Преди 17 години България пристъпи прага на най-влиятелния съюз – Европейския съюз (ЕС).
Минаха години, а интеграцията ни се случваше бавно и постепенно. Паднаха визите. Паднаха ограничения. Направихме много от реформите, започнахме други.
Изпратихме свои депутати и еврокомисари. Днес ЕС е на кръстопът по много линии, а страната ни отново трябва да гласува за депутати в Европейския парламент (EП).
За три жени – Надежда Нейнски, Меглена Кунева и Филиз Хюсменова, влизането в Евроейския съюз не е далечна история. Това е историята на техния живот.
„Човек живее едновременно във всичките си времена. За мен това не е спомен, това е част от днес. Това е повод да се върнем назад и да погледнем напред, защото България е избрала посоката. Геополитиката – това е избор на съюзи и винаги е било така, от старата българска държава. Всъщност не беше трудно, аз преговарях шест години и никога не съм си казвала – колко ми е трудно. Да, работният ден на всички беше безкраен, но не съм чувствала умора. Амбицирахме се“, твърди бившият външен министър Надежда Нейнски.
Тя определя годините на преговори за влизането на България в ЕС като „емоционални“, в които е имало „усещане, че всичко е възможно“.
„Бях представител на България от 2007 до 2019 г. Ужасно дълго време и голяма школа, защото членството в НАТО и ЕС са двете най значими събития след 1989 г. Надеждите бяха, че това е един проект, един цивилизационен избор, който ще промени страната ни“, казва бившият евродепутат Филиз Хюсменова (ДПС/АЛДЕ).
Всичко започва след промените през 1989 г. След лутане България решава – националната ѝ кауза е Европейският съюз. И започва работа. Назначава се главен преговарящ, който има за задача да затваря една по една преговорните глави. Първо това е Александър Божков, а после – Владимир Кисьов. Накрая позицията поема Меглена Кунева. И остава на нея 6 години – до приемането ни в съюза.
„Ние нямахме дата, когато аз поех преговорите. Това е страшно трудно. Това означава, че нямаш финансова рамка и че не те броят много, че съществуваш в обозримо бъдеще. А натискът отвътре беше много силен. Всеки иска да знае кога – бизнес, хора, администрация“, спомня си Кунева.
Още преди да получим дата обаче, България получава нещо много важно – правото да се движим без визи и Европа.
„Българо-гръцката граница пресякох с малката ми дъщеря, тогава паднаха визите. Точно днес има годишнина от падането на визите.
Исках това усещане за падане на визите да бъде и за моето дете, че българите сме равни на другите, че имаме възможности, каквито моето поколение не е имало. Исках тя да види това“, коментира Нейнски.
Българските еврокомисари
До момента България е имала петима еврокомисари. По стечение на обстоятелствата всички те са дами.
Меглена Кунева първа заема тази позиция и получава ресор „Защита на потребителите“. След нея са изреждат Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Илияна Иванова. Всяка със своя профил и идеи.
„Аз имах 6 години зад гърба си и познавах поименно администрацията – в България, в ЕС и комисарите. Знаех за какво става дума. Това беше коалиционно правителство и силно ме подкрепяше Сакскобургготски (Симеон Сакскобургготски). Но трябваше да ме представи Сергей Станишев и не му е било леко с неговата партия да каже – това е изборът на България и Министерския съвет. Състезанието да станеш комисар не е чак толкова тежко. Да, имах 6 години много детайлна работа по всяка тема. Но това не е състезание, ти не се състезаваш с друг, ти си определен от България, това е мястото на България и трябва да се представиш така, че да те запомнят. Визия, увереност и да съм спокойна“, разказва Меглена Кунева.
Всъщност състезанието е доста трудно, дори да приемем че се състезаваш сам със себе си. България е от малкото държави, които са предлагали еврокомисар, който не е събирал подкрепа – Румяна Желева.
Така, с крачка напред и две назад, България продължава своя европейски път под ръководството на жени.
„Очакванията бяха високи и еднопосочни – приближаване към развитите държави. И затова всички евродепутати от самото начало като представители в Европейския парламент, бяхме отговорни. Независимо че сме от различни семейства, работехме заедно. Например – за задържаните медицински сестри в Либия, за изписването на евро на кирилица в евровалутата, за да се убеди ЕЦБ. Винаги когато имаше българска кауза и приоритет, делегацията беше единна. Жената, освен нейната чисто социална обусловеност на майка и съпруга, има остри сетива към проблемите. В днешно време в политиката е необходима и дипломатичност, и категоричност и жените се справят добре“, коментира евродепутатът Филиз Хюсменова (ДПС/АЛДЕ).
И ако жените са оставили своята следа в европейската ни интеграция, мъжете също са записали името си в историята.
Запознайте се с феномена 15/15, или първия човек, който измества дори партийния си лидер с преференции, защото номерът му в бюлетината съвпада с номера на партията. Момчил Неков от БСП през, което влезе в ЕП през 2014 г.
„Как се чувствах – три дни не ядох, телефона звънеше на 30 секунди, това е изпитание, с всякакви коментари и мнения. това беше моето лично изпитание дали да продължа или да откажа. При отказ – разбирате какво значи за психиката ми. От друга страна – това показа, че в БСП има демокрация. Единствено аз продължих, в ГЕРБ имаше случаи, те ги махнаха“, казва Неков.
На 9 юни 2024 г. България ще избира за пети път своите евродепутати. Този път те ще са 17, а общата бройка на депутатите в целия ЕС е 720.
Какви обаче са правилата, праговете и преференциите. Оказва се, че праг няма записан. А влиза този, който има 1/17 от гласовете. А след казуса с Момчил Неков разлика има и при преференциите.
„За разлика от изборите за национален парламент, тук първия в листата не получава тези гласове, които са подадени само за партията или коалицията. На първия не му а гарантирано мястото и е възможно пренареждане на цялата листа. Който от кандидатите има 5% преференции, пренарежда. Пренареждането важи дори и за първия, може да бъде изместен“, обяснява говорителят на ЦИК Росица Матева.
17 години след началото сме напреднали много, казват пионерите в евроинтеграцията. Но пътят е дълъг и предстоят важни теми.
Зелената сделка
