Да помагат доброволно – това е изборът на обикновени и популярни хора, които дават дежурства в болниците и подкрепят лекарите по време на пандемията. Заедно с медиците на първа линия доброволците от втората линия станаха хора на отминалата 2020 година.
Те са супер хора, които заразяват с добро. Доброволците са като невидимата прегръдка, от която се нуждаят лекарите, когато е най-тъмно и студено.
Всеки ден по примера на спасителите в бяло други обикновени хора побеждават страха от това да се разболеят.
Избират да отделят от времето си, в което могат да бъдат със своите семейства, за да помагат на непознати хора, които боледуват и страдат.
Д-р Иван Христов, началник на Спешно отделение в УМБАЛ „Софиямед“: „В трудни моменти са малко хората, които се отзовават, но слава богу, че ги има“.
Срещаме ви с доброволците, които се сблъскват очи в очи с вируса, с болката на пациентите.
Да помагат по желание – това преплита животите на счетоводител, шампион по бокс, собственик на малък семеен бизнес, бригадир и неговата годеница и маркетинг експерт.
Тихомира Методиева – Тихич: „Приятно ми е да общувам с хората и не се плаша от това, че те са болни“.
Тервел Пулев: „Има страдание, има мъка, на хората не им е лесно Усещат и с надеждата и благодарността на оздравелите“.
Всички тези хора дават от своето малко, което прави голямото за всички нас.
Тихомира е счетоводител по професия, фотограф по призвание и доброволец по желание. Три дни от седмицата по 12 часа тя помага с доброволен труд на лекарите в Александровска болница. Тихич, както всички я наричат, има опит като доброволец от пожара във Витоша през 2012 г. Преди 8 години помага на огнеборците да овладеят стихията. Сега бедствието е в болниците – и тя е там.
Тихич: „Виждаш страха … животът е едно тъничко конче, след това като започнат да оздравяват, започват да се усмихват първо … започват да ходят и са щастливи, вдигат ръце – виж, аз вече мога да ходя“.
Доброволците са опората за медиците от първата линия.
Д-р Магдалена Баймакова, инфекционист във ВМА: „Нашите пациенти са най-тежко болните, нямаме леки случаи, леките са вкъщи… борим се за всеки един болен. Ние сме тук, за да помогнем – това е нашата мисия!“
В редиците на малката, но работлива армия от помощници в бели гащеризони откриваме Мария Донкова и Красимир Димитров.
Красимир твърди, че не се страхува, но Мария признава, че първите няколко дни е „умирала от страх“.
Красимир Димитров: „Просто приех, че трябва да пазим, не можем да си седим само вкъщи“.
Мария Донкова: „Вече не ме е страх. Тук е много по-сигурно, отколкото навън да срещна приятели, да вземем по едно кафе и да седнем на пейката да си говорим“.
Доскоро двама непознати, те вече са приятели. Пътищата им се пресичат в болницата. Мария има малък бизнес, пострадал от пандемията. Краси разработва бизнес стратегии и работи от вкъщи. От скоро вторият им дом е инфекциозната клиника.
Д-р Баймакова: „Нашите малки пчелички, които да се грижат за реда, дезинфекцията, за чистотата, за храненето на пациентите. И им благодарим, че са с нас да ни помагат.
В инфекциозната клиника на ВМА се срещаме и с хората, които преобразяват домовете на хора в затруднено положение – Владимир Караджов и Цветелина Димитрова от „Бригада нов дом“. Трудно бихте ги разпознали – работните бригадирски дрехи са заменени от добре дезинфекцирани гащеризони.
Влади: „Първоначално хората тука не знаеха кой съм и в един момент нещо се разбира и идва някой, някаква сестра или някакъв лекар, и казва: „Нали си Караджов?“. На мен стана конфузно да обяснявам на всеки. И казвам: „Да, д-р Караджов“, оттам тръгна лафа д-р Караджов“.
Началникът на майсторите от „Бригада нов дом“ и неговата половинка Цвети не се плашат от работа. Когато не са на снимачната площадка, с хъс и усмивка се впускат да помагат като доброволци на медиците от ВМА.
Влади: „Примерно, шегата тук е, свързва ни тоалетните, че мием тоалетни“.
Цвети: „Тези гащеризони се перат на два-три дни. Когато стане време, ти си тръгваш и ги оставяш. Този, който дойде следващият на смяната, знае там, където са сложени, че са за пране и вече се шегуваш – прала съм ти гащите“.
За да предпазят себе си и близките си, не правят компромиси с защитното облекло, дори ако ожаднеят.
Влади: „Никой не пие вода, защото просто е супер странно всичко това да го свалиш, да пиеш вода и пак да го облечеш. Това, за което не си дават сметка хората, е, че лекарите, всички медицински лица, които са принудени да изглеждат по този начин, колко е неудобно това нещо. Да, свиква се и да, ужасно е. Всеки Божи ден“.
Там, където положението е военно, всяка глътка въздух е малка победа за лекарите и радост за доброволците. Че и те са допринесли с нещо малко.
А в друга болница един шампион по бокс дава своя принос, като не просто дезинфекцира пода в спешното отделение на болница „Софиямед“.
Тервел Пулев: Ние трябва да направим каквото трябва да направим, а не да се страхуваме. В природата има взимане и даване. Ние трябва и да даваме, не може само да взимаме, когато дадеш , ще ти се върне обратното, когато си взел, ще дадеш – природен закон.
По примера на родителите в едно семейство хората, които не са положили Хипократова клетва, могат да бъдат рамене. Рамене, на които лекарите да се облягат, когато са изтощени.
Ако сте се заразили с ентусиазма на доброволците, търсят се още смели, сръчни и сърдечни новобранци. Усмивката помага работата да спори. Чувството на удовлетворение е гарантирано.
