В Канада, между Торонто и Отава е разположена общината Северен Фронтенак. Бъкшот е малко градче в нея.
През 1877 година местните жители решават да сменят името му и започват да го наричат Плевна. Джери Лихти е кметът на общината днес. Разказва, че до смяната на името преди 146 години се стигнало, защото хората в града не харесали предишното – Бъкшот.
„Това, което знам, е, че в миналото е имало проблеми със старото име на града – Бъкшот. Канадската поща е поискала то да бъде променено. При промяна трябвало да се намери компромисен вариант и някой е предложил Плевна - заради отзвука от събитията в Плевен по онова време. На всички им е харесало и така градът е наречен по този начин“, обясни Джери Лихти, кмет на община Северен Фронтенак.
Днес в града живеят около 2 хиляди и 500 души. Повечето от тях се занимават със строителство и дърводобив. Тук е и семейната къща на Бетани Армстронг, правнучката на мъжа, който дал предложението канадското градче Бъкшот да носи името на българския град Плевен.
„Семейството ми живее в региона от 60-те години на XIX век. Прапрадядо ми Сам Бартънс се е настанил тук, когато са раздавали безплатно земя. Условието е било да построиш къща, да развиваш ферма и поддържаш съседните улици проходими. През 1903 г. се установява в този имот. Тогава селото се казвало Бъкшот. Той е бил човекът, които е предложил новото име, защото от пощата не харесвали тогавашното и помолили общността да предложи ново, но така и не успели да се разберат как да го прекръстят. Поставили им ултиматум – ако вие не си измислите име, ние ще ви го измислим“, обясни жителката на Плевна.
Сам Бартънс, прадядото на Бетани Армстронг, предлага Бъкшот да се прекръсти на Плевна заради сраженията, които се водят през 1877 година в България по време на Руско-турската освободителна война.
„Боевете при Плевен са най-дългите сражения по време на войната. Пет месеца са битките, като те са разделени на два етапа. Първо имаме три неуспешни щурма, три опита да се овладее градът с директна атака, а след неуспеха при щурмовете към Плевен при града пристига Едуард Тотлебен. Въпреки че неговата задача е да организира четвърти щурм, той променя идеята за боеве, преминава се към блокада. Така вторият етап на боевете за Плевен е всъщност организираната блокада, при която са прекъснати всички снабдителни линии за храна, медикаменти, съобщения- това изолира Осман паша в Плевен. Войските му започват да измират от глад, от болести и инфекции, което го принуждава и да направи опит да напусне Плевен - така е и победен“, посочи Богомил Стоев, музеен специалист в Панорама „Плевенска епопея 1877 година“.
Разказът за историческия обрат в освободителната война прекосява Атлантическия океан с дописките на кореспондентите на чуждестранните медии у нас.
„На 10 декември 1877 г. или денят, в който Плевен е освободен, Осман паша решава да ползва метрологичните условия - много мрачен, много тъмен и мъглив ден. Смята, че може да напусне Плевен незабелязано. Стигайки до река Вит, планът се променя. Водата е придошла и няма как да се премине директно, както първоначално смята Осман паша. Забавя се, тъй като трябва да раздели войската си и да премине през един мост, който е много малък и много тесен. Забелязан от патрули, пристигат руски и румънски войски. Започва сражение, при което Осман паша е ранен и капитулира“, допълни историкът.
Войната за свободата на България е ключова за цяла Европа. Тя променя геополитиката на Балкански полуостров, а светът следи хода на сраженията.
„И така прапрадядо ми казал – „Толкова прилича на битките от другата страна на океана, в Източна Европа, в Плевен, защо не го кръстим Плевна?“. Така го предложили в пощата, било прието и през 1877 г. Плевна приема това име“, обясни Бетани Армстронг, жител на Плевна.
Канадското градче Шипка се намира на 530 километра от столицата Отава. Сесилия Мюлер е родена там.
„Преди да се нарича Шипка, градчето се е казвало Слабтаун - град на трупи. Причината да се казва така е, че е било много залесен район - едно от последните градчета в окръга около град Стивън, в южен Хюрън, където се обработвал дървен материал и тъй като е имало много дърва, струпани покрай дъскорезниците, решили, че е подходящо име. Тогава е имало и други градове със сходно име, даже на около час оттук има град до Дъблин, който още се казва Слабтаун“, посочи Мюлер.
Местните взимат решението за смяната на името на града през 1878 година – година след боевете при Шипка в България.
„Това показва, че големите събития провокират хората независимо къде се намират на земята и независимо къде са се случили тези събития. Реакцията на тази местна канадска общност е била да кръсти селището, в което живее, на един старопланински връх, на който, доколкото те са получавали информация ,се е случило нещо наистина необичайно“, коментира д-р Чавдар Ангелов, директор на национален парк-музей „Шипка- Бузлуджа“.
Градчето Варна се появява в Канада през 1855 година. Предложението е на британеца Джозая Браун Сикорд. Той е бил началник на пощенския клон и произлизал от военно семейство. По това време вече се води Кримската война между Руската империя и съюзните сили на Османската империя, Франция и Британската империя.
Българският град Варна е избран за сборен пункт на главната база на съюзническите войски. В края на май 1854 година на тогавашното пристанище започнали да пристигат първите кораби с френски, английски и турски войски.
„Варна редовно присъствала в новините и хората много се интересували какво се е случвало в Крим. Когато пощенският началник Джозая Браун Сикорд трябвало да избере име на населеното място и решил да го кръсти Варна. Тогава имало само строящата се пощенска станция и школа за дърводобив. Само това е имало във Варна. След това от местната управа решили, че трябва да се построи селище и започнали да продават земя. Много домове и занятия във Варна са създадени за първи път през 1855 година“, обясни Уили Лори, жител на Варна.
Близо 8000 километра делят хората от градовете с еднакви имена. Ако историята ги е свързала, настоящето им дава възможност да се опознаят. Българската общност и консулството ни в Торонто разкриват историята, обичаите и вкусовете на България пред канадците от Плевна, Шипка и Варна.
„Учили сме ги на различни хора на право хоро, на по-сложни хора. На Нова година са идвали и сме ги учили да сурвакат. Даже сме ги учили и на български език да говорят и на тях много им харесва. Много харесват българската храна, особено лятото - умират за българските кюфтета, много им харесват“, обясни Мария Найденова, която живее в Канада.
