bTV Репортерите: Дивата природа на фокус

Туризмът сред дивата природа е индустрия за 250 милиарда долара годишно. Но тези печалби си имат цена. Животните, с които туристите си правят селфита, яздят и разглеждат отблизо, често са откраднати от природата, а семействата им - убити. След това прекарват остатъка от живота си зад решетките в зоологически градини и увеселителни паркове или се използват за развлекателни цели.

Зад решетките

В последните четири години Аарон Гекоски обикаля света, за да разкрие как туризмът осакатява дивата природа. Заснема потресаващи гледки - от орангутаните боксьори в Тайланд до пътуващите циркове с делфини в Индонезия.

„Започнах да работя като фотожурналист по околната среда и да правя филми преди около 13 години. Първоначалната ми цел беше да документирам красотата на природата. Пътувах много и осъзнах, че накъдето и да се обърна животните бяха експлоатирани и заплашени от изчезване. Начинът, по който искам да достигна до хората, да образовам, е да не им се натрапвам твърде много. Истинското предизвикателство за фотографите на дивата природа е да не правят снимки, които да са прекалено драматични или брутални. Защото в тези случаи хората престават да слушат, не ги приемат. И това е една постоянна битка. Това, което искам да направя, е да накарам хората да се замислят. Да размислят дали да посетят някой зоопарк, или да консумират дадено животно“, казва Аарон Гекоски, фотограф.

Той е попадал в различни ситуации.

„Но най-опасните ги създават хората, а не животните. Получавал съм заплахи за живота, преследвали са ме, доста опасна работа. Това, което те кара да продължаваш, е да видиш промяната. Тя може да не е голяма. Може да е просто някой да си каже: "О, заради твоята работа, спрях да консумирам палмово масло" или "Аз вече не бих отишъл в зоопарк". Може и да са по-големи промени като например правителствена намеса за опазване на дивата природа“, споделя фотографът.

Според него зрителният контакт е много важен, защото помага на публиката да почувства емпатия.

„Аз искам хората не само да видят животното, а да се почувстват като него“, казва Гекокси.

Очи в очи

Датският зоолог и фотограф Могенс Троле пътува до джунглите на Габон, Уганда, Борнео, Сулавеси, Виетнам и Индия, до планините на Етиопия, Япония и Китай, за да направи портрети на някои от най-харизматичните примати в света в тяхното естествено местообитание.

„Снимах диви животни много години и преди седем години за първи път заснех маймуна. Това ме промени напълно, защото осъзнах, че маймуните имат всички тези изражения на лицето, които другите животни нямат. И много приличат на нас. И аз бях запленен от това да правя портрети на тези примати, като се фокусирам специално върху очите им, лицата им и тази връзка, която имат с нас. Последните седем години заснех 10 различни вида маймуни навсякъде в Африка и Азия. Имам снимка на черен качулат макак от Сулавеси, малък остров в Индонезия. Той е Алфа мъжкарят в групата от повече от 17 маймуни, които следвах. Заснех го много пъти и той винаги имаше това твърдо изражение, напомнящо ми на крал войн. Това е още нещо интересно в работата с маймуни - всяка от тях си е отделна личност с характерни чувства.  Обикновено животните не обичат да те гледат в очите, не обичат зрителния контакт, защото е някакъв вид заплаха или доминация, но макакът ще те погледне право в очите и всъщност ще се усмихне. Показва си зъбите, но не като заплаха, а просто се усмихва, за да даде знак, че е приятелски настроен. Това е много специално - да имаш такъв контакт“, разказва Могенс Троле.

„Това е снежна маймуна от Япония. Тя е майка през зимата. Прегърнала е малкото си, притиснато в нея, за да се топли. Показвам само главата й - очите й са широко отворени, гледа по този силен начин, за да ти каже да не закачаш бебето й. Това са очи на една отдадена майка. Големият нос на дългоносата маймуна служи за много неща. Мъжките, които имат най-много женски, са обикновено тези с най-големите носове. Това е символ на мъжественост. Работи и като високоговорител, засилва звуците на мъжките. Има и функция при изражението на лицето - ако мъжки е раздразнен от друга маймуна, той насочва носа си към нея. Не е като оръжие, но е символ на сила. За една от снимките маймуната стоя пред мен половин час, а аз направих повече от 600 кадъра. Всички те са диви животни, снимам ги в дивата природа, разхождат се свободно. Трябва да намеря маймуни, които да ми позволят да седна близо до тях. След това почвам да ги снимам, докато не запечатам тези малки, почти доловими различни изражения. Не е като да ги сложа да седнат и да започнат да ми позират, както искам аз. Те правят каквото си решат. Но аз продължавам да снимам, докато не хвана тези специални, магични моменти“, споделя още Троле.

Запознайте се с Боб

Магия се случва и на остров Кюрасао. Боб се наслаждава на закуски с хайвер, потапяне в собствен басейн със солена вода и масажи на краката на плажа.

Холандският фотограф Джаспър Доест създава визуални истории, които изследват връзката между хората и природата през очите на фламингото Боб.

„Да, Боб е фламинго от Карибите. Живее на малкия остров Кюрасао, северно от Венецуела. Там е роден баща ми и все още живее част от семейството ми. Бях на гости на братовчедка ми, тя е ветеринар на острова и току-що беше спасила това фламинго. По време на процеса на възстановяване тя видя, че фламингото няма да може да бъде пуснато обратно в дивата природа. И му даде шанс, взе го при себе си. Направи го част от семейството и посланик на благотворителна организация, която обучава деца да пазят природата“, разказва фотографът Джаспър Доест.

„Децата се свързват с него веднага щом влезе в класната стая. Представете си да сте на 5 години и изведнъж едно високо фламинго влиза в стаята. Това създава връзка, създава спомени. По време на уроците братовчедка ми не говори общо за фламингото, а свързва всичко с Боб. Опазването на природата не е за фламингото въобще, а конкретно за Боб и неговото семейство. Когато свързват всичко с Боб, децата започват да се грижат много повече за околната среда, защото вече го познават и той е като част от семействата им. Те научават за замърсяването с пластмаса, научават как да се държат около диви животни“, добавя той.

Доест е направил около 1000 снимки на фламингото.

„Но за мен това е един недовършен проект, защото там е моето семейство, Боб е част от него и нямам търпение да се върна отново и да продължа да го снимам. Боб обича да плува. Когато започнах този проект, не знаех, че фламингото може да плува. Но те го правят. И изглеждат като надуваема играчка, движат се нагоре-надолу във водата. Когато Боб плува, аз плувам заедно с него и това е любимата ми дейност. Толкова е хубаво да си във водата с него и да видиш как се наслаждава на живота“, разказва още фотографът.

Средиземноморска планета

Лоран Балеста и неговите спътници се гмуркат в дълбините на Средиземно море, без да се връщат на повърхността в продължение на 28 дни. Там долу, където малцина водолази се осмеляват да стигнат, откриват буйни оазиси, избегнали унищожението и изчезването. За някои видове това са последните убежища под силния натиск на околната среда. Запечатват портретите на едни неизвестни оцелели и пейзажите на техните застрашени местообитания. Наричат новия свят, който откриват – Средиземноморската планета.

„Моите експедиции винаги имат за цел да разкрият загадките на морето, като използват научните познания, предизвикателството на гмуркането и да направят снимки на нови представители на дивата природа. Специфичните техники на професионалните гмуркачи не бяха използвани за проучвания, за опазване на природата, за снимки. Това беше моя мечта. Отне ни две години за техническа подготовка, но успяхме. Прекарах последните 20 години в дълбоководно гмуркане, като броях всяка минута на дъното, защото не можеш да стоиш повече от половин час. И изведнъж се оказа, че мога да стоя цял ден", разкрива фотографът.

„Бяхме 28 дни в специална камера. Излизахме всеки ден, докато можем да издържим на студа. Понякога по шест часа на ден, понякога само три. Осъзнахме, че само през тези 28 дни аз и приятелите ми сме прекарали повече време на дъното, отколкото в последните 10 години.  Разбира се, донесох много снимки, каквито не можех да си представя да заснема преди. Предизвикателството е да устоиш да бъдеш в това малко затворено пространство. Но знаехме защо го правим“, споделя Лоран Балеста.

„Всеки ден, когато излизах от капсулата, се връщах с нов вид или цяла екосистема, които никога не са били заснемани. А бяхме само около Френската Ривиера. Място, за което се предполагаше, че е много добре проучено. И всеки ден се връщах с тези невиждани снимки. Беше и болезнено, но сме готови да го направим отново.  Разбира се, виждаш и много отпадъци. Но е лесно да се фокусираш върху това. Много по-трудно е да покажеш, че не е само замърсяването. Има места, които все още са девствени, непокътнати и запазени и е много по-голямо предизвикателство да бъдат заснети“, добави тя.

Ноевият ковчег от снимки

Фотографът на „Нешънъл Джиографик" Джоел Сарторе е човек с мисия: да снима всички животински видове, заплашени от изчезване в света, които се отглеждат в резервати и зоологически градини. След 15 години той е изминал половината път с над 12 000 документирани животни.

„Намираме се в Ноевия ковчег от снимки. Тук има много животни и звуците, които те издават. Целта е да покажем на хората как изглежда природата, за да бъдат вдъхновени да я пазят“, казва Джоел Сарторе.

Джоел пътува по света, за да улови в кадрите си същества, които малцина са виждали. Сред тях най-отровните, цветни, странни или просто красиви на земята.

„Любимият ми вид е винаги следващият. Грижа ме е за всички от тях. И винаги съм развълнуван за следващия вид, който ще снимам. Ако имаме голям тигър, който влиза в стаята за снимки, ще отнеме повече време, може би 15 или 20 минути, ако животното се чувства добре, но за повечето са нужни 5 минути. Няма разлика в размерите. Можем да направим всички животни в един и същи размер. Тъй като ги снимаме в зоологически градини и резервати, ако е малко животно, като птица или пеперуда, то идва в кутия, правим снимките вътре. Ако е голямо животно като тигър, зоопаркът боядисва стаята и го и вкарва в тази черна или бяла стая. Хората започват да се замислят, че ако харесват насекомите, не трябва да слагат отрова в земята и да убиват бръмбарите. Ако обичаш жаби, ако обичаш рибите, не слагай отрова в градината, защото тя ще стигне до водата и ще убие жабите и рибата. Ще навреди и на нас - ние я пием, пием тази замърсена вода“, обясни фотографът.

При липса на спешни мерки за опазване на дивата природа, хората, които я виждат всеки ден на фокус, призовават - всичко е в нашите ръце.

„Бъдещето на дивата природа е мрачно. Иска ми се да има надежда, но животните се консумират, експлоатират, използват за забавление докато не бъдат заплашени от изчезване. Ако не направим повече общо и по отделно, няма да можем да виждаме орангутани в дивата природа, няма да можем да видим лъв - а това е наследство, което трябва да оставим на децата си“, казва Аарон Гекоски.
 
„Надявам се, че с моите снимки ще накарам повече хора да разберат колко невероятни са тези животни и да ги изгубим би било голям срам“, смята Могенс Троле.

„Ще бъде само наша вина, ако не спрем да унищожаваме горите, океаните и всичко останало. Като спасяваме животните, ние спасяваме и себе си“, казва Джоел Сарторе.

„Докато има живот, има надежда. Моята история го доказва. Начинанията, водени от любов и емпатия могат да имат голямо влияние върху света около нас. За мен бъдещето е светло, но трябва да положим много усилия, за да си го осигурим“, обясни Джаспър Доест.