглеждат по-различно. Само през последните няколко години космическите си амбиции заявиха още две държави – Турция и Обединените арабски емирства.

Πpeзидeнтът Peджeп Taйип Epдoгaн oбяви Haциoнaлнaтa ĸocмичecĸa пpoгpaмa, в ĸoятo ca зaлoжeни 10 стратегически цели, между които и пъpвoтo ĸaцaнe нa Лyнaтa на турска xибpиднa paĸeтa.

Грандиозно светлинно шоу в Дубай за успеха на космическата мисия до Марс

Дни преди това Обединените арабски емирства пък станаха петата космическа сила след САЩ, Русия, Китай, Индия и Европейския съюз, която изпраща успешно своя мисия до Марс - космическата сонда „Ал Амал“.

Снимка: btvnovinite.bg

„Надпреварата винаги е била, тя винаги ще съществува и напред във времето. На моменти, като че ли има по-силни и по-слаби тласъци в тази надпревара между отделни държави, сили. Последните години не е спирала тази борба за надмощие на мозъци и технологии в света. Тя няма да спре“, смята доц. д-р Никола Петров от НАО "Рожен".

„Забелязваме навлизане на частния сектор в космонавтиката. Може да звучи изненадващо, но частни фирми винаги са били свързани с космонавтиката, дори по времето на кацането на Луната. В днешно време те са много по-инициативни. Те поемат отговорност, правят свои собствени предприемачества и в крайна сметка те са тези, които дърпат развитието напред“, отбелязва Светослав Александров, основател на "Космос БГ".

Стартира първата оперативна мисия на НАСА и „Спейс Екс“ в Космоса

Визионери в тази сфера наистина не липсват. В последните години сме свидетели на няколко големи компании, които развиват и инвестират в космическата индустрия. А безспорният лидер е „Спейс Екс“ и неговият харизматичен лидер – Илон Мъск.

„За да разберат хората днес и за да е известен Илон Мъск с нещата, които прави, неговите идеи и крачките, които прави в тази посока, са започнали преди около 20 години. Неговите амбиции, аз не обичам да казвам мечти, защото има голяма разлика между двете. Когато хората мечтаят, те може да не извършват конкретни действия. Амбициите са, когато работиш, правиш конкретни неща, за да постигнеш своите мечти. Илън Мъск е един амбициозен човек, който има много познания по инженерство, по космически науки, умее и има пари“, казва астрофизикът Тихомир Димитров. 

Понякога обаче това не е достатъчно, казват професионалистите в сферата.

„Аз бих казал, че това не е съвсем и единствено частна инициатива. Да, донякъде това е частна агенция, но е хубаво да знаем и това, че надпреварата кой ще направи тези ракети носители, които ще отиват и ще се връщат обратно на Земята, САЩ бяха заложили на две фирми – "Боинг" и компанията на Мъск. В случая неговата компания изпревари "Боинг" с около половин година. Но там имаше една много силна държавна подкрепа – от няколко десетки милиона долара, за да бъдат направени тези разработки“, коментира доц. д-р Никола Петров от НАО "Рожен".

Снимка: btvnovinite.bg

Въпреки това технологиите от ново поколение намират все по-голямо пазарно приложение.

„Това нямаше да бъде възможно без това драстично снижаване на себестойността на космическите изстрелвания. Отчита се, че чрез ракетите на Илон Мъск намалението е от порядъка на 20 пъти. Това означава, че една ракета, която се е върнала, преди ако е била от порядъка на няколко милиарда долара при совалките на НАСА, при руските са били около 100-200 млн., сега говорим за снижение до около 50 млн. долара, други компании като тази на Питър Бек дори до 7 млн. или сега новата "Астра" до 1 млн“, казва Светослав Александров, основател на "Космос БГ".

И докато някои печелят и се развиват, на заден план остават проблемите, произлизащи от това бързо напредване на технологиите. Системата от околоземни спътници "Старлинк" на "Спейс Екс", която цели осигуряване на евтин и бърз интернет, вече е променила небето, което наблюдават от националната обсерватория.

Нова мисия в Космоса: „Спейс Екс“ изпрати 143 сателита в орбитата на Земята

Изкуствените космически апарати имат негативен ефект върху нощните наблюдения, които се правят с телескопи като този в националната обсерватория "Рожен".

„Целият този проект, свързан с тази мрежа от малки сателити, като идея има своето място в нашия съвременен живот. Да, ние ще имаме интернет на всяка точка от Земята, че даже вече и в не толкова дълбоки пещери. Прекрасно, няма да се губим, ще се намираме лесно, но пренаселването на околоземното пространство с малки машинки, със сигурност започва вече да бъде проблем. Смятам, че икономическите интереси определено ще изпреварят нашите мечти и този развой на подобен тип дейност е само една първа стъпка към лошото, което можем да очакваме в близкото околоземно пространство“, казва доц. д-р Никола Петров от НАО "Рожен".

А снимките на нощното небе вече отразяват тази промяна.

Докато погледът на частните играчи е насочен все по-далеч, НАСА си поставят по-близки, но не по-малко интересни цели.

„Човечеството се стреми да отиде в момента на няколко места в Слънчевата система, въпреки че сме изпращали космически апарати на абсолютно всяко едно място, на всички планети. Сега НАСА има за цел през 2024 г. да приземи на повърхността на Луната първата жена астронавт. Планът е много мащабен - да се строи лунна станция, която ще се върти около Луната, за да могат астронавти по всяко време да пристигат от Земята до нея и оттам с космическо такси да се приземяват на повърхността на Луната. Първо Луната ни представя възможност да подобряваме космическите технологии, второ там можем да се научим как се живее извън Земята за по-дълго време“, обяснява астрофизикът Тихомир Димитров.

„Според мен, след 10-20 години е възможно да стане така, че голямо количество хора ще могат да си позволят да идат в земна орбита около нашата планета, да посетят например космически хотел. Това е нещо, на което можем да станем свидетели докато ние сме живи“, прогнозира ученият.

За един българин пътуването извън Земята е съвсем логично продължение на детската мечта. Само преди няколко седмици певецът Мирослав Костадинов – Миро обяви, че е един от записалите се за първия туристически полет до Луната, организиран от японския милиардер Юсаку Маедзава.

„Нямаше дете от моето поколение, което да не иска да бъде космонавт. Мечтаехме, как ще направим космически кораб, как ще преодолеем съпротивлението от Земята. Говорихме си с Циолковски, за научно-фантастични книги. Георги Иванов беше идвал в нашето училище, имахме и следващия, втори български космонавт, който вдъхна надежда на нашата мечта, че ние можем също да сме космонавти“, разказа Миро.

„Шансът да ме изберат в момента е… Не знам колко човека са кандидатствали за това да са космически туристи. Когато аз кандидатствах, бяха все още стотина хиляди и шансът изглеждаше по-голям. Според мен вече са сигурно 3 милиона. Така че представете си какъв е шансът - равносилен на това да спечелиш от тотото. И това наистина си е печалба от тотото, защото зад това ние да сме космически туристи, някой е платил цената на нашия билет дотам и обратно. Надявам се и на обратно… Благодарен съм на този мечтател, защото човекът, бидейки милиардер, ясно е че е имал големи мечти. Не се правят милиарди, ако мислиш дребно и имаш малки мечти. Човекът има огромни мечти, а когато някой има голяма мечта, тя е заразна за околните“, споделя певецът.

Той е убеден, че технологичното развитие и големите мечти са в наша полза.

„Сега има нови играчи, които също искат да се наредят, но вече не толкова, за да покажат мускули, отколкото заради достойнството да си от първите космически нации. В колко вълнуващо време живеем. Аз след снимките, които пристигат от Марс, снимките от "Хъбъл" и всичко, което излиза... Само до преди 50 години, да видиш снимките с тази цветност, тази висока резолюция, това беше фантастика. Ние живеем във фантастични времена“, казва Миро.

А ако сме научили нещо, това е, че никога не знаем какво да очакваме от Космоса, но и от самите нас. Защото понякога дори професионалистите могат само да мечтаят.

„Сега се опитваме да направим своите велики космически открития, да видим до какво ще доведат. Хубаво е обаче да се замисляме какво правим на нашата планета, където живеем в едно прекрасно време и свят, който ние астрономите никъде другаде не сме наблюдавали да съществува“, казва доц.д-р Никола Петров, НАО "Рожен".

„Ще станем свидетели през следващите десетилетия на по-голямо количество хора, може би стотици хиляди, ще могат да посетят Луната, развиване на космическия туристически бизнес – ще строим космически хотели, Космосът ще стане по-достъпен за по-обикновените хора“, прогнозира астрофизикът Тихомир Димитров.

Снимка: btvnovinite.bg

„Аз искам да видя това, което са описвали великите научнофантастични писатели като Артър Кларк, Айзък Азимов, Станислав Лем. Надявам се в някакъв момент да се случи и това, което беше разказвано под формата на големите орбитални станции, които са в междупланетното пространство, градовете и мисиите до Марс. Ако това се случи, буквално пътят към Слънчевата система ще бъде открит!“, казва Светослав Александров, основател на "Космос БГ".