Една държава с над шест пъти по-голямо население от това на България. С политическа история наситена от сътресения и революции. Напълно независима Украйна става едва през 1991 г. след разпада на Съветския съюз. Но през годините напрежението с Русия не стихва. Така до днес.
На 24 февруари след десетилетия мир на територията на Европа отново започна война. Решението на Владимир Путин руските войски да нахлуят в Украйна промени света завинаги. След началото на инвазията бежанците от Украйна в Европа са почти 8 милиона. Как живеят тези, които избират България за свой дом?
„С моята дъщеря и нашите три котки пристигнахме в Пловдив на 4 март 2022 г. Стигнахме дотук, благодарение на доброволци, които дойдоха да ни вземат от Кишинев“, разказва Ксения Лисова.
„Мъжът ми звънна сутринта, попитах какво се случва в 5 часа сутринта. Каза, че близо до хлебозавода, в който работи, в град Василково, където има военно учреждение, на 500 метра от техния завод, са започнали бомбардировките и той каза: „При нас всичко избухна“, спомня си Ирина Кабанец.
Ксения разказва, че осъзнава, че бъдещето може да бъде много призрачно.
„Виждам, че не съм тази, която бях преди войната, уж съм същата, но не точно. По-рано живеехме в зоната си на комфорт, бях съпруга на своя мъж, сега съм мъж, жена, майка и баща, силна, уверена в себе си. Не бях такава“, добавя Ирина.
Ирина Кабанец идва в България на 8 март с двете си деца и майка си.
„Имах мой онлайн магазин. Продавах дрехи, обувки, детски неща. Съпругът ми работи като шофьор в хлебозавод. На 30 км. сме от Киев. Приеха ме в България с децата и майка ми. След два месеца майка ми се върна обратно в Украйна, аз останах тук“, разказва тя.
„В началото на войната, децата не знаеха какво се случва, чуваха се гърмежи отдалече. Една вечер в края на февруари чухме как лети ракета, как избухна на 100 км. от нас. Ние бяхме у дома, паднахме на пода, това беше балистична ракета и макар да избухна много далече, започнаха да дрънчат стъклата. Съпругът ми беше в териториалната отбрана три месеца, работеше всеки ден. Събираха се по двама-трима и правеха обиколки на местността“, добавя Ирина.
В града им прокарват противовъздушна отбрана на 500 метра от дома им.
„Когато се включваха да работят, имаше риск да ни падне къщата, тогава аз взех решение да се махна оттам с децата. Дойдох тук с колата ми, не бях карала кола последните пет години, не бях виждала светофар. Имаше много постове, където ни проверяваха, всяка кола проверяваха, преглеждаха документите ни. Тези постове бяха с военни. Те ни казваха от къде е по-добре да минем. Много ме беше страх, защото „кадировците“ стреляха от храстите по хората в колите. Така три денонощия пътувахме през много държави и градове. Майка ми беше с мен, тя ми даваше лекарства, успокоителни капки, пристигнахме при сестра ми в България на 8 март вечерта, останахме да нощуваме. После чрез доброволци ни намери апартамент“, допълва украинката.
9-годишният ѝ син Артур се е занимавал с танци.
„В класа имаме рускоговорящи деца, това са Алексей, на когото майката е от Беларус и Ива, която се върна от Москва. Те отначало му превеждаха и му помагаха и той се почувства като в свой дом. Той се справя, единствено езикът е проблемът. Ходи на всички състезания по математика, по всички предмети, на които се е явявал, с изключение на българския език, той се включва“, обяснява началният учител в 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“ Лидия Петрова.
Според данните на УНИЦЕФ две от три деца бежанци извън страната не са записани в национална образователна система. Това не е само в България, а като цяло.
„Повечето учат онлайн в украински училища. Стана още по-трудно и заради прекъсването на електричеството, около 40% от училищата са повлияни от това и уроците не се преподават, както трябва“, заявява специалистът по комуникации в УНИЦЕФ България.
„Статистика сочи, че много малко деца са записани в българските училища. Тези деца, които са онлайн, имат нужда от места, където да се събират, да се социализират, да насочват правилно енергията си и с тях да работят психолози. Майките, за да могат да работят, трябва да има къде да оставят децата си, някой да има да се погрижи за тях. Особено в София, където основно се насочват хората, защото по-лесно могат да си намерят работа, няма места в детските градини, както и за българските деца. Няма и организиран модел от държавата“, смята съоснователят на фондация „За Доброто“ Надежда Рангелова.
Записаните украински деца в български училища за учебната 2022/2023 г. са 1 738.
Още с идването си в България, на следващия ден Ирина постъпва в хуманитарен център. Самата тя става доброволец, сега е координатор, изслушва историите на хората и им помага по пътя на интеграцията.
„В първия ден закарах дъщеря ми в Приднестровието, където живее баба ѝ. Аз самата се върнах обратно, защото в началото не знаех какво да правя, как да постъпя правилно. Някъде 27-28 февруари се записах се в група за помощ във „Фейсбук“, разказва Ксения Лисова.
Оттам се свързва с доброволци, които тогава правели курсове между пропускателните пунктове и Одеса. Уговарят се за 17 часа. Колата закъснява и става време за комендантския час.
„Така се случи, че от Одеса до пропускателния пункт на границата с Молдова ние пътувахме по черни пътища. Чувствах се като в някакъв сън или във филм. Разстоянието беше малко по-малко от 90 км. Ние се движехме по абсолютно пуст път. Нямаше никой, вече беше тъмно. Оказа се, че са затворили пропускателния пункт“, добавя Ксения.
Чрез роднини намира къде да остане в близко село за една нощ. Намира превоз до друг пункт, преминава в Приднестровието и се среща с дъщеря си. Заедно се отправят към Кишинев.
„Дадох идеята на Соня да напише пост, за да видим кой какво ще ни посъветва и ѝ казах, че ние тук повече не можем да останем, защото това е територия под контрола на Русия. Започнахме да си пишем с много хора, един от тях беше Дани, синът на семейството, което ни приюти“, добавя украинката.
С помощта на доброволци през Румъния пристигат в България. Ксения получава и статут на временна закрила, който ѝ дава право да остане в страната, да работи, да се осигурява. Така освен частните поръчки като дизайнер, си намира и редовна работа в Пловдив като шивач.
„Когато започна войната, майка ми ме изпрати при баба ми, мина половин ден и вече бяхме на пропускателния пункт между Молдова и Украйна. Докато чакахме се оказа, че моят паспорт е изтекъл два дни преди да започне войната. Не искаха да ме пуснат. Беше огромен стрес за мен, но още по-голям за майка ми. В крайна сметка, майка ми успя да стигне до началника на пропускателния пункт и той ни пусна“, разказва Соня Паненко.
Приета е с пълно отличие в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, рисува и в арт студио.
Ксения разказва, че няма никакви мисли за бъдещето.
„У хората остават белезите, те все още преживяват травмата, все още се опитват да разберат как ще бъде животът оттук нататък. Първите дни аз и колегите ми работехме 24/7. Никога не съм очаквала, че в Киев ще работя в бомбоубежище. Една сутрин имаш нормална офис среда и на следващия ден всички, цялото ти семейство са в бомбоубежище. Не виждаш лесен изход и това не е само моята история. Това е историята на 7 милиона украински деца. Войната е все още в тях дори и за тези, които напуснаха Украйна, тези в България, Полша, Румъния, войната е все още с тях“, разказва Нина Сорокопуд.
Кой би предположил, че един учител по история може да бъде в основата на производство на фотографски машини? Е, всичко се променя за миг, както разказват нашите герои от Украйна.
„Дойдохме от Украйна през много страни – Русия, Грузия, Турция и така пристигнахме в България от Украйна, Запорожка област, Мелитополски район от българско село, ние сме етнически българи. Решихме да дойдем в България, защото при нас е много тежко“, казва Николай Ромалийский.
След почти година война Русия контролира около 20% от територията на Украйна или това са почти изцяло Луганска и Донецка области, както и части от Запорожка, Николаевска и Херсонска. Така заради частичната руска окупация в Запорожка област, Николай успява да напусне страната, въпреки забраната за мъже между 18 и 60 години да излизат от границите ѝ.
„Аз дойдох с брат ми и още няколко познати. Преди това дойде жена ми, но и синът ми живее тук в България от много години. В Украйна аз работя като учител по история в моето село, завърших специалност история и по нея работих 30 години“, добавя Николай.
Пристигат в България през октомври и започнахме да търсим работа.
Бихте ли се върнали в Украйна?
Много време трябва да мине и всичко да се уреди, защото там много хора се махнаха, разбити са сгради, всичко е разрушено. Когато това се възстанови и тогава ще видим. Както синът ми казва – трябва да живееш един ден, днес добре и утре ще бъде по-добре.
„Вече има работодатели на по 25-30 години, които не са изучавали руски и там го има проблемът. Има частни случи, при които професионалният им опит, образователният им ценз няма как да бъде приложен на местата, където се намират в момента. Той в много случаи не отговаря на работата, която искат да започнат. Търси се решение за това. Хубаво е в рамките на 2-3 месеца да се даде възможност на украинските граждани да се адаптират към нашето общество“, заявява говорителят на Националния оперативен щаб и заместник-председател на ДАБ при МС Димитър Киров.
Преди дни срокът за временната закрила у нас се удължи с още една година.
„Искаме всичко да е наред, да се свърши това и Украйна да си остане Украйна“, казва Николай Ромалийский.
„Хората да изпитват по-малко ненавист едни към други, защото в нашите времена от всички страни хората се ненавиждат. Даже за това мнение, което изказвам, мен могат да ме намразят, защото аз не пропагандирам тази ненавист от украинци към руснаци, от руснаци към украинци. Има и много хора, които ненавиждат останалите просто, защото са се родили не на точното място“, смята Соня.
От началото на войната в Украйна до 29 януари тази година по данни на ООН цивилните жертви са почти 19 000. Убити са над 7100 души, от тях 438 са деца. Ранените надвишават 11 500. По данни на ООН действителните цифри са значително по-високи.
-
bTV Репортерите 3 мин.bTV Репортерите: Какво се случва с бежанците от Украйна у нас? -
Тази сутрин 2 мин.В bTV Репортерите: Историята на бежанците от Украйна, намерили нов живот у нас -
България 2 мин.Без храна за украинските бежанци в местата за настаняване -
България 1 мин.Удължават програмата за бежанците от Украйна
-
bTV Репортерите 3 мин.bTV Репортерите: Какво се случва с бежанците от Украйна у нас? -
Тази сутрин 2 мин.В bTV Репортерите: Историята на бежанците от Украйна, намерили нов живот у нас -
България 2 мин.Без храна за украинските бежанци в местата за настаняване -
България 1 мин.Удължават програмата за бежанците от Украйна
