Най-после ти постигна желаното тегло. Старите дънки ти седят отново добре и онази тясна блуза подчертава формите ти отпреди периода на локдаун-чипса и бисквитите преди сън. Колегите в офиса също изглеждат чудесно - свежи, без маски, без сенки под очите и с онази весела усмивка, която кара и теб да се усмихнеш доволно. Навън грее слънце, нищо че е зима. Зелено е, нищо че вече тротоар заради камионите, които строят новата сграда отсреща, вече няма.
След работа излизаш в онова готино заведение, с тихата музика. Или отиваш на вечеря в дома на родителите си, който вече не се нуждае от ремонт. Там са и роднините, които не си виждал от години, защото се пръснаха из света. Изведнъж природата те вика. Трябва да отидеш до тоалетната. Сваляш очилата за виртуална реалност, защото да се облекчиш с подобни очила не върви. С кървасяли очи палиш лампата и осъзнаваш, че си във все същата стая, на същия апартамент, на старата улица.
И ти си все същият - старите дънки не ти стават, няма шанс да отслабнеш в близко бъдеще, не си виждал отдавна колегите в офиса, а сградата срещу теб седи все така недостроена заради поскъпването на строителните материали. Време е да се върнем в реалността. Не виртуалната, в която „Фейсбук“ стана „Мета“, а онази, в която животът не е бета.
Все още не сме аватари.
Докато технологичните компании обмислят създаване на начин за бягство от реалността, която става все по-трудна за осъзнаване и възприемане, в България и света тази седмица се случиха някои неща, което със сигурност биха върнали на Земята дори и екипажът на Аполо 11.
COVID-19 какво се случва около нас, толкова повече въпроси изникват в главите ни. Ами ако COVID е тук, за да остане? Ние в момента се борим, за да прекратим епидемията или да се научим да живеем с нея и да я контролираме по начин, по който тя да спре да определя живота ни? Как ще изглежда светът тогава? Досега в икономическата сфера, вниманието ни беше заето от покачващите се цени на газ и електричество. То е факт и вече се наслаждаваме на първите си сметки.
Но към Европа тихо и категорично от месеци настъпва и още един проблем. Всичко, всяка стока на ниво съставки - от хляба на масата, през хмела в бирата, до алуминият в дисковете на спирачките на колата ти, тръгна нагоре на световните борси.
Причината е сложна, но накратко е свързана с прекъсването на глобалната верига за производство и доставка на суровини. Това е онзи невидим процес, който позволява на една стока да бъде произведена, складирана и доставена навреме. Транспортните компании бяха принудени да редуцират своите графици заради временното затваряне на заводи в различни точки на планетата. Едни стоки станаха ненужни, но се появи свръх-нужда от други, които обаче няма как да бъдат произведени и транспортирани навреме, за да може да се отговори на повишеното търсене.
Според „Ню Йорк Таймс“, стойността на превозването на един карго-контейнер от Шанхай до Лос Анджелис от 2 000 долара преди пандемията, достига до 25 000 долара в момента. Това е много лоша новина за всеки бизнес по света в момента. И тъй като световната индустрия и икономика стана брутално зависима от китайското производство, влизаме в ситуация, в която дори и да произвеждаш детски колички в Асеновград, трябва да увеличиш цените, защото пластмасата за тях идва от Китай.
Сключили сте договор за апартамент на зелено в квартал „Манастирски ливади“ в София, или в „Тракия“ в Пловдив, или в „Бризовете“ във Варна и строителят иска да актуализира цените на вече сключената сделка. Защото вече му става ясно, че докато построи сградата може да се сбогува с голяма част от прогнозираната си печалба. Или с цялата си печалба.
Причината - на борсите стомата и желязото летят нагоре, дървеният материал също. Монетарната политика на централните банки, които занулиха лихвите по депозитите, за да накарат хората да извадят парите си от банките, за да стимулират икономиката очаквано разду цените на имотите. Но това изглеждаше като адекватна мярка за първата година на COVID кризата. В момента тази мярка е доста спорна.
Заводът за стомана ще намали производството си, защото токът и газът са му скъпи, за да произвежда тази суровина в необходимите количества. Няма работници, които да произведат дървения материал, липсват и такива, които да го транспортират. Видяхме наяве това в Англия.
Получава се верижна реакция на поскъпване на всичко на фона на инфлация и замразени доходи в много сфери. Инфлацията, за която се говори в момента у нас е неактуален измерител на непрекъснато променящи се величини. Тя е като вчерашен вестник.
Затова, който и да е дойде на власт, ще е в изключително трудна ситуация. Цените ще скачат. Икономиката ще понася още по-тежки удари, защото COVID кризата е с неизвестен хоризонт. Това изтисква психиката ни. В следващите години ще имаме все по-нисък праг на търпимост към популизма. Политици бързо ще се появяват и бързо ще изчезват от сцената, защото няма да има кой да ги чака. Ще се роди нетърпимост към общото и бомбастично говорене. Решенията ще трябва да са бързи, категорични и добре обяснени на обществото.
Забравете за егоцентризма. Той ще бъде размазван в момента, в който на хоризонта се появи обществена турбуленция. А вече обществени турбуленции колкото искаш. Не във „Фейсбук“, който стана мета. А в истинският живот, който все още не е бета.
