1 Януари 2021 година. Четири години и половина след референдума, Брекзит вече е факт.
Близо 230 000 българи ще продължат да живеят на Острова, но всеки от тях ще трябва да се приспособи към новата реалност.
„В зависимост от това какъв тип герои играеш, тъй като в този свят също има много богове и много различни същества, можеш да кажеш, че зарът е ръката на Бога, която ти помага или те бута назад. Зарът е съдбата, върху която ти нямаш никакъв контрол, а е това, което е. И трябва да си избереш, смята Стоил Монев.
Лукас, Христо, Мартин, Стоил и Николай са превърнали страстта си към ролевите игри в бизнес идея и успешно я реализират заедно, докато играят. Те обаче са изправени пред много неясноти, които Брекзит носи.
„За мен лично Брекзит би отнел от много свободи, които съм имал аз и съм израснал с тях. Би поставил много бариери пред мен, които според мен са ненужни. И също така прави едно разграничение между хората, което води само до негативност. Реално, според мен - няма нужда от тези неща и само усложняват моя живот“, коментира Лукас Илиев.
„Всеки от нас има семейство, което оставя в България, защото ние сме от България, ние си обичаме държавата. И това семейство, за да може да дойде да ни види, оттук нататък не е просто един билет, който ние можем да изработим за една седмица, за да го купим на баба си, леля си, чичо си, сестра си, у братовчед си… Няма значение… Приятел. Оттук нататък е една безкрайна бюрокрация, едно безкрайно въртене като пумпал. Защо? Както каза Лукас, както каза Мартин – заради разделение, а не заради това да се събираме заедно. Изключително разочарован съм, не го очаквах. Но това е, защото политиците в Англия са клонирани от акули“, казва Стоил Монев.
Приятели са от детството си, но животът ги пръсва в Англия, Шотландия, Франция. Събират се отново в една жълта английска къща, която дава и името на компанията им "Жълтата лудница", "Yellow Madhouse".
"Дяволският мост" - е името на играта, в която са преплетени българските и славянски богове и митични персонажи, героите от приказките и легендите, с които са израснали в Пловдив.
„Значи, относно бизнес гледна точка има много несигурност. Има изключително много несигурност, тъй като сме много млада компания, която тъкмо започва да се развива, има много моменти, до които не сме достигнали, така че да можем да ги изживеем и да видим какви ще са последиците. Ще има промени в законите за внос и износ, ще има промени със законите относно наемане на работна ръка от Европа. Тъй като имаме много приятели, които са адски талантливи, адски много искаме да работим с тях, обаче ще трябва да работим по различен начин с тях“, споделя Лукас Илиев.
Обединеното кралство е сред важните търговски партньори на България. Ролята на Великобртиания във външната търговия на страната ни е сравнима с тази на Холандия или Полша. Това, което България изнася за Обединеното кралство, са мебелите, следвани от лекарствените продукти ,машините, дрехите и ядките. От своя страна, вносът на България от Обединеното кралство е доминиран от машините, лекарствата и леките автомобили. На острова има десетки магазини, които предлагат само български продукти. В Лондон са повече от 30.
Maрияна работи в един от най-големите складове на едро за български стоки, който е в Западен Лондон. В него може да намерите всичко, за което се сетите, от смилянски боб, до пръстения гювеч, с който да го сготвите.
„Съпругът ми работи на едно от най-големите пристанища тук в Англия, където ежедневно пристигаха много хора и се разтоварваха, съответно, пристигаха със стока и се извозваха из цяла Англия. В момента, в който се заговори за този Brexit – повече от година, изведнъж при тях започна да секва работата. Говорим за едно от най-големите пристанища в Англия. Много хора – както българи, така и чужденци, напуснаха, защото или нямат документи, или просто ще трябва с виза да работят тук, което пак не е в интерес на англичаните, тъй като голяма част от работниците, които са по ферми и по-ниско заплатените работни места, всъщност са чужденците. И сега, когато си тръгнат чужденците, не знам как ще бъде положението, но това (по принцип) са моите наблюдения – в момента (специално) за Брекзита. Разбира се, че ще има и много други промени, които ще са в ущърб на Англия, по-скоро мисля, отколкото на Евросъюза.“, казва Марияна Панчева.
Споразумението след Брекзит гарантира свободното движение на хора, стоки и капитали, но въпреки него неяснотите остават. Сигурно е, че новите правила ще създадат повече бюрокрация по границата, което може да затрудни и работата в склада.
„Клиентите ни питат непрекъснато – не само за стоките – питаха за багаж, който се транспортира до България и обратно, и ние няма как да дадем информация за момента, защото и ние не знаем какво ще се случи. Чакаме, всъщност, да кажат по какъв начин ще се променят нещата“, каза Марияна Панчева.
Британските власти съобщиха, че за български граждани има няколко специални категории, които ще могат да кандидатстват за виза с приоритет: Квалифицирани работници от всякакъв вид, специално внимание се обръща на квалифицираните здравни работници, висококвалифицираните кадри и тези, определени като световен талант. Специални професии, предприемачи в сферата на иновациите и не на последно място - студентите.
„Брекзит е едно послание към хората, които не сме граждани на Великобритания. Едва ли не "Ами, не знаем дали вече сте добре дошли. Това е на първично, емоционално ниво. И си мисля, че, от гледна точка на движение на хора, стоки и капитали, няма да бъде положително. А в академичен план съм оптимист. Голям. Сега ще ви кажа защо. Надявам се, че сега студентите ще могат да получат някакво финансиране, стипендии по някакви допълнителни споразумения. Защото техните такси вече ще бъдат двойни, както знаете. Но, ето, например, студентите от Азия винаги са плащали двойни такси, винаги са кандидатствали за виза“, каза Йорданка Велкова.
Промените ще засегнат и програмата Еразъм, която много български студенти използваха, за да обменят опит с британски университети. Въпреки това двустранните договорености между университетите ще продължат.
„Спомням си много силно емоцията, която преживях първия път, когато написахме Брекзит на кирилица, на български. И имаше един студент, който каза "не, не искам да видя Брекзит, написано на кирилица". Хората, и въобще студентите, които са студенти по език, те не са много "за" напускането на Великобритания и не реагират положително“, смята Йорданка Велкова.
Йорданка е лектор по български език, литература и култура в University College London и гл. ас. д-р във Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". Пристига в Лондон през 2014 година, след като печели конкурс за лектори по български език, литература и култура на Министерството на образованието и науката.
„Студентите най-много ме вдъхновяват. Собствената ми любов към езика. Към литературата, много ме вдъхновяват към нашата култура. И когато срещу теб са така едни живи лица, които участват динамично в работата ти, в часа, е много вдъхновяващо. Интересът на студентите е най-вдъхновяващ. Най-добрия урок по вдъхновение е, когато виждам, че съм вдъхновила някого“, заяви Йорданка.
През 2018 година печели наградата на студентите на UCL за най-вдъхновяващ преподавател.
„Аз съм гражданин на България. За радост, ние можем да пътуваме навсякъде в Европа. И не само в Европа. Имаме доста облекчен визов режим. Но за хората, с които работя, ще им се отрази много. Това неминуемо рефлектира върху собственото ми настроение. Например, сега, ако решим с колеги събота и неделя да пътуваме някъде, както допреди пандемията и преди Брекзит това беше възможно, да решиш да отидеш, ей така спонтанно събота и неделя до Амстердам, например, сега вече не знаем дали това ще бъде толкова лесно.
Интересно е, че имам колежка, колега мой от университета, която е българка по майка, по баща е американка, расла е в Русия, след това заминава за Америка. Мъжът й е швейцарец и в момента тя ще кандидатства за българско гражданство, защото, както тя казва "не сме европейци вече", няма по никакъв начин паспорт, който да е валиден европейски, така да се каже. Има и такива случаи. Много ще е оптимистично, ако го обрисувам с най-красивите български думи. Защото за мен една от най-красивите български думи е думата "щастие", "щастлив", "бодрост", "виделина" и "песен". Не знам, не съм сигурна дали емоционалният контекст на хората, работният контекст, образователния и така нататък, ежедневието на хората след Брекзит ще се впише в тези думи, но хубаво е да бъдем оптимисти. Така ми се иска да бъдем“, смята още Йорданка.
