Вярно е, че светът е отворен. Може би обаче повече, отколкото трябва. Всичко е на един клик разстояние. Толкова далеч са и лекарствата със специален режим на отпускане. Само по документи, обаче, защото нищо специално няма в поръчката им по обява, без рецепта. Само един клик и само един ден. Толкова е нужно, за да получиш дрогата си по куриер. 

Две истории. Различно начало, еднакъв край. Истории на две момчета, чиито лица не можем да покажем, ще спестим и имената им. Защото те биха могли да бъдат всеки. Когато започва всичко, и двамата са само на 16 години. Единият преследва простичкото желание да постигне максималното, на което е способен мозъкът му.

„Започнах да употребявам, когато бях на 16. От интернет прочетох за сиропи за кашлица, които са психоактивни в по-високи от предписваните дози. Те са с бяла рецепта и могат да се вземат свободно от аптеката”.

Ще го наречем Георги.

След краткосрочен прием на сиропа и още информация от интернет, минава на следващото стъпало. Интересите му стигат до лекарства, отпускани чрез специален режим – така наречените упойващи и наркотични вещества.

„Попаднах на едни сайтове, които са общодостъпни. Влизам там и има нещо като каталог, в който човек може да си избере какво да си поръча. Там се поръчва по „Еконт” лекарства със зелена или жълта рецепта. Плаща се с наложен платеж, когато дойде доставката. Идват в рамките на следващия ден”, допълни Георги.

Другият, когото ще кръстим Петър, започва със силно упойващи лекарства, използвани при тежки заболявания и много силна болка. Предписва му ги лекар за инцидент, при който се наранява леко, а болката му, дори по неговите думи, не е изисквала подобни лекарства.

„За болката ми бяха предписани медикации, за които ми беше обяснено, че ще облекчат болката и ще ми бъде по-комфортно, за да се възстановя”.

Никой не му казва, че медикаментите могат да крият риск към пристрастяване. Разбира го сам, когато лекарите сменят терапията му и започва да проявява всички симптоми на абстиненция – физически и психически.

„Мой познат ми препоръча да започна морфин. Малко бях скептичен към него, защото знам какво е морфинът. Чувал съм, но реших да пробвам. Взех няколко хапчета и всичко се оправи. Бях на себе си – щастлив и функциониращ”, казва Петър.

Започва да си поръчва силноупойващите лекарства по интернет. Във високи дози, защото така цената е по-изгодна. Черен пазар на едро, почти без защити и без лимити.

„Най-тежките неща станаха бавно и постепенно. С тези хапчета започнах да имам чувството., че не мога да се справям с нещата. Започнах да си набавям неща като морфин, метадон, оксикодон и постепенно започнах да минавам на по-силни опиати като хероин, които пак са общодостъпни на някои по-централни места”, разказа Георги.

Лесният достъп е причината да се пристрастят към медикаментите, признават и двамата.

Тези лекарства могат да бъдат назначени само от лекар-специалист при строги изисквания за специфични заболявания.

Специалните рецепти у нас са два вида – жълти и зелени. Със зелени рецепти се изписват успокоителни и седативни медикаменти. В тази група попадат основно лекарства, наречени бензидиазепини. С жълта рецептурна бланка се предписват силни болкоуспокояващи, като например морфин, които се използват при сериозни диагнози. Например в последния стадий на онкологични заболявания. Наричат се опиати.

„Това е много опасно. Това са наркотични вещества. Вероятно някои хора ги ползват по предназначение – за овладяване на ракова болка, която е най-силната в човешката патология или различни костни болки, които могат да доведат до подлудяване, но допускам, че много от покупките са с друга цел”, каза психиатърът Цветеслава Гълабова.

Наркотичните вещества са под строг контрол в аптеките, в които се съхраняват, под строг контрол са и лекарите, които имат право да ги отпускат. Загубена рецепта подлежи на строги санкции. Онлайн пространството обаче е дупка в закона, която остава без контрол.

„Такива лекарства абсолютно забранено е да бъдат продавани. Техният режим е строго регламентиран и разбира се такива лекарства, които са подобни на наркотичните, за които се изисква специално предписание, са под много строг контрол дори в аптеките”, обясни Явор Колев от ГДБОП.

„На практика законът действа върху тези, които имат лицензи за тази дейност. Те имат изисквания и всяко едно нарушение има кой да го санкционира. И тук системата работи. Най-страшното е, че системата не работи за всички, които нямат право да извършват тази дейност”, допълни Светослав Киров.

Законно тези лекарства се продават само в аптеки, които обслужват специални рецепти.

Отпускат се срещу лична карта и рецепта с валидност 7 дни. Продажбата на такива наркотични медикаменти онлайн е забранена и подлежи на преследване от закона.

„Ако тези медицински препарати съдържат вещества, които са в списъка на наркотичните вещества, то нереглементираният им внос е идентичен с пренасянето на наркотични вещества”, заяви Явор Колев.

Според Закона за лекарствата в хуманната медицина с лекарства имат право да търгуват само тези, които отговарят на конкретни изисквания. Задължително условие е физическа аптека или дрогерия, разрешение от Изпълнителната агенция по лекарствата, а търговия може да се извършва само с лекарства, които не са по лекарско предписание.

Под контрола на Агенцията по лекарствата са само тези търговци, които са регистрирани в публичен списък, който е достъпен на сайта на институцията.

„Нерегламентираната търговия с лекарства е по-сложна. В нея ИАЛ няма възможност да действа самостоятелно. Там виждаме само предлагането, самата сделка се осъществява по-късно”, каза д-р Мария попова от Изпълнителна Агенция по лекарствата.

Така обявите в сайтовете остават без пряк контрол. Въпреки че агенцията приема сигнали за такава търговия, отговорните органи са Министерството на вътрешните работи, ГДБОП и Агенцията по лекарствата, която обаче няма ресурсите да преследва такива дейности. А според Наказателния кодекс, те са престъпление и наказанието за тях е лишаване от свобода от 10 до 15 години.

„На 16-17 години можех да се сдобия с неща с жълта или зелена рецепта, без да ми искат – просто срещу повече пари. От невинни експерименти по интернет стигнах до нещото, което ми бръкна буквално в живота”, сподели Георги.

Друг проблем – произходът на тези лекарства не може да бъде гарантиран. Те се внасят от страни със занижен контрол, който не отговаря на европейските директиви, например Сърбия или Македония. Няма и специлен режим на съхранение.

„На практика означава същото, което да пренасяш през граница наркотици – ставаш трафикант на наркотични вещества по реда на нашето законодателство”, констатира фармацевтът Светослав.

„Въпросът е как те са придобити и как се разпротраняват. Дори, когато при тежкоболни са останали, и близките им ги продават, това също е незаконно”, поясни Явор Колев.

Опитваме да поръчаме лекарство, което у нас се отпуска със зелена рецепта. Да го открием в мрежата не ни отнема повече от минута. Когато потърсим медикамента, изборът ни е между десетки обяви. Някои от търговците се ограничават до един продукт, докато други предлагат богат избор.

Така се окава, че срещу 5 пъти по-висока цена можеш да закупиш дрога, а при по-големи количества има и отстъпка.

Лекарството е при нас на следващия ден, в офис на най-близката куриерска фирма, а според фактурата, получаваме козметика.

„Плащаш и вече е твое притежание, което доведе мен до много силна злоупотреба и продължи да задълбочава интересите ми в тази сфера”, допълни Георги.

„Когато попитам близките или пациента добре, откъде го намираш, казват – има си начини. Явно, че наистина тези начини съществуват. Тази практика категорично трябва да се прекрати”, смята психиатърът Цветеслава Гълабова.

Освен да се пристрастиш към тези лекарства, те могат да имат и сериозни странични ефекти. При предозиране или при комбинирането им с други медикаменти, особено психотропни, сред които е и алкохолът, употребяващият може без да иска да изпадне в кома. Може да се стигне и до фатален изход.

„Главното, което съм виждал – свръхдози, хора, които не могат да се откачат. Хора, които са си прекратявали живота”, сподели Петър.

„Когато става дума за нерегламентирани сайтове, по-сложно е да бъдат намерени виновните и да бъдат ликвидирани сайтовете. Трябва да се съдейства с органите на реда”, каза Мария Попова от ИАЛ.

Пренасянето на лекарства през граница е разрешено само в дози за лична употреба за кратък срок от време. Как се случва законно процесът е законово регламентирано – трябва да имаме рецепта от лекар, която да представим на границата. В количествата, които лекарствата се предлагат онлайн обаче, пренасянето им е абсолютно незаконно, точно както продажбата им.

Пробойните са много. Според вътрешните регламенти на куриерските фирми пренасянето на наркотични и психотропни вещества е забранено. Контрол какво има в пакета, на който пише козметика, няма.

Така Агенцията по лекарствата твърди, че сигнали за обяви за продажба на лекарства има и броят им е постоянен. Главна дирекция за борба с организираната престъпност също признава проблема.

Продължава да има обаче обяви онлайн, масово.

Двамата ни герои също потвърждават, че контролът е занижен и това е една от причините днес да се намират в център по рехабилитация.

„Когато човек употребява, няма емоции и не взима нищо реално. Сега за първи път се сблъсквам с емоциите си. Крайно душевно спокойствие. Все едно всичко в живота ми е наред и нямам грижи, и проблеми. Все едно имам всичко, което някога съм искал. Вътрешно и душевно се чувствам истински спокоен – така, както трябва да се чувствам. Измамно чувство, но чак сега осъзнавам, че е измамно”, разкри Георги.

„След 9 месеца лечение изпитах чувства, които още не мога да приема. Трудно ми е да чувствам. Нещо непознато ми е до този момент”, допълни Петър.

Не разкрихме имената им, лицата – също. Те обаче не са толкова важни, защото те са само едни от многото. Многото, които използват мрежата, за да си купят лекарства. Медикаменти, които няма да използват, за да се лекуват.

Днес те са в център по рехабилитация. Предстои им дълъг път, за да се излекуват от зависимостите си, а обявите остават на клик разстояние в мрежата.