bTV Репортерите: Класна стая в облаците

Пандемията променя света, промени и образованието. Повече от година учениците у нас слушат уроци и в клас, и  у дома. Казват, че онлайн обучението е безопасно, но ефективно ли е?

20-те години на 20-ти век.

"Училището у нас не само образова, то възпитава. Вероучението е сред приоритетите, усилията са насочени към практическата дейност, часовете са до пет на ден. Учителят сочи към бъдещето и формира представи, помага учениците да мечтаят. Какво го мотивира – службата към Бога, към народа, признанието да предава каузата и да променя."

Това пишат Димитър Христов от Института за исторически изследвания към БАН и Росица Игнатова, преподавател по БЕЛ в свой доклад. Изнесен през 2012 година, той сравнява образованието в миналото и днес.

Век по-късно. 20-та години на 21-ви век. Коронавирусът ни изправя пред неизвестното.

Опустяват улици, заведения, зали. Тишина настъпва и в класните стаи.
Безпрецедентно цялата образователна системата премина към обучение от разстояние.

Учителите трайно се настаняват в домовете на възпитаниците, бялата дъска се превръща в монитор, униформата се заменя с домашни дрехи и пижами. А обществото се разделя - "За" и "Против" уроците от вкъщи.

Наяве излизат редица проблеми: Как три деца да учат с едно устройство? Кой ще плати сметката за интернет? Можеш ли да станеш лекар дистанционно?

И докато родители и образователни власти вече година спорят кое е най-добро за децата, те остават заключени в облака – виртуалното пространство,  превърнало се в новата им класна стая.

За да видим реален урок, се включваме в час по история заедно с учениците от 55. училище. А след това ще ги попитаме по-трудно ли се изкарват оценки и коя форма на обучение предпочитат.

Обучението в случая е синхронно – има постоянен диалог между учител и ученици.  20 минути час с презентация, въпроси и отговори. Ако връзката го позволява. Проблемите се появяват още в началото.

„На мен ми е много по-трудно да разбирам учебния материал…“, казва Рая Дикова и не успяваме да чуем докрай, защото тя заглъхва.

Равносметката в края на урока - макар часът да им е интересен, само единици искат да продължат по този начин, всички останали бързат да се върнат на живо в клас.

„Научих много нови неща и ако бях присъствено, щях да науча абсолютно същото“, смята Йоана Иванова.

„С тези камери, микрофони - всички се разсейват, то в училище, като станеш, госпожата ще ти каже седни и не може да се разсейваш, когато си присъствено“, обяснява Борислав Петров.

И децата разказват пред учителя си триковете, които могат да използват, за да се представят по-добре.

„По-лесно е да изкараш по-добри оценки онлайн, тъй като можеш да си помогнеш“, казва Борислав.

На въпрос как: „Чрез „Гугъл“, ако си с камера.“

Всички знаят, че при онлайн изпитването се преписва. Това не е тайна нито за ученици, нито за учители, казва ученичка от 11. клас. Не иска да застане с лицето си, защото се опасява, че може да бъде изключена от училище.

„В началото, още когато започна онлайн обучението, имаше едни такива атаки към всичките мрежи – влизаше се в класните стаи, непознати хора, пускаха музика, заплашваха, което отмина след време“, споделя момичето.

И ако преди оправданието беше, че кучето е изяло домашното, сега виновни са спреният ток или неплатеният интернет.

- Родителите научават ли за всичко това?

- Не, не гледат онлайн бележниците, можеш да ги излъжеш по всякакъв начин, ако имаш желание.

Макар и не отлични схемите за преписване при изпитване през монитора могат да донесат отличен в бележника.

Сценарий едно – подсказване с име

„Когато въпросите са с А, Б, В, Г, казваш някой град, казваш за екскурзия в този град, казваш Албена или приятелката ми Гергана ще дойде сега и т.н“, споделя анонимната ученичка.

Сценарий две – внимаваш с микрофона.

„Два пъти си изключваш микрофона, три пъти си го включваш и това са В, Г отговори и някакви звуци - чукане по бюра, беше много забавно и епично“, казва още момичето.

Сценарий три – общ труд

- Събират се трима в една къща, правят си тестовете, казват, че са от различни телефони.

- Учителите знаят ли?

- Според мен са свикнали много отдавна. Правят компромиси с нас, като те сами правят лошо на себе си, не на нас.

В учителите ли обаче е топката? Според Найден Върбанов контролът е въпрос на познаване поведението на учениците.

„Аз, ако съм се поддавал, не съм разбрал. Но съдейки по това, че ми се е случвало да хващам ученик да преписва, ако сме достатъчно бдителни, можем да ги хващаме тези неща. Ние като учители имаме възможност да контролираме до някъде това нещо. От една страна да изискваме да са с камера в час, от друга, когато изпитваме - да задаваме такива въпроси, при които „Гугъл“ не би бил толкова полезен - анализи на текст. Не залагам на фактология, а задаваме въпроси за размишление, какво са усвоили. Изпитвам човек устно, докато говори чувам как получава съобщения по „Вайбър“ и ми става ясно, че това не са негови думи. Но ми е трудно да разбера кой му подсказва, което е част от проблема“, обяснява Найден Върбанов , учител по история в 55. училище.

Влогър, пътешественик със собствена интернет страница и профил в почти всички социални мрежи. Преди уроците да се пренесат в интернет, Ивелина Пиралкова вече е станала популярна там. Сега е начален учител, и студент, и сестра на тийнейджъри. Новите тенденции, а и трикове, не са й непознати.

Държи да има диалог – пък темата може да е за урока, котката, гаджето или просто размяната на гледни точки.

„Те имат нужда да бъдат деца, не трябва да ги лишаваме от тяхното детство, да ги превръщаме в роботи, слушатели и да ги вкарваме в рамките, в които нашето образование ги вкарва. Те в един момент започват да мислят за себе си като номер 15-ти, за знанията си като Много добър 5 и Слаб 2. Опитвам се да ги убедя, че те не са просто един номер, а хора с емоции“, казва Ивелина.

На системата пише много добър 4,50 за справянето с кризата. Ще продължи да прави забавни видеа, за да по-близка с учениците си. В онлайн обучението вижда не пречка, а възможност за комуникация и още сближаване с учениците. Срещата е там-в интернет, където и двете страни отдавна са се настанили.

„Децата са там, те живеят чрез интернет, но не толкова чрез текстове. Вниманието им не се задържа върху текст. За мен е много, много по-важно да са любознателни, да учат, отколкото да имат хубави оценки“, казва тя.

Но водят ли онлайн уроците до по-високи оценки на матурите? По отношение на държавните зрелостни изпити през 2020 г. се наблюдава повишение на резултатите и по двата предмета – Български език и литература и втори по избор спрямо тези от 2019 г.

Спад в успеха обаче отчита външното оценяване по Български език и литература при седмокласниците. По математика оценките са по-високи.

„Грешката беше години назад, когато виждахме как другите страни създават облачни платформи, всяко училище си има такива. Докато в България нямаше, може би най-иновативното беше електронният дневник. На някои от учителите им се струваше, че сме направили стъпка в бъдещето, а то далеч не е така, това е познато от 15 години“, заяви Юлиян Петров, синдикат Образование КТ "Подкрепа".

„Учениците ще се запознават с учебното съдържание самостоятелно, съответно нямаме в реално време обучителен процес, но имаме доста повече самостоятелна работа на ученика“, казва Ваня Кастрева, директор на РУО-София.

Но последиците от случващото се сега, ще видим не в края на втория срок, а след години. Тази дългосрочна цена, която ще трябва да плати обществото ни заради пандемията е фокус на изследване на Института за изследвания в образованието.

Задълбочаване на образователните неравенства, влошаване на резултатите, отпадане от училище. 3% по-ниски доходи за учещите сега, които после ще участват в пазара на труда.

„Всеки пети е с ниска емоционална ангажираност, всеки четвърти е с ниска поведенческа, около 40% от учениците показват много ниска самооценка, това е много силно притеснително. Трябва много сериозен комплекс от мерки, който е свързан с цялостна програма в подхода на образование, тоест с едно персонализиране на ученето, със структуриране на преподаването, механизми да подпомагат техните нужди и с подобряване на училищния климат“, казва Асенка Христова, Институт за изследвания в образованието.

На прага на поредното връщане на учениците към уроците в клас– някои школи алармират за проблем.

Езиковите центрове писаха с писмо до властта. Настояват да са сред първите отворили, за да не се застраши бъдещето на 10 000 обучаващи се.

Международният сертификат за език е най-популярната квалификация, призната от хиляди фирми и образователни институции в цял свят.
Хиляди са учениците у нас, избрали именно езиковите центрове, за да го вземат

„Това ти дава възможност да се обучаваш, да четеш литература, да работиш, най-важното – помага ти да пътуваш“, смята Огнян Гетов, ученик.

„Езиковите центрове осигуряват внимание към индивида, помага да се изучи езикът на много по-високо ниво, много по-компетентни учители“, обясни Алекс, ученик.

Според центровете онлайн уроците не могат да се сравнят с присъственото обучение.

„По-различно е, нямаш това чувство да учиш, сякаш си у дома и нямаш обучение“, казва Лилия Маринова, учени.

Рискът също не е толкова голям, според тях.

За разлика от училищата - тук се учи само два пъти седмично, няма междучасия, смесване на потоци и групи

„Тази подготовка, която извършваме, е силна на подготовката за матури. От голямо значение. Проблемът е, че цяла година сме онлайн, а изпитът е присъствено и нашите ученици нямат реална представа какво ще се случи на тези съдбоносни за тях изпити“, казва Рая Иванова, директор на езиков център.

От Асоциацията на езиковите центрове в България вече се обърнаха към властта с искане да отворят врати в тези градове, където присъственото обучение вече е разрешено за част от учениците.

Около 10 000 деца ще се явят на езиков изпит за сертификат през лятото
С последната заповед на министъра езиковите центрове остават затворени поне до края на април.

Изследвания показват, че добрите взаимоотношения между учители и ученици водят до подобряване на чувството за принадлежност към училището.

Образованието променя формата, но не и целта. А тя не се променила. И преди 100 години, и днес най-голямата мотивация остава надеждата за светло бъдеще.