Чрез редките документи, възстановките и изкуствения интелект съживяваме забравените герои и моменти на Съединението, 140 години по-късно.
Дермендере, днес с. Първенец. Именно тук преди 140 години група млади мъже решават, че разпокъсаната им родина, трябва да бъде обединена. Те са ядрото на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), а в днешната възстановка ги предвожда Данчо Генчовски, праправнук на Иван Арабаджията, един от забравените герои на Съединението.
“Бил е куриер, тайна поща. Четох в спомените на Иван Андонов, че бай Иван Арабаждията е бил толкова успешен куриер, щото за четири дена стигаше пеш до водите на Дунава”, разказва Данчо Генчовски от комитет “Родолюбие”
Иван Арабаджиев е бивш участник в Априлското въстание, укривал Левски, а след Освобождението бързо възприема за кауза Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
“Той е бил твърдо против Берлинския договор. Със Захари Стоянов и Иван Андонов са били приятели”, припомня праправнукът на Арабаджията.
Сценката, която Данчо и комитет родолюбие пресъздават е събранието от 25.07.1885 г., на което водачите на БТЦРК окончателно вземат решение за Съединението. На известната снимка за тази среща виждаме Захари Стоянов - главният идеен организатор, за когото Вазов казва, че с една дума е убивал цяла репутация. До него с револвера е Иван Стоянович – Аджелето, по-късно министър на пощите и съобщенията. До тях бунтовният капитан Коста Паница, летописецът и секретар Иван Андонов и ординарецът със спорна политическа кариера Димитър Ризов.
Снимката правят след Съединението в пловдивско фото, а изкуственият интелект улавя техните нрави. Дори е добавил и фотографа.
“Нахални, млади, авантюристи, които искат да променят нещата. Хора, обречени на патриотичната кауза. Хора с опит от революционното движение”, определя героите на БТЦРК проф. Веселин Янчев, който е историк, преподавател в Софийския университет и съавтор на най-новото изследване “Три погледа към Съединението”.
Той ни потапя във времената, в които онези млади мъже на БТЦРК преобръщат Берлинския договор. Документът, с който през 1878 г. Великите сили решават изхода от Руско-турската война и разцеплението на България. Можем само да гадаем какво са си казвали Бисмарк и Шовалов на съдбовната среща.
“Великите сили по принцип са за запазване на статуквото. Минали са само няколко години от Берлинския договор. Разбира се, те са наясно, че рано или късно Съединението на двете части ще се случи”, разясни политическия контекст през 1885 г. проф. Янчев.
На въпроса ни дали можем да кажем, че Великите сили не са съгласни, но и не са активно против, той отговори, че те са очаквали, но не бързат да се ангажират със Съединението.
За разлика от великите сили обаче народът заживява с идеята. Много скоро след срещата на Дермендере от 1885 г. започва кипежът. Както сред четници, така и сред обикновените жители.
“Аз пресъздавам образа на милосърдните сестри, които са имали активно участие, както на боевете при Шипка, така и по-късно”, разказва Гергана Грозданова от комитет “Родолюбие”.
На юбилейна снимка на БТЦРК се вижда, че членовете вече се множат. На долния ред вдясно е и Иван Арабаджиев, прапрадядо на Данчо от комитет “Родолюбие”, с които заедно пресъздават събитията. На въпроса какво го мотивира да участва във възстановките, Данчо отговори, че го прави, защото това е в кръвта му и не спира да се вълнува от българската история.
На сценката си комитет “Родолюбие” показват вълненията от края на лятото на 1885 г. Вече се правят и планове за нахлуването в Пловдив. Тогава градът е столица на Източна Румелия, провинция на Османската империя с население от близо 700 хил. Румелия не се води от конституция, а органически устав, управлява ги генерал-губернатор. За да излезеш от “Източна Румелия” е трябвал задграничен паспорт на български, турски и френски език.
“Източна Румелия е една богата османска провинция. Тя е богата като дадености и възможности, не само след Освобождението и преди това. Имаме един бум на културния и просветния живот в областта. Там се съсредоточава елитът на българската интелигенция. Имаме едно много по-спокойно държавно управление”, разяснява историкът проф. Веселин Янчев.
Въпреки условното спокойствие, политическите настроения в Източна Румелия са били изострени. Първият генерал-губернатор Алеко Богориди бързо приключва своето управление, сменен от Гаврил Кръстевич. За тяхното областно събрание се борят партии на т.нар. лъжесъединисти, които само обещават, но не така и не реализират очакваното дело.
“Източна Румелия не предлага някакво идеално управление. Т.е властта в Източна Румелия страда от редица пороци, че има шуробаджанащина, че там нещата са корумпирани. Във своята пропаганда Захари Стоянов залага на това, че съвременниците са длъжници и трябва да изпълнят заветите на онези, които са дали живота си за свободата на отечеството”, разказа още проф. Янчев.
Кипежът за Съединението се разгаря от Захари Стоянов и в неговия вестник “Борба”. Той се появява още през май 1885 г., когато БТЦРК се е отказала от каузата за Македония и се е насочила само към Румелия. През страница се срещат критики срещу съществуването на Румелия и усилени призиви за бой. Така, малко по малко кротките румелийци придобиват хъс за Съединение. Не само на думи, но и с оръжие.
“Аз съм облечен като родопчанин, който пази своето стадо. Въоръжен съм с чифте пищови. Аз съм колекционер от 15 години. Това също в моите очи е идеята да запазя българската история. Не само в учебника, но и като предмети”, разказва Лъчезар Яковлиев от комитет “Родолюбие”.
Повече от оръжията на Съединението ни показва майор Веселин Петков, организатор на “Родолюбие”, които съживяват забравените следи и на бойните мигове.
“Четите по селата, една част от тях, са използвали капсулни пушки. Те са били по-трудни за обслужване, понеже се е налагало да се изсипва барут. Пушките “Крнка” са били активно използвани в годините на Съединението. Проблемът на тази пушка е, че не е била изчислена за толкова високо налягане и след 6-7 изстрела започва да дава засечки. Тази сабя или шашка е създадена през 1838 г. в златоруските заводи. Първо е била на въоръжение в руската армия, после преминава сред Източнорумелийската милиция. Освен да убива с нея са се давали и сигнали”, обяснява майор Веселин Петков, който ни демонстрира една от старите пушки.
Изстрели като тези все повече и повече се чуват в района на Пловдив в началото на есента на 1885 година. На 30.08, вече подготвени, членовете на БТЦРК отиват при княз Батенберг, за да заявят намеренията си за Съединението. Той негласно ги подкрепя.
“Категорично княз Александър първи, още когато е избран за български княз и всъщност стъпва в своите правомощия е наясно, че онова, което предстои, което е неизбежно и което ще се случи, както той казва, със силата на една лавина, която ще помете всички, които са против - това е Съединението”, допълва проф. Веселин Янчев.
На това историческо табло с апостолите на Съединението, вдясно от княз Батенберг, е и Иван Арабаджията. Дни преди Съединението, по улиците на Пловдив заформя дипломатически скандал.
“Когато минават покрай френското посолство със свои съмишленици на един плакат със френски език са написали: “Долу Румелия, долу пашата, да живее Съединението”, разказва Данчо Генчовски, праправнук на Иван Арабаджиев.
Часът на Съединението все повече наближава. На 05.09.1885 г. от село Голямо Конаре, днес Съединение, за Пловдив тръгва четата на Продан Тишков-Чардафон, един от стотиците поддръжници на Съединението.
“Подкрепата на Съединението е масова не само в Източна Румелия и в Княжество България. В Македония се провеждат митинги в защита на Съединението, но факта е, че огромната част от българите оценяват, подкрепят, но и не само това. Те са готови да се жертват в името на този акт”, припомня професор Веселин Янчев.
И именно на 06.09.1885г., по волята на народа, с подкрепата на четниците и румелийската полиция, мигът настъпва. Командващият милицията майор Данаил Николаев обкръжава конака, в който се намира генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич. С три роти войска и викове: “Да живее Съединението, да живее българският княз Александър!”, Николаев извежда генерал-губернатора. Там чакат Чардафон Велики и съпругата му Недялка Шилева.
“Аз играя ролята на Недялка Шилева, която едва на 18-годишна възраст, през 1885 г. ушива знамето на Голямо-Конарската чета”, разказва Емилия Куфарова от комитет “Родолюбие”.
“За първа година играя персонажа на Продан Тишков, по-късно наричан Чардафон Велики от Захари Стоянов. Близо вече 12 години играем цялото семейство във възстановките”, допълва братът на Емилия – Сава Куфаров.
“Прадядо ми е опълченец от четвърта дружина, втора рота. Дядо ми е офицер на Негово Величество. Това ми е в кръвта. Аз съм България. И съм много щастлив, че моите внуци вървят по моя път”, разказа емоционално Сава Куфаров.
Недялка Шилева и Чардафон качват генерал-губернатора на файтон, с който го развеждат из Пловдив за унижение и назидание. Факт е обаче, че Гаврил Кръстевич остава българин докрай, защото не предава Съединението на Османската империя, както може дни по-рано. Позабравен герой като него е и началникът на жандармерията – Райчо Николов. Той е единствената жертва на Съединението в Пловдив, а пред джамия Джумаята в Пловдив и до днес има паметна плоча, която да напомня за неговата роля в народното дело.
Още на 06.09.1885 г. се обявява привременно правителство. Княз Батенберг пристига два дни по-късно в Пловдив, а с манифест в Търново обявява Източна Румелия за съединена и я нарича Южна България. Лавината от вълнение от успеха на Съединението обаче бързо стихва за забравените герои като Иван Арабаджията. “Със спряна поборническа пенсия е, когато много беден, за последен път Захари Стоянов го посещава и казва: “Горкият бай Иван. Неговите кръпки по потурите бяха станали много повече, отколкото през турско, а къщичката, която някога беше убежище на Левски и олтар към българската свобода, днес лъха на отчаяние”, разказва Данчо Генчовски, праправнукът на Арабаждията.
”От всички герои, които изредихме, величието, красотата и въодушевлението на това събитие се състои в това, че неговите бащи и неговите герои са многобройни. Не може без вълнение да се говори за тези неща и не може да не оценяваме 140 години след тези събития тази жертвоготовност и тази всеотдайност на българите”, отбелязва историкът проф. Веселин Янчев.
Всеотдайността към народното дело и устремът към национален идеал зареждат и до днес свързаните с историята. Именно те крепят духа на Съединението. И въпреки че няма как да върнем времето, можем да поддържаме паметта за него. За да може следите за великите дела да продължават да живеят.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
