Малка крачка за Тръмп, огромен скок за помирението на Корейския полуостров. 70 години след началото на братоубийствена война с около 3 милиона жертви. 70 години на разделение и отчуждение.
Под постоянна заплаха. И с нов тон в отношенията – на диалог за помирение.
Архитектурен резерват южно от столицата Сеул. Векове наред хората на Корейския полуостров са живели заедно по този начин.
„Правя прибори за хранене. Клечки и лъжици. Работя това от 69 години. Сега съм на 85. За да им дам форма, трябва да ги удрям с чука. В Корея има поговорка, че трябва първо да се нахраниш, за да може да се насладиш на гледката на най-красивата ни планина - Кънгамсан“, разказва Ким Сан Ху, ковач.
„Музиката на Северна и Южна Корея е еднаква. Ние сме един и същ народ. Това, което ще ви изсвиря, е типична севернокорейска мелодия. Мелодията е Ариран. Ние също я пеем. Ариран означава, пея за човека, когото обичам“, обясни Тон Сон Вон, майстор на флейти.
„Към момента двете страни се разделиха, откакто свърши Втората световна война през 1945 година. Но ние, двата народа, всъщност двете страни сме един и същ народ. Ние си имаме едни и същи празници, една и съща култура, ние също споделяме същите ценности. Така че, толкова много години, около 5 хиляди години сме живели заедно, но идеологията всъщност ни дели на две страни след Втората световна война. И това е всъщност, аз мога да кажа, че това всъщност е изкуствено разделение с намесата на Великите сили след Втората световна война. Така че един и същи народ желае да бъде заедно“, обясни политологът д-р Джеймс Канг.
Според Лий Чон Сан, който е директор отдел „Мови медии“ в Сеул, обединението на двете Кореи трябва да се случи по мирен начин:
„Аз мисля, че една от най-големите бариери пред това са различните интереси на четири големи сили - Китай, Русия, Съединените щати и Япония. Те си имат свой национален интерес, с който искат да се месят в отношенията между Северна и Южна Корея“, смята Лий Чон Сан.
„Приборите за хранене са най-могъщото оръжие, което мога да правя“, казва ковачът Ким Сан Ху.
„Когато се срещат двамата лидери (на Северна и Южна Корея) 27 април миналата година и също така септември месец миналата година, те двамата всъщност ядоха заедно едни студени спагети, които обикновено корейците ядат през лятното време. Те двамата, за да намерят един и същи език, един общ език и една обща храна, те намериха, че това са пхенянски студени спагети“, обясни политологът Джеймс Канг.
38-ият паралел дели полуострова на две – Северна и Южна Корея. Де факто след 1953-та година двете страни са във война, защото има примирие, но не и мирен договор. Установена е демилитаризирана зона – най-тежко охраняваната граница, наречена някога от Бил Клинтън "най-страшното място на Земята".
За южнокорейците това не е граница, а линия за почивка от войната.
„Оттук се вижда територията на Северна Корея. На два километра от нас е така наречената „линия на почивка от войната“. И отвъд нея има голям икономически комплекс, създаден с големи южнокорейски инвестиции, в който работят севернокорейски работници. Допреди две години, ние не можехме да очакваме мир на Корейския полуостров. Но за този период успяхме да развием двустранни отношения. Международната общност също се ангажира и аз мисля, че обединение ще има, но все още има дълъг път до него“, смята Юн Те Хон, Министерство на туризма дирекция Кьонги област.
„Като цивилен бях забравил да държа автомат, бях забравил ужаса на войната. През 70-те участвах в престрелка със севернокорейски шпиони на браздата. Моят командир беше тежко ранен, разказва Хан Ин Те - шофьор на автобус.
Скръбта и болката са пропили демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея.
„Когато хванах този автомат-играчка изплуваха всички тези чувства и отново се помолих за обединение, защото ние сме една нация и раздялата е тежка за двете страни“, сподели Хан Ин Те, шофьор на автобус
Хан е на 70 години. Вози туристи до бивша американска военна база в непосредствена близост до границата, където е служил като войник.
„Нашивката на рамото ми е от поделението за откриване на севернокорейски шпиони. Тогава я нямаше оградата на 38-ия паралел и беше много лесно един войник да премине от едната в другата страна“, спомня си Хан.
Със затоплянето на отношенията между Севера и Юга един по един бившите военни обекти по браздата се разоръжават и се превръщат в туристически зони – в паметници възхваляващи мира.
В последната година, мястото е пълно с деца, които гледат и се снимат с оръдията и бойните машини, които никога повече няма да се използват за война, обяснява Таун Цонг – служителка на неправителствена организация.
„В момента се чувствам много свободен. Преди, когато бях войник, не беше така. Тогава мислих всеки ден за врага, за нападенията от Севера. Сега нямам това притеснение. Чувствам се спокоен“, споделя Хан Ин Те - шофьор на автобус.
Песента "30 изгубени години" звучи от един от мемориалите за разделените семейства. Написана е през 1983 година и става хит покрай предаването на телевизия Кей Би Ес "В търсене на разделени семейства", което придобива световна слава.
Шоуто се излъчва на живо в продължение на 138 дни, общо 453 часа и 45 минути ефир. От 100 хиляди заявили участие, над 10 хиляди семейства успяват да се съберат.
„Аз съм роден в Северна Корея. Когато бях на три години дойдохме със семейството ми да живеем в Южна Корея. Тогава страната още не беше разделена, бяхме едно цяло. Дойдохме с влака, който тръгва от Пхенян и стига до Сеул. Имам роднини в Северна Корея, но не съм чувал нищо за тях от години. Знам, че през войната моето родно село е било разрушено“, разказва Лий Юн Пак – севернокореец.
По време на войната са разрушени всички мостове между Северна и Южна Корея. Възстановен е само един, линията, която свързва Пхенян със Сеул. В началото на 2019 година съвместна група експерти от двете страни обхождат линията и преценяват, че е годна за употреба.
„Дойдох тук с мои приятели. Цяла група сме. Искаме поне да зърнем севернокорейската територия, изпитваме носталгия към Севера и преживяваме наново болката от раздялата. Аз съм на 81 години и искам да се върна в родната си земя. Ако този влак тръгне отново, искам да съм в първия вагон“, обясни Лий Юн Пак – севернокореец.
„От време на време правим допитвания за общественото мнение по въпросите на обединението. В резултат - всички корейци искат обединението да се случи, но на въпроса дали това да се случи сега, общественото мнение е разделено 50 на 50“, каза Че Уан Дже - председател на Асоциацията на корейските журналисти в област Кьонги, Инчън.
„Мисленето на хората е много важно, защото ние сме разделени повече от 50 години. Трябва първо да осъзнаем, че ние сме един и същ народ и можем да живеем в една държава. Обединението е процес, който започва още в училище, в публичния дебат, в диалога между двете страни - за нещата, които може да постигнем и трябва да постигнем заедно“, смята Ходжин Чой - директор „Публична комуникация“, кметство Сеул.
„За младите хора все повече се затвърждава усещането, че Северна Корея е отделна държава, младите не възприемаме толкова силна връзката, каквато е имало преди 50 години. Въпреки че сме един народ, обществените и културни различия се задълбочават и ни разделят“, казва Дей Ча – служителка в ПР отдела на Сеул.
Южна Корея има Министерство на обединението, което подготвя всички процедури за бъдещото обединените на полуострова. В същото време в Южна Корея действа закон за държавна сигурност, който все още разглежда Северна Корея като враждебна страна и забранява директния контакт между гражданите от двете страни на границата.
„Южнокорейските медии не могат директно да контактуват със севернокорейски медии. Ние сме новинарска телевизия и засега получаваме информация от Северна Корея само през официалните правителствени канали. В последните години диалогът между двете страни ни дава надежди, че се правят стъпки в правилната посока за помирение. Разбира се, че ако настъпи нова възможност за свободен обмен на информация от едната и от другата страна, ние имаме голямо желание да изпратим кореспонденти в Северна Корея“, отбеляза Хюн Дуксо - директор на новинарска телевизия YTN.
„Мисля, че Северна и Южна Корея трябва да заявят на света, че нашето обединение ще допринесе положително за международната общност, както стана с обединението на Германия. Германският пример показва, че с диалог и разбирателство обединението носи ползи не само на страната, а и на света. Това е най-важната задача на Корея - да убеди международната общност, че обединението ще донесе много ползи за всички“, обясни Сун Де Сон - дирекция комуникация със Северна Кореа, агенция НЮСИС
„Така че Корея със своята висока технология може да подпомага Северна Корея, където има ниска работна ръка и също така много богат природен ресурс. Когато се срещат двете, едната страна - висока технология, другата страна - природен ресурс и ниска работна ръка, тогава двете страни могат да създадат една нова икономическа сила“, смята д-р Джеймс Канг – политолог.