Как и защо инвестиционен проект за търговия с лекарства чрез автоматични машини, който в целостта си не съответства на здравните закони, първоначално получи „зелена светлина“ от правителството.

И как след медиен шум Министерският съвет се завъртя на 180 градуса и отмени решението си. „Зелената светлина“ стана „червена“. Поне засега.

През юли 2019 г. е учредено акционерното дружество „Пос фарма“. Още в същия месец  дружеството подава заявление в Агенцията за инвестиции за издаване на сертификат за приоритетен инвестиционен проект. Името на проекта е „Виртуален фармацевтичен център за контакти с клиенти“.

Снимка: btvnovinite.bg

Година по-късно дружеството  уведомява агенцията за промяна в инвестиционните си намерения - а именно -  увеличение на размера на инвестицията на 20 милиона лева и създаване на  50 нови работни места. Така се покриват изискванията на Закона за насърчаване на инвестициите и има предпоставка за издаване на сертификата.

„Това, което ми прави впечатление е, че не е в съответствие със законодателството и някак си върви тихомълком“, казва председателят на Български фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова-Сербезова.

Снимка: btvnovinite.bg

От документи на източници на bTV, се разбира, че проектът предвижда да се  купят 120 автоматични машини за продажба на лекарства,  които ще се разположат на различни точки в страната.

Снимка: btvnovinite.bg

А на терен на „София тех парк“ ще се изгради колцентър, в който ще работят фармацевти – от там те ще управляват дистанционно и в реално време машините и ще консултират пациентите, решили да купуват чрез тях.

„Категорично е незаконен, той противоречи на действащото законодателство към днешна дата“, коментира проф. Илко Гетов, преподавател във Фармацевтичен факултет на МУ – София.

Снимка: btvnovinite.bg

Според закона за лекарствата в хуманната медицина продажбата на лекарствени продукти чрез автомати е забранена. Като се допуска изключение за определени лекарства без рецепта, но автоматът за тях трябва да е собственост на аптека или дрогерия и да е разположен на нейната територия. Такъв автомат има например в столична аптека.

Законът регламентира и изискванията, на които трябва да отговаря едно лице, за да осъществява търговия на едро или на дребно с лекарства. Като търговията на дребно се извършва само в аптеки и дрогерии. Ако такива няма в населеното място, може лекарите да съхраняват и продават продукти след  разрешение от РЗИ.

Дружеството „Пос Фарма“, автор на инвестиционния проект, към настоящия момент няма издадено разрешение за търговия с лекарства – т.е. нито може да ги купува, нито да ги продава, нито да сключва договор със здравната каса.

„Всички дейности в нашата сфера са обект на разрешителен или лицензионен режим, това не е като да откриеш „лафка“ за вестници. Лекарствата не са обикновена стока. Ако вие си пуснете монетата и падне вафла, а вие сте поискали солети, нищо няма да ви стане .  Но ако случайно вместо лекарство, съдържащо парацетамол, ви падне аспирин и вие сте астматик - вие може да получите пристъп и да умрете пред апарата“, казва проф. Гетов.

Снимка: btvnovinite.bg

Агенцията за инвестициите придвижва към министерство на икономиката искането на дружеството да получи сертификат за приоритетен инвестиционен проект. Министърът на икономиката на свой ред изготвя проект на Меморандум за разбирателство между правителството и дружеството, на базата,  на който се издава такъв сертификат.

Изпраща документацията за съгласуване с останалите ведомства, преди да я внесе в Министерския съвет. Здравното министерство съгласуват, но с множество бележки,  в които посочват  противоречията със законодателството в сферата на лекарствата и риска част от дейностите по проекта да не се изпълнят.

Снимка: btvnovinite.bg

На журналистически въпрос дали е прочел становището на министъра на здравеопазването, преди да входира своето предложение към МС, министърът на икономиката Лъчезар Борисов казва, че „това е работа на експертите, очаквате ли един министър да влиза в най-дребния детайл“, но после добавя, че преди да се подпише, „разбира се, че ги е изчел“.

В документацията са допуснати и терминологични грешки, посочва здравното министерство. Термините „медикаменти“ и „фармацевтични продукти“ не съществуват в законодателството. Заради грешката не става ясно какво точно иска да продава инвеститорът през автоматите.

Снимка: btvnovinite.bg

От обобщена справка със становищата на всички министерства, с която bTV разполага, става ясно, че министерството на външните работи също е имало бележки – неговите са по повод на това, че инвеститорът възнамерява да поддържа база данни, касаещи здравния статус на хората.

„Изумен съм как може цялата централна администрация, министър-председателят с негова администрация, министрите с тяхната администрация да не видят това фрапантно нарушение на действащото законодателство, самото предложение е прието без никакво възражение от никой от тях, просто не мога да повярвам, че такова нещо може да се случи в Министерски съвет“, казва Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Снимка: btvnovinite.bg

Решението на Министерския съвет е взето на заседанието на 23 септември. Видно от стенограмата – без дебати се одобрява  проект на Меморандум за разбирателство между правителството и „Пос Фарма“ и  сформиране на  междуведомствена работна група, която да осигури институционална подкрепа при изпълнението на проекта за срока на издадения сертификат. Това решение и евентуалното подписване на меморандума би довело до „бърза административна писта“ и финансова помощ от държавата до 357 хиляди лева.

Снимка: btvnovinite.bg

„Може да има две обяснения – едното наивното, че никой не чете това, което гласува, което обаче е страшно от друга гледна точка, защото утре може да се гласува подкрепа за фирма, която внася кокаин или хероин. Търговията с тях също е забранена, както е забранена и тази на лекарства с автомати. Другото обяснение е, че е корупционна схема – някой е разпоредил да се вземе това решение и то е взето и всички са си замълчали, въпреки че са видели нарушението“, смята Кацаров.

В съобщението до медиите за това решение на кабинета, пресцентърът на Министерския съвет спестява думата „фармацевтичен“ от името на проекта. Спестява и информацията, че той включа и поставянето на автоматични машини за продажба на лекарства.

Самото решение на кабинета от заседанието на 23 септември излиза с дата от 25-ти. Със същата дата излиза и отмяната му. Двете решения са качени в публичната електронна система на Министерския съвет няколко дни по-късно. През това време темата вече предизвика дебати в медийното пространство.

Министърът на икономиката Лъчезар Борисов казва, че Министерският съвет взема решение и после светкавично го оттегля, „защото колегата от здравното министерство е изразил становище, независимо, че е съгласувал проекта“.  

Това становище на министъра на здравеопазването е дадено, преди икономическият министър да входира проекта. Лъчезар Борисов казва, че причината да му се обърне внимание чак след като се взема решението е „въпрос на координация“, а отговорност за тази координация носи „този, който е трябвало да реагира към министерство на икономиката“, а в случая „важен е резултатът“.

Снимка: btvnovinite.bg

„Министерски съвет отмени този проект, за да не остава в обществото усещане за някакъв вид непрозрачност, напротив, процесът е прозрачен“, казва министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов.

„Решението беше отменено, защото се намесиха медиите, защото стана публично достояние въпросното лошо решение на МС. Министрите няма какво да правят в тази ситуация, те са хванати на тясно. Когато съпругата хване съпруга в изневяра или обратното – те също отричат“, казва Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

„Пос Фарма“ оттегли проекта си от Агенцията за инвестиции. bTV отправи покана за интервю към акционера, който държи най-голям дял от капитала на дружеството – Емил Папазян. Името му се свързва с това на Веселин Марешки, за който в годините назад е работил, а през 2013 г. е бил кандидат за депутат от неговата партия, която тогава се нарича „Либерален алианс“.

Снимка: btvnovinite.bg

Папазян oтрича Марешки да има общо с проекта.  Отказа интервю за предаването. Но отговори писмено на наши въпроси, които сме публикували на сайта ни btvnovinite.bg. От тях става ясно, че иновативната система за продажби включва и лекарства с рецепта, ако това е  нормативно уредено. Машините имали скенер за рецепти и възможност да четат електронни такива.

Папазян отказа да ни изпрати снимки как точно ще изглеждат. В отговорите си до нас гарантира, че лекарствата ще се съхраняват правилно. И обяснява, че  консултациите на пациентите през кол центъра ще се  видеоархивират с цел последващ контрол.  Твърди, че дейностите, свързани с проекта, отговарят на действащото законодателство у нас.

Снимка: btvnovinite.bg

„Що се отнася до Закона за лекарствeните продукти в хуманната медицина и подзаконовите нормативни актове, то ние без проблем можем да ги спазваме във вида, в който са, но не бихме стартирали, в случай че останат в настоящия си вид, поради това, че те правят проекта ни неполезен за хората. Именно по тази причина, в крайна сметка решихме да кандидатстваме за приоритетен инвеститор, тъй като при този клас инвеститор и с меморандума се създава междуведомствена работна група, която подпомага реализацията на проекта. По този начин ние смятахме да търсим помощ за широко обществено обсъждане и евентуална промяна на нормативната база“, казва Папазян.

Снимка: btvnovinite.bg

Зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков казва, че неговото ведомство не е щяло да  промени законодателството така, че този проект да се случи „в никакъв случай, ако това противоречи на европейските норми и на и вижданията на съсловните организации“.

„Дори и да беше разрешена тази дейност, правилният подход на МС е да осигури условията за извършване на такъв тип дейности, а фирмата - която както може да влиза, да се конкурира, да разполага автомати, подвижни аптеки или по какъвто и да било друг начин да осигури лекарства за населението, но самият подход  да се толерира една единствена фирма и да и се създаде монопол в тази сфера също според мен е не по-малко скандално“, смята Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

В проекта се твърди, че той има изключителна социална значимост за обществото. Като се посочва, че реализацията му ще помогне на хората от населените места без постоянен достъп до аптека. Те, според проучване на инвеститора, са малко над  4500 с почти милион и половина население в тях. Монтанската община Георги Дамяново е сред тях.

Снимка: btvnovinite.bg

„Дип, че дъщеря ми е до мен. Тя си замина къщата и дойде да ме гледа. Аз не мога да мръдна, а който може отива до града и от града си купува, на аптеките. Така е, мале. И те тука сме ги взели тия за дълго време, не така за днеска па заран пак да ходи.“, разказва Петра Първанова от с. Меляне.

Лекарствата в общината понякога се доставят и от общопрактикуващия лекар.

„Молим доктора да ни ги донася, той идва в четвъртък и във вторник. Ама някой път го няма, той обикаля всичките села от нашето поречие до горе“, казва Петра.

„При това положение винаги близък трябва да бъде до възрастния човек, да се грижи за него и да загърби вече семейството си, за да може да помогне на възрастните. За всеки един възрастен човек е проблем лекарствата, специално за тях. И ангажиментът е близък човек да закупи тези лекарства и да им бъдат предоставяни и давани“, казва Лидия Тодорова, дъщеря на Петра

Липсата на аптека в общината е проблем от години.

Снимка: btvnovinite.bg

„По принцип дават на някои хора, които ходят до Монтана - примерно по-млади - да им купят, но иначе трябва да си плати пътя до Монтана, най-малко 10-15 лева да го закара някой да си купи лекарства и пак да се върне, страшно неудобство е. Проблемът може да бъде решен единствено ако в някое от селата, да речем Георги Дамяново като общински център, бъде отворена аптека. Но доколкото съм запознат, изискванията са да има магистър-фармацевт, да има образование и много е трудно, досега никой не се наема“, казва  Ботьо Петков, кметски наместник на с. Меляне.

Предложение за поправка в закона, с което да се разреши на аптеките да отварят филиали в общини като Георги Дамяново, се разглеждаше от депутатите преди лятната им ваканция. Но между първо и второ четене на законопроекта в ресорната комисия, текстът беше оттеглен.

Проф. Гетов отбелязва, че толкова години не може да се намери решение на този въпрос, „защото не е печелившо“, а „автоматът може да е много атрактивен, но не завършва цикъла на фармацевтичната услуга“.

„В никакъв случай Български фармацевтичен съюз не е против технологиите, но технологиите трябва да са в полза на човека, на фармацевта, който предоставя консултацията“, казва председателят на Български фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова-Сербезова.

„Чух за дискусията по този въпрос, но смятам, че не е удачно, защото хората трудно биха могли да се обслужват сами на тая машина“, смята пък кметският наместник на с. Меляне.

„Не е въпросът да сложим машини, а да доближим фармацевтичната грижа до хората, да можем да им помогнем, има десетки варианти – „хоум диливъри“, фармацевтичен социален патронаж  и какви ли не други неща в Европа и ЕС, но това някой трябва да го разбере и да го покрие финансово“, казва проф. Гетов

По информация на здравното министерство - в Европейския съюз не съществува практика лекарства с рецепта да се продават през автомати, а фармацевти в кол център да консултират и ръководят процеса. В медиите се срещат публикации например за Нидерландия и Великобритания, в които се описват случаи на автомати за лекарства, но се управляват от конкретна аптека в близост, която получава рецептата, приготвя я и я оставя в машината. Пациентът пък получава код по имейл или смс, който е валиден за определен период от време, в което да си вземе лекарствата.

В Съединените американски щати и Канада автоматите за лекарства с рецепта са разрешени само в затворите и хосписите, уточняват здравните власти у нас. В началото на годината в щата Флорида имаше дискусия, подобна на тази в България, заради законопроект, който иска да разреши автоматите за лекарства с рецепта на повече места, разказва Красимира Стоянов, която е магистър-фармацевт и собственик на аптека в Чикаго.

Снимка: btvnovinite.bg

„Все още се обсъжда, те искат да го наложат, но бордовете по фармация се борят против този закон. Задължително трябва да има консултация с фармацевт, този закон важи за всички щати“, споделя Стоянова.

В град в Германия пък, останал без аптека, холандска фирма поставя автомат за лекарства с рецепта, но местните власти бързо го премахват. Фирмата обжалва пред съда, а той постановява, че са нарушени редица закони. Ева Ангелова е фармацевт в Германия и казва, че в страната с автомат се продават само хранителни добавки.

„Тук, където живея аз, не съм виждала, много, много рядко в големите градове, само за хранителни добавки“, казва Ангелова.

Ева разказва още, че населените места без аптека в страната са малко. И че има практика лекарите или самите пациенти да изпращат рецептите по факс или поща до най-близката аптека, фармацевтът приготвя пратката с лекарства, а шофьор я доставя до адреса.

Снимка: btvnovinite.bg

„Тук, в Германия, е позната такава практика с доставки вечер по домовете и това е за сметка на аптеките, така хората получават от съседните градове и села необходимите лекарствени средства“, разказва Ева.

У  нас иновативният проект на „Пос Фарма“ за продажба на лекарства е замразен. Но дружеството не затваря страницата – започва да търси подкрепа сред съсловието, дори твърди, че опитва да реализира проекта си и в чужбина.

„Лично мен много ми харесва, че обществото някак си се е променило, може би не със скоростта, с която ни се иска, но е станало по-критично и по-бдително“, казва председателят на Български фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова-Сербезова.

Проф. Гетов пък заявява: Ще дам този инвестиционен проект да го анализират моите студенти тази година по лекарствено законодателство. Ей така, за да се научат как не се пише“. 

 

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!