"Нека в очакване на нови архитектурни паметници, да пазим старите!" - тази фраза от "Парижката Света Богородица", написана преди почти 2 века, звучи все така актуална и днес.
И сякаш само с няколко думи описва заплетените отношения между всички страни в казуса със запазването на сградите - паметници на културата. Над 20 хиляди са ценните и значими здания у нас, които законът пази. Опазени на хартия обаче, реално голяма част от тези сгради вече са загубени. А може би още не са...
Старият нотариат
Най-красивата сграда в София - така е известен бившият Нотариат сред софиянци през годините. Зданието е построено 1899 година за дом на инжинер Михаил Момчилов и съпругата му баронеса Филипина фон Глайхен. След това за кратко става германска собственост, а след войната - съветска, преди да стане държавна институция. Израстнал в съседство, бившият министър на културата Петър Стоянович помни добре изяществото й.
"И тук, което аз вече отлично помня като човек от махалата, се помещаваше Съветското търговско представитество. Тя беше чудесно запазена, около нея беше оформен един прекрасен двор с прекрасна желязна ограда" , спомня си Петър Стоянович, бивш министър на културата.
"Но всъщност тук на това ъглово място тя е оформила началото на тогавашния окръжен булевард, т.е. българския ринг, както във Виена има улица, която обгражда сърцевината на града, тя е била нещо като бастион на добрия вкус", добавя Стоянович.
След затварянето на Нотариата преди няколко години, сградата е дадена на Антикорупционната комисия КОНПИ. От районната община на няколо пъти настоявали пред тях за спешен ремонт.
"Нейното състояние в момента буди много трвоги в софиянци. Непрекъснато при нас и предполагам в другите институции с отношение към случая, непрекъснато има жалби и питания защо тя се намира в такова състояние", обяснява Мария Ачкова, кмет на район "Средец", Столична община.
От Антикорупционната комисия отговориха официално, че сградата не е ремонтирана досега заради строежа на метрото в близост, но е обезопасена. Обявена е обществена поръчка за ремонт и предстои сключване на договор.
"Трябва да се направи едно много ясно регламентиране кои постройки в София и страната трябва да останат такива, какви няма смисъл да бъдат, тъй като в България има включително разни сеновали, които се водят паметници на културата от времето на соца, а обратно има други сгради, които трябва да влязат с най-висок статут за национален паметник", смята Петър Стоянович.
Законът в момента пази строго сградите - паметници на културата. Правилата гарантират опазването им, но и отблъскват инвеститорите. Според някои експерти трябва да се търси баланс, така че да се запазят сaнкциите, но и да има стимули, за да се ремонтират по-бързо и лесно.
"Всичко опира до волята и желанието на самият собственик и цялото ни общество, т.е. когато цениш и уважаваш нещо, ти искаш да го запазиш и търсиш начини да го запазиш", смята Тодор Нанчев, който учредява фондация за съхраняване на културно-историческото наследство.
"Освен много силни санкции трябва да има и много сериозни стимули, двете са свързани. Силните санкции трябва да изплашат всеки, който злоумишлено иска да унищожи един културен обект като много важно е правилата да бъдат ефективни, да не се обжалват по 10 години, докато паметникът си отиде", отбелязва Тодор Начев.
Най-много ценни, стари сгради има в големите градове - Пловдив, Русе, Варна, Велико Търново и разбира се София. Всеки град подхожда различно към проблема. Столичната общината предприема крайни мерки - планира се въвеждането на така наречената законова ипотека, при която рушащите се сгради ще се ремонтират насила.
"Столичната община ще инвестира средства, публични средства, а ние чрез ипотеката ще искаме да си ги върнем тези средства", обяснява арх. Влади Калинов, дирекция "Контрол по строителството", Столична община.
"В случая става въпрос за сгради, които са паметници на културата, всичко при тях е сложно. От проектанта, който трябва да бъде специализиран да има право да проектира такива сгради, след това през строителя, след това през всички съгласувателни и контролни инстанции, които трябва да се преминат даже за едно пребоядисване на фасадата, както е по закона - такъв малък ремонт задължително минава за съгласуване през Института за културно наследство", каза още арх. Влади Калинов.
Храм "Св. Константин и Елена"
Църквата с колоните - така е известен храм "Свети Константин и Елена" във Велико Търново. Когато през 70-те години на 19-ти век Колю Фичето строи последния си архитектурен шедьовър, той поставя две дървени колони на самия вход.
"Той ги е поставил не случайно - когато църквата започне да пропада или терена пропада, те спират да се движат и това показва, че трябва да се вземат мерки. Много е просто, но много хитро измислено от самия майстор", пояснява историкът Иван Панайотов.
От десетилетия колоните ги няма, а църквата е затворена. Фасадата й е изкривена, а между рушащите се стени е запазена богата история - тук се е оженил Стефан Стамболов, погребан е Панарет Рашев - вуйчото на жената на Христо Ботев - Венета.
Колю Фичето приема храма за най-съвършената си творба. Осветен е от първия български владика Иларион Макариополски. До голяма степен оттук започва борбата за независимост на българската църква. През годините храмът буквално се руши пред очите на наследника на Колю Фичето - Константин.
"Това е последната черква на Никола Фичев, той има специално отношение към нея, не случайно е опят тук. Единствената направена снимка на този човек е от неговото опело, което е извършено тук, в тази черква", разказва Константин Фичев, наследник на Колю Фичето.
Храмът е построен на много труден терен с наклон. Земетресение в Търново още преди век нанася щети по конструкцията му. За да не падне сградата дълго време беше опасана със скеле, а вътрешността опразнена - всички икони, както и иконостасът, са прибрани в местния музей, за да не се окажат затрупани.
"Както виждате църквата е наклонена, колоната е изкривена, при един земетръс, при някакъв катаклизъм може да се получи най-нежеланото", отбелязва още Константин Фичев.
През годините църквата е укрепвана частично, но финансирането никога не стига. Какво е бъдещето й - поискахме официален отговор от Великотърновската митрополия, но такъв така и не получихме.
"Това място се посещава от туристи въпреки всичко и жалко е, че виждат една руина и не могат да влязат вътре, за да се насладят на нейния чар, на шедьовъра на Колю Фичето", казва наследникът му - Константин Фичев. По думите му българите трябва да пазят местата, които ги отличават като българи.
Хотел "Цар Борис"
"Цар Борис" е първият хотел у нас след Освобождението - построен 1894 година, с европейски вид и модрена за времето си архитектура. Събирал българския елит, а славата му се носела из целия свят.
"Не случайно този хотел е бил сравнен с "Уолдорф Астория" на Балканите от виден американски журналист посетил Велико Търново в началото на 20-ти век", обяснява Любомир Марков, прокурист на фирмата – собственик.
Сградата открива прекрасна гледка към Трапезица. Още в първите си години бизнесът тръгва и хотелът привлича тогвашните бохеми - в него отсядали италианци и белгийци, дошли да строят железницата. Кухнята на хотел "Цар Борис" бързо станала еталон – менюто било пъстро и екзотично, специалитет били прочутите палачинки фламбе с шампанско.
По този начин хотелът работел почти до демокрацията, а вече близо 30 години е напълно разграбен. От мебелите не е останало нищо, стените са разбити. В това състояние го вижда американецът Едмънд Бек. Той вече притежава стария хан "Хаджи Николи" в Търново, построен от майстор Колю Фичето. Търновци говорят с респект за чужденеца, защото направил специално допитване до хората от града за какво да се използва след ремонта стария хан.
"След допитване до гражданството в двата търновси вестника "Янтра" и "Борба" - общественото мнение надделя да си остане обществено място, музей, картинна галерия", посочва Йордан Йорданов.
Едмънд Бек решава да купи мястото, след като вижда старата ни банкнота от 2000 лева. На нея е изобразен Колю Фичето, а зад гърба му е самият хан.
"Господин Бек ги оценява, защото той ги гледа с очите на американеца, на когото държавата е на годините на тези сгради. И той ни съжалява нас самите, че ние не можем да ги погледнем с неговите очи", посочва Любомир Марков, прокурист на фирмата – собственик.
"Лампичката ни трябва да светва по много причини. Не само, защото един чужденец дошъл в България открива красотите й и е готов да инвестира в запазването на подобни сгради, а трябва да святка и поради причината, че ако ние не пазим старините сме обречени да нямаме и бъдеще. Защото какво е Търново, ако целия е осеян от нови, стъклени, алуминиеви и каквито се сетите сгради. Стойността на Търново е в неговата история, ето защо, ако тя е съхранена - Търново ще го има. Ако го превърнем в желязо и бетон той няма да се различава от който и да е друг град някъде", казва Любомир Марков.
Едмънд Бек вече е притежател на още няколко ценни сгради в Търново. "Цар Борис" отново ще бъде хотел - фасадата му ще бъде напълно запазена, а вътрешността осъвременена. До няколко години хотелът пак ще отвори врати. Но не такова е положението за десетки други здания. Само във Велико Търново сградите - паметници на културата са близо 500. Общината е създала специален отдел, който да издирва собствениците.
"За наше голямо затруднение те са разпръснати в цял свят, но все пак голяма част сме ги издирили и сме им написали съответните писма с предписания, в които описваме състоянието на техните имоти и какво те трябва да предприемат, за да бъдат обезопасени и да бъде в съответния вид за паметник на културата", отбелязва проф. Георги Камарашев, зам.-кмет на Велико Търново.
"Ако машината работи по-бързо и ако на инвеститорите, особено на тези, които са се доказали, че купуват паметници на културата с цел тяхното възстановяване - нека не им се пречи, няма нужда да им се помага, просто да не им се пречи", предлага Любомир Марков.
"Не мисля, че една амортизирана част от сграда, която е опасна, трябва да търсим на всяка цена нейното възстановяване точно с материалите, с които е направена преди 150 години, нека да бъде направена по максимално близък до оригинала начин, но да изпълнява функциите и на сграда, която ще се използва в 21 век", смята още Марков.
"Преди известно време при мен дойде един възрастен човек и ми каза: "Господине, ние получихме писмата, получихме препоръките, знаем се кои сме собствениците, но моля ви да ми съдействате за фирма, която да направи ремонта, тъй като аз съм най-младият и съм на 83 години".
2 милиона лева целево специално за ремонтирането на сгради - паметници отпуска Министерство на културата през 2019-та година. От там вече отчитат тенденция все повече хора да възстановяват къщите си, но все още това се случва твърде бавно. Изискванията към собствениците и строителите са много, а издаването на разрешителни отнема време.
"Лавирането в материали или във визия след това се отразява на поколенията. Така че процедурите са сложни, колкото и да ги забързваме и каквото и да се опитваме да направим. Вие казвате едно изречение "Връщат ни" - връщат ги, защото имат забележки. Когато се внесе един проект, който не е съобразен със закона, с това как трябва да се реставрира, разбира се че се връща, за да бъде адекватен на това, което всички искаме, да имаме едно нормално бъдеще", смята Боил Банов, министър на културата.
Тромавите процедури предизвикват основното недоволство на собствениците. Затова догодина ще се назначат нови хора в Института за паметниците на културата, ще се обнови техниката, ще се дигитализира архива.
"Всичко възможно ще направим да забързаме процедурите, но няма да отстъпим от закона, няма да отстъпим от визията си за България като страна, която уважава своето минало, разчита на него, стъпва на него, за да върви напред", посочва още министър Боил Банов.
И така - собственици, строители, общини и държава често застават едни срещу други в този сложен казус, вместо да са едни до други. Но на фона на наистина скандалните случаи на заличаване и разрушаване на културни ценности, има и една тиха, положителна тенденция на възстановяване съзнанието и интереса на много хора към тези исторически сгради, към старите къщи и красивите, романтичните квартали на София и другите ни градове. А най-важното нещо, когато има проблем в една държава, е осъзнаването му от обществото.
"Когато едно общество не може да оцени смисъла от това да се грижи за своето минало и да го опазва, за да го съхрани за бъдещето, в крайна сметка това е да се грижиш за своята идентичност", смята още министърът на културата.
"Докато ние се тюхкаме, че нещо не е наред, то ще вземе да падне. Не може така с лека ръка просто да унищожаваме, ние унищожаваме себе си по този начин", категоричен е Боил Банов.
-
България 2 мин.Руши се сградата на Нотариата в столицата -
България 2 мин.Спасяване на историята: Държавата отпуска два млн. лв. за паметници на културата -
България 3 мин.С "харизан" труд възстановяват църквата "Св. Св. Константин и Елена" във Велико Търново -
България 1 мин.Реставрират първия хотел в България -
България 2 мин.Глоби за над половин милион лева за собствениците на паметници на културата, които се рушат -
България 2 мин.Ценна сграда във Варна се руши, собствениците отказват да я реставрират -
Тази сутрин 1 мин.bTV с кампания за спасяване на рушащите се паметници на културата
-
България 2 мин.Руши се сградата на Нотариата в столицата -
България 2 мин.Спасяване на историята: Държавата отпуска два млн. лв. за паметници на културата -
България 3 мин.С "харизан" труд възстановяват църквата "Св. Св. Константин и Елена" във Велико Търново -
България 1 мин.Реставрират първия хотел в България -
България 2 мин.Глоби за над половин милион лева за собствениците на паметници на културата, които се рушат -
България 2 мин.Ценна сграда във Варна се руши, собствениците отказват да я реставрират -
Тази сутрин 1 мин.bTV с кампания за спасяване на рушащите се паметници на културата
