„Казвам се Альона Шевцова, аз съм доброволец във въоръжените сили на Украйна от 2014 г. От самото начало на войната“, разказва млада жена.  

„При окупацията на Донецка и Луганска области, когато започна войната, за мен не беше въпрос да се включа или не в защитата на моята страна. Затова през 2014-2015 и 2016 г. влязох в състава на украинската армия“, споделя доброволецът в украинската армия Виталий Кузменко в Киев.  

„Извинете за откровението ми, но мазето ми в пълно с оръжие. Аз се казвам Иван Вервейко. Аз съм украинец и живея в град Волноваха, Донецка област. Хора, които са били в боя 3-4 години мислите ли, че ще седят на дивана и да гледа войната по телевизията. Не, няма“, коментира друг украинец. 

„Казвам се Виталий Назаренко, журналист от местния вестник на Черниговска област. У нас няма паника, въпреки че Чернигов се намира на 60 километра от границата с Русия и Беларус. Имаше паника през 2014 г., но сега хората са готови да се бият. Дори самите хора имат свои лични оръжия. Преди 8 години бяха изплашени, но сега те просто знаят какво да правят“, казва мъж.   

Струпването на над 100 хилядна армия на границата на Русия и Беларус с Украйна кара целият свят да се страхува от война.  За да разберем украинците и тяхната гледна точка за случващото се днес, се връщаме осем години назад. Там, където напрежението между Русия и Украйна прераства в конфликт. И променя съдбата на почти всеки човек в тази страна.  

Снимка: btvnovinite.bg

Началото на тази геополитическа криза е Евромайдана през 2013 г. в Киев. Граждански протест срещу проруския тогавашен президент на Украйна Виктор Янукович, при който над 100 протестиращи са убити в центъра на Киев. 

Конкретната причина за избухване на протеста е решение на Янукович да не подпише търговско споразумение с ЕС, а вместо това да обвърже страната с Русия и да спре пътя й към евроинтеграция. Разстрелите на протестиращи в центъра на Киев водят до революция, Янукович бяга в Русия. В Украйна идва проевропейска власт. И става враг на своя голям северен съсед. 

„През 2013 г. в началото на революцията бях студент. Още в първите дни участвах в събитията. В началото бяха просто мирни протести на студентската младеж. Това бяха протести, които в крайна сметка прераснаха в революция, която доведе до смяна на властта, а това предизвика реакция на Русия и даде начало на война срещу Украйна“, казва Виталий Кузменко, ветеран от войната в Донбас.    

Снимка: btvnovinite.bg

Срещаме се с Виталий на мястото в центъра на Киев, където започват убийствата на протестиращи. Видял всичко това с очите си, той се включва като доброволец в последвалата войната срещу подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна. Губи приятели и по време на протестите, а след това и на фронта.  

„Това е паметник на загиналите киевчани по време на Украинско-руската война. Това място е свързано с исторически събития от януари 2014 г. На това място бяха убити първите протестиращи. За мен е много символично място, но и за всички киевчани. Сега съм ветеран и помагам на други ветерани от войната да се адаптират към гражданския живот. И юридически, и по всякакъв начин. Също така провеждаме учения сред ветераните, в случай на необходимост да се върнем в строя. Ние сме готови в случай на необходимост да се върнем на служба. За нас това напрежение по границите не променя нищо. Ние се поддържаме във форма и сме готови да отидем на фронта, ако сме нужни“, коментира Виталий. 

Майданът променя ценностната система и на Альона Шевцова - успешна млада дама с бизнес в сферата на финансите, работодател на 50 служители.   

Снимка: btvnovinite.bg

„Когато започна Майданът, аз имах собствен бизнес. Имах офис в центъра на Киев. Имам ги и сега, но до този момент такива въпроси като национален идеал, идеята за нацията не са били на дневен ред за мен, Всичко беше работа. Бях рационален човек. Майданът ме промени. Мога да кажа, че много хора промениха ценностите си след Майдана. Даже мисля, че всички ги промениха. Трудностите много обединяват украинците. Породи се огромен доброволчески дух, много хора се присъединяват към армията на доброволчески начала. Когато виждаш колко много хора има, готови да помагат на страната, това те променя, хората сякаш се преродиха“, споделя младата жена.

Альона участва в бойни действия в Донбас. Общо 20 хиляди жени се бият за Украйна срещу подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на страната. Центърът на Киев е изпълненен с монументи на убитите по време на Майдана, а след това и на Изток. Но в европейски и мирен град като Киев осем години след кървавите събития на Майдана е трудно да разбереш откъде идва готовността на укриниските младежи да се бият.

„Тук са снимките на хората, които бяха убити на Майдана. Хората в Европа четат новините за Украйна, но те не могат напълно да разберат. Ако не отидеш в Източна Украйна и видиш какво е там, няма как да усетиш. Трябва да си там“, коментира Альона.

Снимка: btvnovinite.bg

Затова поемаме на изток. Към Донабас. Там, където вече над 10 хиляди души са убити във войната между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г. 

На 800 километра на изток от Киев пристигаме в град Валноваха. Преди осем години е предградие на милионния проспериращ град Донецк, а днес на границата между контролираните от Украйна територии и зоната, завлдяна от сепаратистите. Донецк вече е откъснат от света. Столица на самопровъзлгасилата се Донецка народна република. Град, в който е наложен тоталитарен ред, духа на сталинизма. 

Снимка: btvnovinite.bg

На 30 километра от Донецк, на територия, контролирана от Украйна срещаме Иван Вервейко. Преди осем години е държавен служител, има семейство и нормален живот. Един ден през април 2014 г. го превръща от чиновник в боец.  

„2014 г. април месец, както обичайно с децата отидохме в Донецк, за да се забавляваме в парка. Бяхме свързани с Донецк, работехме, забавлявахме се там. Например в парка „Шербакова“ в град Донецк. Докато се разхождахме, забелязахме непознати и странни за нас хора в града. Страшни хора, с автомати. Бяха хора, нетипични за тези, които живеят в Донецк. Изглеждаха като хора от Азия, с дръпнати очи. Беше очевидно, че не с донечани. Не бяха украинци, даже руснаци трудно бих ги назовал. Ние се върнахме вкъщи, но така започнахме да разбираме, че вероятно Донецк ще бъде загубен“, разказва Иван.  

Снимка: btvnovinite.bg

Донецк е превзет от проруски сепаратисти през май 2014 г., които самопровъзгласяват територията за Донецка народна република. 

„През лятото на 2014 г. отведох семейството ми на сигурно място в съседна област и се върнах сам, с мои приятели, за да отбраняваме града и да не позволим Волноваха да попадне в ръцете на окупаторите“, продължава разказа си Иван.

„Събрахме се всички момчета, които се отнасят нормално към нашата земя. Събрахме се и казахме: „Това няма да се случи в нашия град“. И слава богу, че така решихме, защото сега живеем мирно, както и сами може да се уверите. Много наши близки сега са там, половината са там, половината са тук. Ние сме близки, а си общуваме чрез трети лица“, допълва Рудик Саркисян, друг жител на Валноваха. 

Снимка: btvnovinite.bg

През първите години на войната границата се мести всеки ден.  

„Трагичните събития се случиха през 2015 г. Автобус с цивилни беше подложен на обстрел до града. Беше обстрелян от руските войски с ракети „Град“. 12 мирни граждани бяха убити. Сега се намираме на мястото, където беше украинския блокпост, а на 20 метра от тук започваше контактната зона“, спомня си Иван. 

Рудик Саркисян е собственик на ресторанти в района на Донецк.  

„През 2014 г., когато всичко това започна, никой тук не разбираше какво се случва. Започнаха да идват военни, хора с автомати. Ние живеехме на мирно място.  Даже не бях виждал автомат. И изведнъж тук дойдоха военни машини и всичко се промени за един ден“, разказва Рудик. 

Два от ресторантите му остават в контролираната от сепаратистите зона. 

„Ресторантите ми сега са разграбени. Всичко е разграбено, даже покривките на масите. Не ходим вече на тази територия, но аз и не искам да видя с очите си какво се е случило там. Имах жилище в Донецк освен бизнеса. Не знам дали може да си го представите, но ние тук сме предградие на Донецк и аз преди войната ходих до там по 3-4 пъти на ден. Точно от тук до центъра бяха 18-20 минути. Сега пътят е затворен, а за да влезеш, трябва да минеш през Харков и Русия и да се върнеш насам“, допълва Рудик. 

Когато Донецк е овладян от проруските сили Олга Нуд, както и всички останали жители на града са изправени пред избор.    

„Работех, живеех в Донецк с цялото си семейство, децата ми се родиха там. През 2015 г. трябваше да направим избор дали да останем тук или да се върнем в Донецк. Трябваше да се определим дали избираме да сме украинци и да останем тук, или да се върнем в дома си и да приемем това, което се случва там. За мен не стоеше такъв избор къде да съм. Да оставиш дома си и всичко е огромен емоционален и финансов удар. Оставяш всичко там. Работа, дом, приятели“, споделя Олга. 

Снимка: btvnovinite.bg

Между контролираните от Украйна територии и тези, попаднали под властта на проруските сепаратисти има широка около двукилометрова контактна зона, в продължение на над 200 километра, където войната продължава и до днес.   

„По радиото има само една програма. Само руска. Украинските радиостанции не работят тук. Когато отивам на работа и си пусна радиото, научавам какви лоши хора сме ние. Украинците са лоши“, казва Александър. 

Завладените от сепаратистите територии са изолирана от света зона, в която няма банки, свободна търговия с останалия свят, има вечерен час. Дори полетата по границата между териториите, контролирани от Украйна и тези на сепаратистите са минирани.   

Снимка: btvnovinite.bg

Иван Вервейко ни показва следите от снаряди, останали от битките, както и КПП-то, контролиращо достъпа до територията под властта на сепаратистите. За хората в близките села войната вече е част от ежедневието. 

„Стрелят много често. Не ги виждаме, но ги чуваме, практически всеки ден“, разказва местната жителка Валентина Иванна.  

„С наши близки сме си направили убежище, за да се скрием, когато се наложи“, допълва Александър Василиевич.

Днес Олга Нуд от Донецк живее в контролирано от Украйна село на самата граница с територията на сепаратистите. Тези места се определят като най-вероятни цели на атака от Русия при евентуална агресия срещу Украйна.  

„От 2013 и 2014 г. спрях да гледам новини и телевизия. Тогава се нагледах и наслушах на неправда, на неистини, на лъжа за всичко това, което се случваше.  Затова взех решение да не гледам и слушам това, моето казват по телевизията. Затова и сега истерията, която се създава не ме докосва. Не й вярвам“, казва Олга.  

„Вижте, да влязат войски сега точно в нашия югоизточен край, това е много малко вероятно. Тук сме подготвени да защитаваме своята територия. Ние вече преживяхме войната, снарядите падаха на една ръка разстояние. За нас тази територия е свята, ние няма да я дадем ей така. За тези 8-9 години много хора, които участваха във войната, от други части на Украйна, останаха тук. Има толкова много хора, които дойдоха от други части на Украйна да се бият тук и се ожениха тук. И останаха. И Източна Украйна стана тяхна съдба. Сега отглеждат децата си тук“, коментира Иван Вервейко. 

„След всички тези години вече се чувствам така, сякаш имам второ семейство в Източна Украйна. Искам да използвам своята сила и воля, за да помогна за победата на Украйна.  Много мои колеги от бизнеса започнаха да помагат“, казва Альона Шевцова.   

Снимка: btvnovinite.bg

На 1000 километра от Донецк, там където се събират границите на  Украйна, Беларус и Русия е Чернигов - едно от вероятните места, откъде Русия би влязла в Украйна, според световните анализатори.  

„Черниговска област винаги е гласувала за комунистите. Левите тук винаги са били с много силни позиции. Но след Майдана ситуацията се промени. Процентът на проруски настроените хора тук рязко падна. Хората видяха какво се случи в Източна Украйна и не искат това да дойде и тук. Тук рускоговорещите са мнозинство. Но хората станаха много патриотично настроени, с много проукраинска позиция. А ако погледнете на север от тук, практически всички са рускоговорещи“, казва журналистът Виталий Назаренко.   

Снимка: btvnovinite.bg

Не всички мислят така. В селото, което е буквално на метри от Беларус и Русия - Сенкивка, срещаме Николай. Тук почти всички имат роднини и в двете съседни страни. 

„Тук в Украйна правителството (псувня) бих ги пратил в затвора. Всички. Това напрежение го правят вашите евроатлантически партньори. Поговорете с хората наоколо. При Лукашенко заводи работят, в Русия работят. Наши хора отиват там да работят, приемат ги. На майка ми тук не ѝ плащаха пенсия, брат ми я взе в Русия и там ѝ плащаха пенсия. Ние сме едни и същи хора. Аз добре се отнасям към всички-към поляците, към българите... Е, към поляците не съвсем, но българите са наши хора“, казва Николай. 

Снимка: btvnovinite.bg

„По телевизията разказват какви ли не истории за ситуацията тук, но човек трябва да се умее да намира истината. Иван от Валноваха не е страшен и не е враг на Петя от Донецк. Петя е за Русия, Иван - за Украйна. Чудесно. Можем да поспорим, но защо да воюваме и убиваме един друг“, казва Иван Вервейко. 

„Връщам времето назад и се опитвам да анализирам ситуацията. Ние тук бяхме най-богатото място. Защото хората тук живееха много хубаво, много прилично. И сега... от осем години война. Вие сами разбирате за бизнеса, че нестабилността е катастрофа. Ние вече просто съществуваме, не се развиваме. Но понеже ние обичаме това място, оставаме тук“, коментира Рудик.   

Преди войната, в територии, които сега се контролират от сепаратисти живеят около 3 милиона души. Освен над 10 хиляди жертви, конфликтът в източна Украйна е причина над милион и половина души да напуснат родните си места.