Валдис Домбровскис е латвийски политик от върховете на евроинституциите. От 2014 г. е вицепрезидент на Европейската комисия първоначално с ресор евро и социален диалог, а след това и като комисарят, който отговаря пряко и за финансовата стабилност. В настоящата Комисия Домбровскис ръководи икономиката и търговията. Става евродепутат още през 2004 г., но се връща в родината си през 2009 г., когато е избран за министър-председател. Впоследствие продължава работата си за Съюза като депутат, а преди години е сред номинациите на ЕНП за кандидат за президент на Европейската комисия. Отказва се заради кандидатурата на Жан Клод Юнкер и по-късно става част от неговия екип. Започва финансовата си кариера в банката на Латвия през 2001 г., а към внушителната му биография е и постът финансов министър, който заема едва на 30-годишна възраст. В момента е зам.-председател на Европейската комисия.

– Господин вицепрезидент, благодаря Ви за участието! Наистина оценявам готовността Ви да проведем този разговор. Левът и еврото – някои анализатори казват, че валутите имат почти еднаква стойност заради валутния борд, който обвързва българския лев с еврото. Съгласен ли сте с подобно твърдение?

– Валутният борд или фиксираният обменен курс предлагат определена основа за политика и стабилност за българската икономика. Знаем, че българският лев от години е вързан за еврото и това действа доста добре. От 2020 година, България е част и от Валутния механизъм ERM II, наричан и чакалнята на еврозоната. В този контекст, следващата логична стъпка за България е да се присъедини към еврозоната, защото валутата вече е свързана с еврото, т.е. България вече "внася" парична политика от ЕЦБ, но същевременно не се възползва от ползите на еврото.

– Преди три години, когато влязохме в чакалнята на еврозоната, ми казахте, че еврото е по-добро за България. Какво мислите по въпроса сега, предвид високата инфлация и повишаващите се цени в целия Съюз?

– Наистина, в момента сме в контекст на висока инфлация. Знаем, че основната причина за нея са високите цени на енергията, както и нарушенията с веригите на доставки, на които станахме свидетели през последните години, така че работим за справяне с тези причини, като разглеждаме функционирането на енергийния пазар, устойчивостта на веригите на доставките, конкурентоспособността на европейската икономика, а ЕЦБ извършва своята роля относно паричната политика, затягайки я. В крайна сметка може би инфлацията вече е стигнала своя връх и сега постепенно ще спада. Бих казал, че сама по себе си инфлацията не е свързана с еврото, защото сме свидетели на инфлация в целия ЕС – и във, и извън еврозоната, както и в цял свят. Ако погледнем държавите от Централна и Източна Европа конкретно, държавите извън еврозоната имат по-висока инфлация от тези в нея.

– Предвид това, винаги сте подчертавали, че трябва да има работеща система за мониторинг на цените в самото начало на процеса на присъединяване към еврото. Какво ни показва опитът на хърватите в това отношение, където цените поскъпнаха?

– Наистина, неотдавна бях в Хърватия за събитието по повод присъединяването към еврото. Това беше един от въпросите, които възникваха – фактът, че има продавачи и доставчици на услуги, които използват тази промяна, за да увеличат неоснователно цените. Смятаме, че хърватското правителство е въвело надеждни мерки, за да се справи с това. Първо имаше паралелно посочване на цените, т.е. цените бяха показани и в евро, и в хърватски куни, така че хората да могат по-добре да разберат новите цени в евро – беше способ за прозрачност. Също така имаше доброволен етичен кодекс за бизнесите, които се ангажираха да не използват прехода към еврото, за да увеличат неоснователно цените. Също така хърватските власти извършват инспекции и могат да наложат глоби, ако установят подобни неоснователни увеличения на цените. Но в крайна сметка трябва да се каже, че този процес на преминаване към еврото в Хърватия мина доста гладко, добре организирано и има огромни предимства от присъединяването към еврозоната, като допълнителен елемент на стабилност, привлекателност за чуждестранни инвестиции, намаляване на лихви, намаляване на разходи за обмен на валута, а и за държава като Хърватия, която има много силен сектор туризъм, насърчава туризма, защото за туристите също е по-лесно и по-ясно и да плащат в евро, и да виждат цените в евро.

– Говорейки за система, която наблюдава цените, кой или какво ще извършва ролята на тези "полицаи", които ще бдят срещу спекулата в началото на процеса?

– Това разбира се трябва всяка държава да реши сама, но обикновено или са властите, занимаващи се със защита на потребителите, или на конкуренцията.

– Разбирам. Според Вас инфлацията в Съюза стигнала ли връхната си точка, ще почне ли да пада? Очаквате ли намаление на цените в идните месеци?

– Както казах, инфлацията може да е стигнала своя връх миналата година и може да очакваме сега инфлацията постепенно да спада. Също така цените на енергията, например на природния газ, са сега по-ниски от очакваното преди, както споменах това е един от основните двигатели на инфлацията. Може да се очаква постепенно да спада инфлацията, но същевременно трябва да се отбележи, че няма да бъде толкова бърз процес, защото инфлацията, която сега наблюдаваме, се е разпространила от цените на енергията до икономиката в по-общ план, така че това забавяне на инфлацията ще изисква старание и последователен микс от макроикономически политики, т.е. фискалната политика да не противоречи на паричната, а да работят в една посока.

– Споменавайки цените на газ и нефт, има спад, така е, но ако времето се влоши, може ли да се твърди, че няма опасност от повторен рязък скок?

– Преди всичко, успяхме да гарантираме, че европейските газохранилища са пълни преди зимата, все още има доста газ в хранилищата, така че се предлага определена сигурност тази зима. Можем да кажем с увереност, че ще преминем тази зима. Но ще бъде важно и да се подготвим за следващата зима, защото тази все още имаме много руски газ в хранилищата, пристигнал предимно в миналото първо полугодие. Тази година това няма да се повтори, така че трябва да намерим други източници, като го направим и в контекста на по-активна икономика от страна на Китай – там се отпуска вече стриктната политика относно Ковид, така че всички тези фактори може да повлияят на световните цени на газа. На равнище ЕС от една страна създадохме механизъм за държавите, които искат да се обединят за съвместни поръчки на природен газ, така че да се възползваме от покупателната ни способност, а като инструмент за извънредни ситуации сме въвели таван за цените на природен газ, ако забележим, че поради някаква причина цените в ЕС поради някаква причина са неоснователно по-високи, отколкото в световен мащаб.

– Имаме таван на цените на руски нефт. Ще има ли таван на цените на руски газ?

– По отношение цените на руския нефт имаме таван на цените на равнище Г7, който изглежда функционира и постига целите си – виждаме, че Русия продава нефта си с големи отстъпки. Този таван също така не е довел до световно повишение в цените на нефта, даже по-скоро ще има обратен ефект, защото има много спекулация около това. В момента текат преговори в Г7 за таван на цените на руски нефтени продукти, който вероятно ще бъде договорен през февруари. По отношение руския газ нямаме таван за цените на руски газ, но има въведен такъв за цените на газа като цяло. Но за доставките на руски газ – така или иначе се отдалечаваме от тях, самата Русия ги ограничи, знаем, че газопреносна инфраструктура като Северен поток и Северен поток II беше взривена в Балтийско море, така че е ясно, че се отдалечаваме от доставките на руски газ.

– Българският парламент гласува за промяна на Плана за възстановяване и устойчивост и предоговаряне на ангажимента за извеждане от експлоатация на въглищните централи. Вие, като заместник-председател, наблюдаващ изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост, какво мислите по въпроса?

– При обективни обстоятелства, държавите могат да променят Плановете си и това означава, че могат да предоговорят Плана, да представят нов и да преминат през процеса на одобрението им. При извънредни обстоятелства, ако има обективни причини, е възможно. Но същевременно нов План би помогнал да се постигне целта от 37% инвестиции в теми, свързани с климата. Крайната амбиция на новия План трябва да отговаря на съществуващия План. Трябва да се отбележи, че крайните срокове за изпълнение на Механизма за възстановяване и устойчивост са доста близо – до 2026 година, а България вече има сравнително забавяне по Плана – той беше одобрен през май 2022 г., докато на повечето държави-членки бяха одобрени още през 2021 г. Така че ще е важно да се съсредоточат върху изпълнението, за да може България наистина да се възползва от наличното финансиране.

– Ако променим Плана, значи ли, че финансирането за България ще бъде спряно до одобрение на новите условия?

– Не е задължително. България може да продължи да изпълнява съществуващия План, но това се основава на постижения – т.е. България трябва да покрие определени договорени цели, за да получи плащания.

– Позволете да завърша със следния въпрос – говорим за еврото, но кое е по-добре да се случи първо: да се присъединим към еврозоната преди да влезем в Шенген или обратното?

– Бих казал, че двете теми са отделни, засягат различни въпроси, така че по всяка тема трябва да се напредва самостоятелно. По отношение еврото, работим в тясно сътрудничество с българските власти и критичния фактор за въвеждането на еврото в момента е дали България покрива критериите за инфлация, а за Шенген ситуацията е различна – ЕК вече няколко пъти излиза със заключението, че България отговаря на критериите за присъединяване към Шенген, така че е въпрос на политически преговори с държавите, които неотдавна блокираха България за влизане в Шенген.