„Дошло е време да не трябва да се робува на историята – както и на границите. Границите се бришат. Народите трябва да бъдат близки.

Едно дърво, ако няма корен – то ще се изсуши, то няма да има лист“, казва Раде Стойчич, сръбски журналист.

През 2005 г. той започва да изследва европейските села. Успява да обиколи над 150, но винаги е живял в село Велики извор, Сърбия.

Заедно със сина му започват да изследват Велики извор. Търсениятa им ги отвеждат до вълнуващо сродство на език, култура и обичаи между едно българско и две сръбски села – с. Дубле, с. Велики извор и с. Голям извор.

За българската връзка и близостта на селата двамата разказват в документален филм.

От малкото запазени исторически факти се знае, че Велики извор е основано от 3 етнически групи – косовци, тетовци и преселници от Тетевенско, основно от българското село Голям извор.

Според легендата църквата в селото разделя горния от долния край, където живеели Тетевенци. Смята се, че именно те са оказали най-голямо влияние на езика, бита и културата в селото.

„Интересно е, че границата е трябвало да слиза от Връшка чука към Тимок и те да останат в България. Още от турско време обаче, това е било едно много богато село, което се е занимавало с конярство. Тогава княз Милош е казал:„Давам 4 села, но Велики Извор трябва да бъде в Сърбия по икономически причини". Той е подкупвал турците, а на много места е и променял границата с малко и по този начин Велики Извор е попаднал тук. Истинско чудо е как това село е консервирало своята култура. Те и до ден днешен пазят своя говор, който е якавски, а всички около тях са екавци. Това ясно показва техния произход“, обяснява етнологът и антрополог Деян Кърстич от Зайчар.

Корените си търси и друг член на семейството – племенникът на Раде. Той създава и сдружение, благодарение на което трите села няколко години преди пандемията гостуват едни на други. Раде-младши започва често да пътува до България и днес, когато разговаря с българи смесва изворския с българския език.

Семейство Радич стига и до друго село – Дубле, създадено от преселници от Велики извор.

Днес има над 1000 жители. По-голямата част от жените в селото са домакини, а мъжете работят в завод за металообработка. Много от старите къщи днес са обновени. Има дълги прави и чисти улици. Все още се раждат деца. Говорът, обичаите и фолклора са запазени много по-добре дори от Велики извор.

Венцислав Велчев е председател на сдружение „Клуб Голям извор“ в София. Днес живее в  с. Голям извор, а за първи път посещава великоизворчани в Сърбия през 2016 г. Политиката е безсилна, когато има човешки отношения, смята Велчев.

Нито България, нито Сърбия имат претенции за говора и идентичността на хората от селата Велики извор и Дубле. Те са смятани за феномени, наричани са „езикови острови“ на Балканите. Етническата пъстрота в тях привлича редица етнолози, лингвисти и антрополози.