Майката на 12-годишния Кай е от Канада. Норвежките социални служби и полицаи залавят детето в снега, докато то се опитва да избяга от тях. Кай е взет, защото родителите му искали той да се обучава вкъщи, докато намерят ново училище за него. Служителите от Закрила на детето преценили, че това ще затрудни социализацията на Кай. Извеждат го в приемно семейство.

bTV Репортерите: Децата на Норвегия (Част I)

Моника е норвежка и самотна майка. Видео документира края на нейна среща с Амира - едно от петте й деца, взети от социалните и дадени в приемни семейства, защото преценили, че тя не може да се грижи за децата си.

Рут и Марио са норвежка и румънец. Репортаж на БиБиСи разказва за тяхната раздяла с четирите им деца и малкото им бебе. Полиция и социални ги взимат заради сигнал, че се случва родителите да пляскат някое от децата, ако направи нещо лошо.

Разследване на bTV: Защо отнемат българчета от семействата им в Норвегия?

Анна още не е навършила и 1 година. По преценка на социалните, пак с полиция, е взета от майка й. Под видеоклипа, публикуван в интернет не са описани причините за разделянето на бебето от майка му.

Вероятността дете да бъде изведено от семейството му е 4 пъти по-висока, когато майка му е чужденка. Изчислението е на норвежки журналисти, цитирано от БиБиСи. В тази статистика попада и 22-годишната Полина Фрьомър.

„Баща ми е норвежец, а майка ми рускиня. Израснала съм в Санкт Петербург. През последните две години живея в Норвегия. Социалните дойдоха половин час след като ме изписаха от болницата. Защото в родилното им се сторило, че съм в депресия, че не държа бебето си толкова често, както на тях им се иска. И аз им обясних, че съм млада майка. Все още ме е страх, бебето е малко, болеше ме гърбът. Нашето дете за първи път го взеха, когато беше на два месеца”, сподели тя.

Снимка: btvnovinite.bg

Социалните настоявали младата майка и бащата турчин да се преместят в така наречения семеен дом. Там с тях работили психолози. Бащата обаче влизал в конфликти със социалните и те настояли той да престане да бъде част от живота на новороденото, разказва ни Полина. Всяка среща между баща и син след това се разглеждала като заплаха за детето. 

Снимка: btvnovinite.bg
 

„Върнах се у дома през септември миналата година. Започнах да ходя на училище, детето ми започна да посещава детска градина. Условията там са много добри, всичко беше прекрасно. На 30 декември, в навечерието на Нова година отново взеха сина ми. В този момент той беше с баща му. Сътрудниците на Барневерн бяха решили, че баща му се е опитал да го отвлече и до ден днешен детето ми се намира при приемни родители. В продължение на четири месеца загубихме три дела. Налага се да изчакам още три месеца до следващото решение на съда. По настояване на Барневерн аз се разведох с мъжа ми и той вече не живее тук. Опитва да се бори за сина ни от Турция. За социалните мъжът ми е много агресивен, а аз обратното – неемоционална. Не се усмихвам, не мога да изразявам чувствата си. Пред съда Барневерн защитиха версията, че в детството ми се е случило нещо, което аз сега се опитвам да пренеса върху сина ми. Тоест невъзможно е да докажат какво точно се е случило, но така  са решили. На 22 години ми се налага да ходя по лекари да си вадя справки, че съм психически здрав човек. Минах през трима психолози и нито един от тях не ми постави диагноза „депресия”. Но щом служител на Барневерн е казал, че имам депресия,  значи е така. Те записват всичко в документите. Единственото обаче е, че ти не знаеш какво точно пише в тези документи. В един момент чуваш в съда, че ти не разговаряш с детето си. Ти издаваш звуци. А че тези звуци са руски или турски думи, Барневерн не се интересуват от това. Не говориш на норвежки, значи това са звуци”, коментира Полина.

Снимка: btvnovinite.bg

Норвежкият език не е застраховка срещу възможността социалните от службата за закрила на детето - Барневерн, да се намесят в живота на семейството.

Петте дъщери и сина на Моника Петров винаги са живели само с майка си. И норвежката служба за закрила на децата винаги ги е наблюдавала.

Снимка: btvnovinite.bg

„Всичко започна, когато бащата на най-големите ми деца се ожени за втори път и срещу него повдигнаха обвинение за малтретиране и семейно насилие. И така 14-15 години Закрила на детето следяха и нашето семейство, но никога така и не намериха никаква причина да се намесят”, посочи Моника.

Ексклузивно по bTV: Разказ на майка от Норвегия, напуснала страната с 6-те си деца

През 2015 година социалните констатират, че Моника не може да се грижи за себе си и й отнемат децата. „Три от децата ми бяха тогава на училище, с останалите бяхме вкъщи. Разбрах, че социалните идват, защото кучето, което иначе е добро, страшно много се озлоби и започна да лае. Тогава видях, че цялата къща е обградена с полиция. Когато влязоха в дома ми, разделиха децата в различни стаи. Всички деца започнаха да плачат. Същевременно полицаи отиват и в училището, където са останалите ми деца и ги взимат от там. Вкъщи децата бяха шокирани, но аз вътрешно си казах, че трябва да запазя спокойствие, за да не ги травматизирам допълнително от това, че и аз изпадам в истерия. Но им казах на социалните, че няма да изведа децата навън и да ги настаня в колата. И няма и да ги облека. Така че бяха взети дори без обувки. Откарани по този насилствен начин от дома ни и настанени в различни приемни семейства”, спомня си майката.

„Аз нямах никаква възможност да обясня на децата какво се случва, но по-големият проблем е, че след като ги отнемат от мен, също никой не им обяснява нищо. И дори една от дъщерите ми ме попита: Мамо, защо си ни продала?! Защото когато такова нещо се случва с децата – потвърди го и психологът след това, в детето започва да работи чувство за вина и детето не мисли дали майката и бащата са направили нещо грешно, а мисли, че самото дете е виновно и то е причината това да се случва”, добави Моника.

По данни от 2014 г., публикувани в сайта на службата за закрила на децата, в 75% от случаите, когато е приложена мярка за извеждане на детето от дома му, майката е от Норвегия. Следват семейства, в които майките произхождат от държави в Азия и Африка, а в 4% от случаите засегнатите са от Източна Европа.

Снимка: btvnovinite.bg

„Това, което ми направи впечатление, че много от западните посланички бяха изумени. Те не знаеха. Те не бяха чували”, коментира посланикът ни в Осло Румяна Митрева.

Посланикът ни в Норвегия: Нямаме повече достъп до информация от медиите

Освен с казусите на наши сънародници, за които bTV разказа, българската дипломатическа мисия в Осло работи по още 10 отворени случая. В три от тях деца и родители са разделени едни от други. Българско дете е било местено в редица приемни семейства в Норвегия. Детето живеело постоянно в България при майка си, но докато гостувало при баща си норвежец, властите го арестували с обвинение за престъпна дейност. Детето остава при втората жена на баща си и социалните го взимат.

„Майката звънеше тук и звънеше всеки ден. Една обикновена женица. Която ако ви кажа каква фраза чух, обърна ми се сърцето. Тя казва: „аз може да съм проста и да гледам крави, но си искам детето”, добави посланикът.

В крайна сметка посолството ни успява да влезе в контакт със социалните, предоставя документи, че детето е български гражданин, нашата служба за закрила на детето изготвя доклад, че майка му е в състояние да се грижи за него и след няколко месеца то се връща вкъщи. „Но нямаше съдебно решение. Когато излезе съдебно решение, става много страшно”, категорична е Митрева.

Тъкмо срещу съдебно решение е изправена друга българска майка, за която вече ви разказахме. Цветелина Уланд няма право да вижда двете си деца до края на тази година. А в следващите две години ще прекара с тях по-малко от 48 часа, и то под наблюдение.

С надежда да види децата си: Цветелина Уланд тръгна към Норвегия

10-годишният Андреас и 11-годишната Селина ще живеят разделени един от друг в две различни приемни семейства на 200 км едно от друго.  

Социалната служба в Норвегия пред bTV: Правим всичко възможно децата да бъдат поставени в най-добрата среда

„Когато става дума за братя и сестри, те биват изпращани в едно и също семейство или институция. Но когато те са две, три или повече деца, тогава може да е проблем да се намери такъв приемен дом, в който да бъдат изпратени всички заедно, тъй като често пъти такива деца са имали сериозни проблеми в семейството и се нуждаят от изключителни грижи”, посочи Кристин Стейнрем, служител в Директората за децата, младежите и семейството.

Снимка: btvnovinite.bg

Многодетната майка Моника разказва, че след като са взети, петте й деца са били разделени в три приемни семейства. Въпреки че международните стандарти за защита интересите на децата изискват братя и сестри да не бъдат разделяни.

„Обикновено когато децата са настанени в чужди домове, в рамките на месец постепенно се успокояват, защото новите хора, които ги заобикалят, всъщност са единствените, с които могат да контактуват. При Амира обаче не стана така. И се оказа, че ситуацията в приемното семейство въобще не е нормална и родителите са двама души, които посред нощ се събличат чисто голи и танцуват, пият и така нататък. Имало е кръв по матраците. Изобщо една ужасна ситуация”, казва Моника.

Стейнрем обясни, че имат преди всичко принципни условия да бъдат избрани приемни семейства. „Те трябва да представят досие за чисто съдебно минало, трябва да имат добри финансови възможности, да имат стабилна семейна ситуация и добро здраве. Освен тези общи изисквания има и индивидуални изисквания, които се съобразяват във всеки един случай дали съответното семейство може да даде нужните грижи на конкретното дете. Практиката е да се извършват инспекции в приемните домове поне 4 пъти годишно”, каза още представителят на Барневерн.

Моника завежда дело срещу норвежката служба за закрила на детето. И го печели. Доказва пред съда, че е в състояние да се грижи за децата си. И всички се връщат у дома. „Когато социалните ми отнеха петте деца, те изведоха от вкъщи пет щастливи и здрави деца, а ми върнаха пет разбити деца с разрушена психика. Това е преживяване, което ще си спомнят цял живот. Първото нещо, което направихме, когато те се прибраха вкъщи, беше да легнем на земята, да допрем главите си една до друга и да си направим снимка заедно", разказа майка им.

Фрапиращи случаи на отнети от родителите им деца предизвикват обществено недоволство и протести срещу Барневерн не само вътре в страната, но и по света.

Снимка: btvnovinite.bg

170 специалисти – психолози, адвокати, съдии са се подписали под писмо, с което искат реформа на системата за закрила на детето. 

„Много често има заключения на техните психолози и експерти, които са бомбастични, но се базират на прекалено слаба основа, прекалено малко срещи и слабо запознаване. Има напоследък в норвежките медии редица материали и дискусия точно във връзка с детската служба и тъкмо с ролята на експертите, които работят за тях. И се поставя акцент върху това, че тези експерти са с много разнообразно ниво и качество", обясни адвокатът Катерина Лунде.

Снимка: btvnovinite.bg

Решенията на социалните служители и експертите имат тежестта на присъди в живота на родителите, лишени от децата си.

„Детето ми няма две години. Не съм го виждала повече от два месеца. Когато го видях за последно, той не ме позна, защото е мъничък и не ми дават възможност да го виждам. Според съдебното решение мога да го виждам три пъти в годината. Имаме по два часа. Първият го губим само, за да си спомни коя съм, а следващия час той бяга ту към мен, ту към приемните си родители. Действително те са добри хора, млади. Също имат дете. Последният път, когато го видях, беше болен, с хрема. Сигнализирах за това, но ми написаха, че детето се храни добре, спи нормално, значи всичко е наред. Но и докато беше при мен той спеше добре, хранеше се нормално. От детската градина потвърдиха, че се грижа добре за него. Стана ясно в съда, че за половин година от Барневерн не са позвънили нито веднъж в детската градина и не се поинтересували какво мислят там за грижата ми за детето. В Норвегия просто се отрича биологическият принцип: Това че си майка не означава нищо”, каза Полина.

Снимка: btvnovinite.bg

По същия се е чувствала и Емилия Арсенян, биологичната майка на Миран. Вече 6 години синът й живее в приемно семейство. А държавата и новите родители решават вместо нея. „Детето не било спокойно. То легнало на земята и плачело. Те му дали успокоително. Как може? Ти без моето разрешение да му дадеш успокоително. Отивам в един момент в Норвегия и гледам, че са ми оперирали на детето ушите. Представяте ли си, без да питат, ужас”, коментира Емилия Арсенян.

„Ако се прецени, че ушите на детето стърчат и това ще го загрозява и естетиката го изисква и му се полага, защото държавата се грижи за него”, посочи посланик Митрева.

Не е ясен точният брой на българчетата, които са обект на проверки от социалните или са изведени от семействата им. В посолството ни научават, само ако родителите се свържат с тях.

„Това, което посолството може да направи, е да окаже консулско съдействие, да предостави документи, да даде съвети на база натрупан опит и познания за страната. Много пари отпуска Норвегия на България”, добави посланикът.

Детската учителка Магдалена Клаппе е убедена, че службата за закрила на децата е полезна и помага, а не руши семейства.

„Много родители, които познавам лично, са получили помощ и подкрепа, в моменти, в които са били уязвими, в моменти, в които са били на ръба, семейството им да се разпадне. И смятам, че по-скоро случаите, за които говорим са изключение, а не правило. Норвежците се грижат за децата си. Норвежката система пази децата. И мисля, че е време преди да гледаме останалите, да погледнем към себе си. Да видим как стоят тези неща в България”, каза тя.

Как стоят нещата в България сега разбира Моника. Тя и децата й идват в България с новия й съпруг – Ангел. Моника забременява за седми път. Следват серия от събирания и раздели между българина и норвежката му съпруга. А семейните скандалите и насилието вкъщи са част от ежедневието на децата.

„И когато се намесиха всъщност българските социални власти, най-странното беше, че идват и казват, че жилището е много добро, има достатъчно стаи, има ток, добре обзаведено. Няма никакъв проблем. Децата имат добри условия за живот”, сподели Моника. 

Допреди дни Моника вярваше, че бъдещето на децата й е в България. Но не чувства подкрепа от българските власти и е готова да рискува и да се върне в Норвегия, където службата за закрила на детето отново ще влезе в нейния и в живота на децата. А това може да е фатално, категорична е Полина:

Синът й вече казва „мамо” на друга жена и на Полина й се налага да се прави, че не го чува и че не я боли. „Но болката е силна. И няма как – настъпва неловка ситуация между мен и тази жена. И когато той казва на друг мъж „тате”, бившият ми съпруг се опитва да не се разплаче. Защото това е безумна болка. Аз не мога нищо да направя. Той тепърва се учи да разговаря. Учи норвежки. Даже вече не го разбирам, но никой не ми помага. Наблюдателите просто седят и гледат отстрани. А аз мога само да правя догадки какво иска да ми каже. Следващите 18 години трябва да живея и да се боря за детето си. Защото един ден, когато порасне ще каже „Защо не дойде да ме вземеш, мамо?! Защо ме даде на други хора?! Не искам да те виждам вече! Какво ще му кажа тогава", категорична е тя.

Полина продължава да защитава в норвежкия съд правото си да бъде майка. Цветелина също. Емилия Арсенян съди Норвегия в Страсбург. Над 20 хиляди норвежци и чужди граждани са се обединили и събират подписи и средства, за да заведат дело срещу Норвегия в съда по престъпленията срещу човечеството в Хага.