Те не могат да говорят. Но очите им казват всичко. Те живеят в дом от бетон и зад решетка. И не са щастливи - според онези, които ги обичат. А според тези, от които зависи тяхното бъдеще, щастието е просто въпрос на гледна точка.

2017 г. беше годината, в която обърнахме поглед към българските зоопаркове. Родиха се Терез и Масуд. В покъртителни условия, за които дори не бяхме предполагали. 

„Тогава осъзнахме, че няма кой да ни помогне, защото никой не знае как се гледа лъвче. Започна наистина страшното. Масуд беше в ужасяващо тежко състояние, чакахме го всеки ден да умре…“, спомня си Любомила Кривошиева, основател на фондация „Дивите животни“.

Историята на лъвчетата насочи поглед към зоокъта в Разград – към момента на раждането им, той е без лиценз да отглежда и размножава животни. Това изведе хората на улицата с искане лъвчетата да бъдат спасени.

И макар да бяха положени най-добрите грижи за тях в спасителния център Felida в Холандия, те станаха жертви на безхаберието и на прехвърлянето на отговорност. Защото Терез и Масуд вече ги няма.

„Терез и Масуд имаха проблеми с гръбначния стълб. При Масуд ситуацията беше по-тежка, отколкото при Терез, затова  той си отиде по-бързо. И двамата имаха и проблеми с бъбреците на тази крехка възраст“, обяснява Джуно ван Зон, Спасителен център „Фелида“, Холандия. 

Здравословните им проблеми са логичното продължение на това, че са плод на неконтролирано близкородствено размножаване в неподходящи условия. Родителите им са брат и сестра, а техните родители – също. 

„Това е тъжна история, а още по-тъжното е, че се случва не само в България. Но от друга страна, това беше и една успешна спасителна мисия, която показа, че българите ги е грижа за животните и искат за тях един по-добър живот. Въпреки че не живяха дълго, ние им предоставихме добри условия. Те знаеха какво е любов, знаеха какво е да живееш щастливо...“, казва още Джуно ван Зон.

Терез и Масуд се превърнаха в урок – в какви условия не трябва да живеят животните и какво не трябва да се случва в зоопарковете.

Но урокът не беше научен. Защото историята се повтори. Две новородени лъвчета, чиито родители са брат и сестра, се родиха в благоевградския зоопарк през юли миналата година. Отново в неподходящи условия. 

Тези истории провокираха Организацията за защита на животните „Четири лапи“ да стартира мащабно проучване за състоянието на зоопарковете в България. Резултатите логично са тъжни. 

„Почти във всички зоопаркове, в които се отглеждат лъвове, тигри и мечки, условията не са достатъчно добри. Има проблем с хигиената, има проблем със сигурността на местообитанията. Изпочупени, стари огради!“, отбелязва Магдалена Пенева, отдел „Програми“ към Фондация „Четири лапи“. 

В България има 21 зоопарка, повечето, от които се управляват от местните общини. Докладът на „Четири лапи“ е фокусиран върху 16 зоопарка.

Включително и такива без лиценз. Зоокътът в Кюстендил е с отнето разрешение за работа от 2011 г.  заради условия, които не отговарят на българските и европейски изисквания. А когато подобно разрешение е отнето, животните по закон следва да бъдат преместени. 10 години след отнетия лиценз, животните все още са там.

Тук се отглеждат 11 вида животни, сред които и самотен лъв в стара клетка.„Тези клетки са наследени от много години, те подлежат на основно премахване и изграждане на нови, с електропастири, с осветление, с места за отдих за животните. Всичко това е свързано със средства“, обяснява Петър Велков, директор на зоопарка в Кюстендил.

Общината е изготвила проект на стойност 3 милиона лева за реновиране на зоопарка. Предстои да бъде открита дарителска сметка за набиране на средства.

„Когато се съберат тия пари, може да се направи един европейски зоопарк, който отговаря на всички изисквания“, смята Петър Велков.

А дотогава животните ще продължат да живеят в тези условия. Макар по предписание, да трябва да бъдат изведени от там. Според директора на зоопарка обаче, никой не иска да гледа такива животни – особено лъвове, тигри.

„Има възможност да бъде издадена принудителна мярка, която да постанови извеждането на определен екземпляр от зоологическа градина, в която условията са неподходящи. Но имайте предвид, че това е трудно реализуемо! Тоест не е така лесно да кажем – местим едно животно от зоопарка Х на подходящо място. Нашият фокус не трябва да бъде как да вадим животни, а как да подобрим зоологическите градини“, посочва Емилия Тончева, зам.-министър на околната среда и водите.

Така, макар да има законови разпоредби, те остават на хартия. Междувременно екоминистерството издава нов лиценз на зоокъта в Разград.  Без видима промяна в условията, в които се родиха Терез и Масуд.

Клетката, в която живеят двата останали лъва Любо и Вяра, е далеч от естествената среда, в която би трябвало да бъдат. Любо, който е брат на Вяра, е вазектомиран, благодарение на „Четири лапи“, с идеята да не се повтаря злощастната съдба на малките лъвчета.

Според д-р Балтаджиев, който отговаря за зоокъта, условията са идеални, а животните щастливи.

„Животните са в идеално състояние, хранят се добре“, отбелязва  д-р Михаил Балтаджиев, началник отдел „Икономически дейности“, в Община Разград

Клетките и загражденията на животните се намират до пътното плътно. А от другата му страна има стадион. 

„Когато хората започнат да пълнят стадионите за големи мачове, мястото на животните не е до стадиона! Те в момента там се държат, просто, за да се радват минувачите, че видиш ли, там има диво животно! Обаче това не трябва да бъде случаят!“, смята Магдалена от „Четири лапи“.

Според Мирослав Грънчаров, зам.-кмет, има план тази част до стадиона да бъде преместена, за да са спокойни животните.

И още - според изискванията всички зооградини трябва да има амбулатория на място. С такава разполага и зоокътът в Разград. Но не на място, а в другия на край на града.

„Животинките, които са по-малки, можем да ги придвижим до амбулаторията, там да им окажем помощ. Ако е лъвът, няма как да го преместваме“, обяснява д-р Чавдар Черников, ветеринарен лекар в зоокъта.

Въпреки всичко това, лицензът на Зоокът Разград е валиден до 2025 г.  

В зоопарка в Благоевград се грижат за над 300 животни.

Анализът на „Четири лапи“ отчита добра практика – кафявата мечка живее в среда, близка до естествената, за разлика от двете мечки в Ловеч, в чието бетонно заграждение няма никаква растителност.

Но и тук не липсват проблеми. Голяма част от животните се намират в заграждения, направени от метални конструкции, мрежи и бетон. Включително и лъвовете.

„Предстои изграждането на нова клетка, в пъти по-голяма. Да се надяваме, че до края на годината това ще бъде факт“, казва д-р Крум Попниколов, директор на Зоопарк Благоевград.

Част от огражденията не отговарят на изискванията за размери – като например на бизона. Има вероятност той да бъде преместен в друг град.

И макар че в Зоопарк Благоевград допуснаха неконтролирано размножаване на големи котки, те имат амбицията да си върнат родените преди година лъвчета Симба и Косара - веднага щом изградят подходящо местообитание за тях.

А дали са добре, могат да кажат единствено експертите от Зоопарк Варна, който има функцията и на спасителен център. Тук се грижат се над 400 животни, а десетки са излекувани и успешно върнати в природата.  Зоопаркът приема малките лъвчета Симба и Косара едва на 40 дни. Зооинженерът Георги Тодоров се грижи за тях от първия им ден тук.

Но и при тях личат последствията от близкородственото размножаване, въпреки грижите на специалистите.

„Имаха проблеми с костите, бяха им дости рехави, въпреки че давахме големи количества калции и Витамин Д. Много трудно беше в периода до 5 и 6 месец. Не сме напълно спокойни, следим ги постоянно, при всяка възможност правим прегледи“, посочва Георги Тодоров, зооинженер в „Зоопарк-Спасителен център“, Варна.

Вече тече изграждането на нов дом за лъвчетата, който да отговаря на всички изисквания. Проектът се изпълнява с пари на Община Варна – над 1 200 000 за пълна реконструкция. 

„Това ще отговори на всички условия, които си поставят в лиценза. Голямо пространство, естествена среда, за да провокираме тяхното психическо и биологично развитие и да бъдат поставени в естествена среда“, обяснява Иванка Стоянова – директор на спасителния център.

Проектът включва и реконструкция на местообитанието на маймуните, които сега не живеят в добри условия – бетон, фаянсови плочки и твърде малко пространство.

„Това е остатък от цялата остаряла концепция, фаянсови плочки и много цимент. Тепърва предстоят хубави неща да се случват на територията на зоопарка и на нашите любими маймунки“, добавя Иванка Стоянова.

Макар базата да е от преди 60 години, вече е направен опит за подобряване на условията в ограждението на мечката Свобода. От „Четири лапи“ отчитат по-богато озеленяване на нейния дом. 

„Тази растителност е сравнително нова. От предходни бележки по лиценз е имало предписание да бъде сложена по-голяма растителност. Лошото е, че като цяло не е подходящо за мечки – това е възрастна мечка, която не може да го оползотвори. Част от местообитанието е в низината“, посочва Магдалена от „Четири лапи“.  

Въпреки остарялата база, екипът се старае да се грижи за животните на европейско ниво. Свобода, както и всички останали животни, се хранят при строго определен режим – с разнообразна храна и точно определени дажби.

Имат си и детска ясла, където спасяват най-безащитните.

„В момента тук имаме първите ни излюпени диамантени фазанчета и този хубавец, от спасителния център, от вида бял ангъч, който се е изгубил. Спасен е, ние ще си го отгледаме, докато стане възрастна птица и ще си го пуснем на свобода“, казва зооинженерът Тодор Георгиев. 

Планът е до края на тази година зоопаркът да е изкоренил всичко, което напомня на остарялата база от 60-те години на миналия век.

Свободни животни, богата растителност, липса на бетон – така изглежда зооцентърът в Добрич. Това е един от малкото зоопаркове с повече добри, отколкото лоши практики, отчита анализът на организацията за защита на животните.

Зооцентърът е създаден по българо-швейцарски проект и е открит едва преди 14 години.  Животните се отглеждат в широки естествени ограждения и в среда, която се доближава максимално до естествените им местообитания.

Срещаме Олга. Дошла от София само, за да разгледа зооцентъра. „В съзнанието ми ще остане свободата, която усещаш, когато влезеш. Удоволствието, което изпитваш, когато видиш свободните животни в огромни пространства, където да могат да тичат, да летят, да са на сянка, да имат вода!“, казва Олга.

Мечките Берна и Константин живеят в над 5 декара пространство, в което има естествена гора.

 „Смятам, че мечките ни са щастливи. Те имат бункер, в който имат прекрасни условия за хибернация. Но са решили да живеят като диви мечки и са си изкопали дупки в земята“, отбелязва Християн Христов, директор на „Център защита на природата и животните“.   

Християн Христов е на 27 и е най-младият директор на зоопарк в България. Завършва образованието си по екология във Великобритания и прилага всичко научено – тук. Привлича и много доброволци, които боядисват, строят, чистят. Като Нели, която освен да чисти, участва и в построяването на къщичка за птици. Или пък като Марина, която заедно с приятелка успяват да боядисат цялото убежище на пауните.

„Нужно е вменяването на идеята, че това място е на всички ни. Не е мое, не е ваше, не е на общината. Той е на всички ни. И по този начин изпълняваме много социална дейност, което е доброволчеството и дарителството“, смята Християн Христов.

Зооцентърът активно напредва и в консервационната си дейност – все по-често приемат ранени животни и все по-често успяват да ги върнат в природата.

 „Този гларус пристигна в събота, паднал е от гнездото си и има нужда от помощ. А тази врана пристигна днес – кучета са я дърпали, тя също не е защитен вид, но все пак има нужда и ние ще й помогнем! И после ще си я пуснем“, обяснява Атанас Атанасов, зооинженер в „Център за защита на природата и животните“-Добрич.

В амбулаторията се намира и лисичето Вълчо. „Майка му е била простреляна, братчето и сестричето също мъртви, но той оцелял. Беше още със сини очи, като го взехме, което значи, че е бил кърмаче“, посочва директорът Християн Христов.

Успехът на зооцентъра в Добрич, се дължи и на друго  - техен принцип е да не приемат животни, за които нямат подходящите условия. Именно затова нямат големи котки в колекцията си. Според младия директор, всеки зоопарк трябва да намери своята ниша и това, в което е най-добър. 

И макар докладът на „Четири лапи“ да показва големите пробойни във функционирането на българските зоопаркове, малкото добри примери ще продължат да вдъхват надеждата за промяна.

Затова апелът към институциите ще остане дотогава, докато не се предприемат конкретни стъпки.

Според Магдалена от „Четири лапи“ трябва да се преразгледат лицензите. „Да се види кои от тези местообитания не са подходящи за животните и да издадат реални препоръки и реални къси срокове, за да може животните да дочакат, за да получат по-добри условия“, смята тя.  

„Трябва да се сложат проблемите на масата и да се опитаме да ги разрешим! Искаме да намерим онзи начин, по който министерството би могло да им помогне, вероятно има такива начини. Искам да ги приложим за краткото време, в което сме част от служебното правителство!“, увери Емилия Тончева, зам.-министър в МОСВ.  

Срещата на екоминистерството със засегнатите страни предстои, обещава властта. Предстоят и ремонтите в зоопарковете, обещават директорите. Ще се махнат бетонът и клетките, ще има промяна. Тя предстои. И така вече години наред.

А надеждата вече само мъждука, че животните и ще дочакат промяната. 

Продължи да четеш