Един от най-красивите заливи на Адриатическо море. И едно от най-посещаваните туристически места – черногорската перла Котор. Любима дестинация и на модни асове и холивудски звезди… И не само.

Ново внимание към Котор привлича и мафиотската война.

„Войната между которските криминални кланове започна през 2014 г., когато във Валенсия задържаха товар с 200 кг кокаин. От тогава досега, за тези четири години, има над 30 мафиотски убийства – както в Черна гора, така и в Сърбия, и в Босна и Херцеговина”, разказва разследващият репортер от местната телевизия „Вести” Светлана Джокич.

Имената на двете криминални групи са свързани с два от кварталите в града: Шкалярци и Калчани. Ръководителите им са зад граница, но тук имат т.нар. войници. Колко са те – никой не знае точно.  

В Котор не обичат да говорят по темата.

„Това, което на първо място предизвиква неудовлетворение у гражданите на Котор, е, че те живеят в древен град, в град, в който се намират 75% от културните ценности на Черна Гора, град, в който имаме 25 от най-известните, най-красивите залези в цял свят, и в един момент този град започва да става разпознаваем с клановете на мафията”, казва кметът на Котор Владимир Йокич.

След няколко убийства, едно от които става по време на футболна тренировка на местния отбор, жителите излизат на протест.

„Организираната престъпност от този ранг не може да съществува и няма да е толкова силна, ако не получава помощ от службите по сигурността. Преди две години, когато се стигна до дело на един от участниците от клана на Кавачката група, между тях беше и заместник-ръководителят на полицията в Котор – Златко Самарджич, който е подавал информация на клана за това кога полицията планира акции и т.н. Т.е. престъпниците са подкрепяни от държавата”, обяснява Светлана Джокич.

От полицията не поискаха да коментират темата.

Причините за неефективната борба с престъпността са много по-дълбоки, казва Борис Раонич от неправителствената организация „Граждански алианс”.

„По време на санкциите през 90-те години бомбардировките на НАТО и политическите събития тук в Черна гора създадоха една нова система в полицията, която не отговаря на критерии за европейска полицейска служба. Престъпните кланове станаха все по-големи и все по-мощни и не само в Черна гора, а в целия регион. Така сега имаме полиция, която не е способна да се справи с тях, защото десетилетия усилията ѝ бяха съсредоточени по други теми.

Имахме контрабанда на наркотици и цигари – теми, които от години са в европейските медии. Това е част от нашата история, но (тези теми) са свързани и с държавата. Защото държавата участваше в тях. Вместо да осигури ресурси и да плати по-високи заплати, осигуровки, пенсии и т.н. полицията бе сляпа за тези проблеми. По политически причини полицията трябваше да си затвори очите”, обяснява още той.  

Борис е сред инициаторите на граждански протести за по-строги мерки срещу организираната престъпност. След граждански натиск и недоволство, директорът на полицията подава оставка.

Проблемите в борбата с организираната престъпност и корупцията са посочени като слаби места в доклада на Европейската комисия за напредъка на Черна гора.

„Нашата система все още не е готова за пълно членство в европейското семейство по няколко причини. На първо място няма достатъчно натиск върху правителството, за да направи тези промени. Не е в техен интерес, защото ако има промените, ще бъдат по-добре контролирани какво правят. Като цяло не искат да отрежат клона, на който седят. Друг проблем е, че има част от гражданското обществото, която иска да се спрат преговорите с ЕС, вместо да упражнят натиск върху управляващите”, казва още той.

„Посланието на Европейската комисия, която казва, че ние сме позитивният пример в региона и че сме лидер в преговорния процес, е проблем за реформите в страната. Когато ние, от неправителствения сектор,  академичните среди или експерти, искаме реформи, управляващите отговарят: „Какво искате – ето ЕС казва, че ние сме лидер в региона”. Така не можем да упражним натиск. Този тип послания не са добри за постигането на реформи в обществото”, добавя Раонич.  

Яхтеното пристанище е една от най-големите чуждестранни инвестиции в Черна гора. Тук акостират и едни от най-големите яхти в Адриатическо море.

Когато канадски бизнесмен купува земята, плаща за нея малко над 3 млн. евро. 10 години по-късно я продава, според спекулациите, за 200 млн. евро.

Пристанището е бивша военноморска база в бивша Югославия, а сега – най-луксозният порт в региона. Има капацитет за 650 места, като поне 130 са местата за супер луксозни яхти.

В изградения комплекс са луксозни резиденции, бутици и голф игрище.

Новият собственик е инвестиционна компания от Обедините арабски емирства.

„Ние на Балканите в момента сме обект на различни интереси, които се случват. Турският национален отомански проект става все по-видим. И не само на официално държавно ниво. Тук идват в момента много турски граждани, които са опозиция. Много гюленисти. У нас вече има открити над хиляда турски фирми. Те купуват имоти”, казва Раонич.  

Най-големият инвеститор в страната е Европа – с над 62 % от директни инвестиции. Но нейните проекти остават настрани от обществения фокус.

В страната много се говори за китайците, които поемат изграждането на първата автомагистрала – от пристанището Бар до град Боляри на границата със Сърбия. Сделката е със заем от една от китайските държавни банки.

Критикувана е заради висока цена, страховете от увеличаване на външния дълг на страната и недостатъчен контрол по изпълнението.

Преди години руски граждани купуват много имоти по крайбрежието на Черна гора и около Котор.

„Такава беше ситуацията през 2005, 2006, 2007. Тогава дойдоха много руснаци с много пари, някои от тях – за да перат пари. Купиха имоти в Черна гора, които да използват за себе си, но не правиха други инвестиции. Хората от Котор и от околността решиха да продават имотите си, защото тогава цените бяха високи. Много бедни хора си продадоха земята, за да спечелят пари по този начин. Това създаде усещането колко е лесно да получиш лесни пари. Когато всичко свърши с руските пари, се потърсиха нови хора за инвестиции”, обяснява Ана Нивес Храдович, директор на туристическата организация в Котор.

Вижте още във видеото: