Около 150 00 българи вече са срещнали коронавируса. Това сочат официалните данни. Според епидемиолози обаче, цифрата е доста по-голяма. Още повече, че резултатите от антигените тестове, които стават все по-предпочитани напоследък, не спадат към официалната статистика.
Как ще протече инфекцията е строго индивидуално. Зависи от много фактори и не може да се предвиди. Именно това е и най – голямата неизвестна. При някои, коронавирусът протича без симптоми, а при други води до тежка клинична картина и смърт.
Проучванията показват, че при 80% от инфектираните, COVID- 19 протича леко или безсимпомно. Другите 20 на сто боледуват средно тежко и тежко. А при 3 до 5 на сто от тях, състоянието им налага интензивно лечение.
Какъв е процентът на смъртност при COVID обаче е рано да се изчисли. България достигна първо място по смърт в световен мащаб на глава от населението.
„С натрупването на данните може да се каже, че вирусът преминава леко симпомно, но в немалка част, при 10% тежко, стигат и до болница и леталитетът се повишава, особено когато има съпътстващи заболяващи, това не е безобидна инфекция. Придружаващите заболявания са утежняващ фактор, но не единствен за тежко протичане, има генетични предразположения. Мъжете повече боледуват от жените, повече от 100 фактора влиляят как ще протече вирусът“, смята проф. Любомира Николаева Гломб.
Вирусният товар и имунитетът имат ключова роля за протичането на инфекцията, казва клиничният имунолог професор Мария Николова.
„Как ще протече инфекцията зависи от състоянието на болния, но първият фактор е патогенът – с какво количество вирус ще бъдем заразени, дали пряк контакт, дали е говорил срещу нас, дали е с маска….Има случаи, в които още преди да се задейства имунитет, имаме си защитни механизми и някой може да се справи с инфекцията без да се прояви, когато е ниска дозата. Носете си маските“, казва проф. Мария Николова.
Тежкото и лекото протичане на COVID-19 не се дължат и на различни щамове на вируса. Няма категорични данни за негови мутации.
Разследванията в лабораторята на отдел по вирусология на НЦЗПБ установяват, че COVID е относително стабилен. Т.е. той не е станал нито по-заразен, нито по-агресивен, но не е намаляла и силата му.
Освен, че вирусът не е отслабнал, вирусолозите не са намерили и данни са съществени негови мутации през последните месеци.
И докато в началото се смяташе, че коронавирусът атакува тежко предимно възрастните и хората с хронични заболявания, то данните напоследък все повече опровергават това. Десетки млади и без заболявания развиват тежка клинична картина. А във високия процент смъртност все по често попадат и хора без придружаващи заболявания.
Типичен пример за това е Христиан. Той е в категорията, която не предполага тежко протичане на инфекцията. Млад, здрав и без съпътстващи заболявания. Но, срещата му с COVID едва не приключва фатално. Заразява се през май. Началото - суха кашлица, температура, а скоро след това постъпва и в болница.
„7 дни имах до 40 градуса температура, антибиотоици, температурата така и не падна. Получи се аномалия с кръвта ми при рутинен тест се съсири на 10 тата секунда“, разказва Христиан.
Прави така наречената цитокинова буря, което е свръхреакция на организма. И е живозастрашаващо.
„На 10-тия ден температурата спадна на 14-тия ми направиха снимка, при което се установи, че от едностранна съм направил двустранна пневмония, положението ми е критично и се нуждая от кислородна терапия, нямах въздух, потих се“, споделя още Христиан.
Кислородът в кръвта му спада до 72%, на крачка от интубация. Лекарите обаче успяват да го стабилизират. Но възстановяването му продължава шест месеца по-късно.
Такава тежка клинична картина неминуемо оставя следи месеци наред. Вероятно при Християн няма да останат трайни поражения, казва лекуващият го лекар, който и до днес следи състоянието му.
Инфекционистът доктор Трифон Вълков работи в COVID отделението на Инфекциозна болница. Среща най-тежките случаи на коронавирус. Казва, че борбата с инфекцията е много сериозна, тъй като САРС – 2 поразява целия организъм.
„За тези няколко месеца, това което ми е правило впечатление, че сме видели пациенти с поражение увредени органи от почти всяка една система. Пациенти със сърдечно- съдови, ендокринни, белодробни, отделителната система. Най-тежките поражения, които съм виждал и аз, са три системи – сърдечно-съдова, дихателна и отделителна“, казва д-р Трифон Вълков.
Причината за разноликата картина на COVID-19 е, че за разлика от другите вируси, той има благоприятна почва за развитие в целия организъм, казва вирусологът доцент Любомира Николаева – Гломб.
„Особеното е, че той си намери рецептор за влизане в човешките клетки, оттам идва многоликата картина, намира се в много клетки, не само белодробните, има и в сърдечния мускул, и по кръвоносните системи, водещото е тежък васкулит“, обяснява проф. Николаева.
Освен директните поражения върху органите, вирусът често има и неврологичен израз.
„Вече се говори в медицинските среди все по-често за така наречения пост COVID- 19 летаргичен синдром при преболедували пациенти. Повечето школи твърдят, че развитието на този летаргичен синдром след преболедуване, не винаги зависи от тежестта на заболяването“, посочва д-р Трифон Вълков.
А при преболедувалите инфекцията остават и други следи. Това е реакцията на организма към него и образуваните антитела. Шест месеца по-късно, Христиан все още има висок титър антитела. Изследванията показват, че колкото по-тежко протече боледуването, толкова по-голям брой антитела се формират.
Според д-р Трифон Вълков, това, което науката знае е, че 70% от хората, преболедували САРС корона, изработват антитела, които остават в достатъчно висок титър поне за 7-8 месеца. Но дали този титър е протективен, не се знае. „Остават 30%, които не успяват да изработят антитела, докато концентрацията на антитела е право пропорционална на тежестта на преболедуване на един пациент, то клетъчният имунитет не се влияе от тежестта, е много по-важен в борбата, което обяснява и защо някои хора, които са преболедували и дали негативни резултати за антитела, не са податливи на вторична инфекция, защото те изработват също паметови клетки по отношение на клетъчния имунитет“, смята той.
Референтната лаборатория по имунология на Националния център по заразни и паразитни болести е единственото място, където се прави оценка на САРС клетъчния отговор. Проследяват се хоспитализираните и техния имунен отговор след инфекцията.
Според проф. Николова по-тежкото боледуване води по-висок титър и по-продължително задържащи се антитела. Докато лекото е с по-ниски титри и те бързо изчезват. За тежестта на протичане зависи и клетъчният имунитет. Пациенти, които развият успешно този отговор, са сигурни докато с високи титри антитела, но без клетъчен рискуват тежко протичане.
С течение на времето титрите на антителата при преболедувалите спадат, установяват имунолозите.
„Засега изследванията се простират до 6 месеца след инфекцията, май-юни започнахме. Добрите новини са, че всички прекарали коронавирус, развиват клетъчен специфичен имунен отговор, откриваме ги, отделят интерферон. Има различия, две групи се очертават, при които има високо ниво и ниско ниво на тези клетки. Няма корелация между началото на инфекция и отговора“, посочва проф. Николова.
По време на проучванията проф. Николова случайно се натъкнала и на един интересен и изненадващ факт. Хората, работещи в рискова среда били изградили имунитет в следствие на редовна и малка доза от вируса.
„Всъщност, хора, които работят в рискова среда – колеги от COVID отделение, при тях откриваме доста висок процент специфични клетки. Това означава, че клетъчният имунитет може да се образува, когато човек е изложен на чести малки дози от вируса. Те ходят с маски и при тях при доста висок процент е изграден висок имунитет. Това е успокоително“, посочва проф. Николова.
Доколко обаче този имунитет е дълготраен и предпазва от повторно заразяване? И тук медицината все още няма категоричен отговор. Данните са оскъдни.
Документирането на повторно заразяване е сложно и изисква прецизност. Установява се с положителни PCR тестове, и детайлно проследяване, обяснява доктор Ралица Иванова. Тя ръководи отдела по инфекциозна серология в една от най-големите лаборатории в Германия. До момента в света са документирани 30 случая на реинфектиране с COVID-19. Това са пациенти от Америка, Белгия, Холандия, Еквадор и Хонг Конг. Всички те са имали антитела, а по-късно са се заразили отново с коронавирус. Няма достатъчно данни за да се направи и извод как протича повторното боледуване.
„При някои от тях повторната зараза не е била по-сложна, но има и случаи, при които е било така, дори една от пациентката била е на химиотерапия и е починала, не е ясно дали от това или от реинфекцията“, обяснява д-р Ралица Иванова.
В лабораторията, в която работи тя, също е изследван случай на пациент с реинфекция.
„Пациентът март месец заболява с типичните симптоми, направен му е PCR тест, който е положителен, развитието не е било тежко, след това образува антитела, април е с антитела и няколко отрицателни PCR, въпреки това, в края на октомври проявява типичните симптоми. Тестът се оказва положителен, т.е. това доказва възможността да резаразяване, реинфекция, въпреки антитела“, посочва Ралица Иванова.
Наличието на антитела не е гаранция за имунитет, сочат анализите в лабораторията.
„Антителата нарастват най-много 2 и 4 седмици след заразата, но не при всички пациенти е така. Има такива, при които наблюдаваме нарастване, но и спадат в много кратко време, дори не можем да ги детектираме. Не е ясно на какво се дължи това. Не можем да конкретизираме и за какъв период. Не може да се каже, че пациент, който има антитела, е защитен от реинфекция. Или заразяване с вариант на същия вирус, това го доказват и няколко изследвания в световен мащаб“ казва Ралица Иванова.
Последните дни стана ясно, че повторно заразени има и у нас. Двама лекари, медицинска сестра и медицински секретар от ВМА са се заразили отново с COVID-19. Това е станало в интервал от 5 до 8 месеца между първото и последващото инфектиране. При двама от тях се е развила значително по-тежка клинична картина в сравнение с първото боледуване.
Предвид факта, че учените не намират съществени мутации на коронавируса, най-вероятно става въпрос за реинфектиране със същия щам, казват вирусолози. Според пулмолога Александър Симидчиев обаче, възможно е да има и трети вариант. Вирусът при преболедувалите да е останал в организма им и да се раеактивира.
„При първото заразяване не се елиминира, бива потискан от имунния отговор и практически клиничните изяви изчезват, но той стои и се реактивира подобно на херпесния, които са заспали. Факт е, че до 90 дни от преболедуване, ние елиминираме вируса с фекалиите, това са три месеца постоянно елиминираме, без да боледуваме“, обяснява пулмологът.
„За момента имаме сигурни данни, че 3 месеца стои без външни изяви, дали стои повече не мога да кажа, но има други вируси пожизнено стоят и се появяват от време на време каквито са херпесите“, уточнява той.
„Да очакваме, че всички ще преболедуват и така да ограничим пандемията е наивно, защото след години ще има податливи, отново заразени, ефективният начин е ваксина, масово ваксинирани и ефективни антивирусни средства“, смята вирусологът проф. Николаева – Гломб.
И докато ситуацията изглежда безнадеждна до далечното бъдеще, надеждата е именно във ваксината. Която е готова. Няколко компании вече са във финалните фази от клиничните проучвания. А България участва в пълното портфолио от всичките 7 ваксини от общата европейска инициатива за производство и доставка на бъдещи ваксини срещу COVID-19.
Според проф. Николова това е един изход, защото ситуацията се оказва доста по- сложна и трудна за овладяване, отколкото учените смятат. „Без ваксина няма да минем, няма как. Друг е въпросът дали по-честа реимунизация ще се наложи, дали други видове ще се разработват, но с нещо трябва да се започне“, казва тя.
Най-близо до получаване на финално одобрение са ваксините на компании Пфайзер/Бионтех и на Модерна. Техни проучвания показват около 95% ефективност при предотвратяване на заразяването с COVID-19.
„Те представляват РНК ваксини, т.е. вкарва се рибо нуклеинова киселина от вируса, която обаче може да кодира само определени вирусни белтъци, не може да се сглоби цялостен вирус, но нашият организмът реагира с образуване на антитела на белтъците. Това, което знаем е, че Пфайзер и Модерна излязоха едни гърди напред. Това е чисто нова ваксина, досега такива не е имало. На този принцип. Тепърва ще се учим, ще събираме данни колко време ще трае имунитетът“, посочва професорът.
За да има ефект ваксината, обаче между 70% и 80% от населението трябва да се имунизират. А последните проучвания показват, че българите сме разделени. 48% са категорично против и не биха се ваксинирали.
Според проф. Николаева – Глобм една ваксина е успешна, само когато масово стане ваксиниране, такъв процент неваксинирани ще намали епидемията, но няма да се преустанови, защото преустановяването става с масови имунизации.
„Ваксините доброволно ще се поставят, ще разчитаме на съвестта на всеки, няма как да е задължителна. Струва ми се обаче, че както върви епидемията, този процент на въздържащи се ще намалее. Човек трябва да мине през инфекцията, за да се изказва и против ваксината, хората ще се вразумят постепенно, надявам се“, посочва и проф. Николова.
Според д-р Ралица Иванова трябва да сме отговорни и да мислим не само за себе си.
А по думите на д-р Трифон Вълков, на хората, които са се срещнали с коронавируса в рамките на година, не се препоръчва ваксинация.
Последните дни стана ясно, че държавата ни се е спряла на ваксината на Пфайзер/Бионтех и до седмици у нас ще бъдат доставени 125 000 дози от нея. Първо ще бъдат имунизирани рисковите групи, заяви пред bTV държавният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
„Работна група подготвя ваксинационен план, не че има неяснота. Ние знаем с кого ще започнем- работещите в болници, домовете за възрастни хора, които са непрекъснато заедно в затворени помещения, полицаи, пожарникари, в зависимост коя от ваксините е готова“, посочва той.
Ваксините ще бъдат безплатни и доброволни. Очаква се имунизирането у нас да започне в началото на идната година. Въпросът е ще имат ли ефект, при положение, че почти половината от населението изразява нежелание да се имунизира.
„Можем да говорим за колективен имунитет, когато 70-80% са изградили имунитет на база ваксинация или са преболедували, ако голяма част от хората не го направят, България няма да се освободи. Ще видите, че много от страните ще въведат изискването за имунизационен календар, ще има достатъчно мотивация за хора, които се колебаят. Целият свят очаква спасителна ваксина и да се отказваме от нея би било доста глупаво“, смята доц. Кунчев.
А междувременно, в пика на втората вълна, Европейската комисия предупреди, че COVID кризата е далеч от своя край. Въпреки ваксината. Но, все пак, тя е най-добрата стъпка към началото на края на опустошителната пандемия.
-
България 2 мин.Имунолози: Излагането на малки дози от COVID-19 води до клетъчен имунитет -
Светът 2 мин.Изкаралите COVID-19 е малко вероятно да се заразят отново през следващите 6 месеца -
Лице в лице 3 мин.Проф. Наумова: Колективен имунитет се получава чрез ваксина, а не чрез масово преболедуване -
Светът 3 мин.СЗО: Има риск преболедувалите COVID-19 да се заразят отново -
България 4 мин.COVID-19 в България: Три вида ваксини за различните целеви групи -
Тази събота и неделя 4 мин.Проф. Кантарджиев: Досега не сме се издънвали във ваксинационната ни политика -
Тази сутрин 2 мин.Проучване: Не 80%, а само 17% от заразените с COVID-19 нямат симптоми
-
България 2 мин.Имунолози: Излагането на малки дози от COVID-19 води до клетъчен имунитет -
Светът 2 мин.Изкаралите COVID-19 е малко вероятно да се заразят отново през следващите 6 месеца -
Лице в лице 3 мин.Проф. Наумова: Колективен имунитет се получава чрез ваксина, а не чрез масово преболедуване -
Светът 3 мин.СЗО: Има риск преболедувалите COVID-19 да се заразят отново -
България 4 мин.COVID-19 в България: Три вида ваксини за различните целеви групи -
Тази събота и неделя 4 мин.Проф. Кантарджиев: Досега не сме се издънвали във ваксинационната ни политика -
Тази сутрин 2 мин.Проучване: Не 80%, а само 17% от заразените с COVID-19 нямат симптоми
